Но пък от Германия пристигат 755 кочове от расата „меринофлай”, за да се кръстосват с нашите овце
Автор: Диана Славчева
Традиция е по Гергьовден да се готви агнешко месо. Чевермета, курбани и дроб сарми разнасят гъделичкащи небцето ухания от празничната трапеза.
Преди време Евросъюзът наложи ограничения за коленето на жертвени животни в задните ни дворове, но така и не успя да изкорени този ритуал по селата. Никой не се отказва от прясната мръвка, а в кланиците ни, по сведения от овцевъди, се колят предимно румънски добичета. Така че българите продължават да си тачат родното агнешко.
Но далеч преди от Брюксел на наложат ембарго върху древния ритуал, от публикация във вестник „Вечерна бургаска поща” от 23 април 1940 г. става ясно, че тогава - преди почти 80 години, Бургаската община е издала заповед, с която се забранява клането на агнетата по домовете.
„По тоя повод в съвета и пред кмета е повдигнат въпроса за хубавата българска традиция за клане на агнета за Великден и Гергьовден” - отбелязва старата газета.
Как е завършило това прошение не се знае, но от страниците на някогашната преса се вижда, че покрай касапския мораториум, едно време държавата е полагала грижи и „за подобрение на нашата вълна”:
„Закупените в Германия 755 кочове от расата „меринофлай” са пристигнали. Пристигнали са също и 480 овце майки, заедно с 20 кочове от същата раса за образцовото стадо" - пише „Вечерна бургаска поща". И уточнява, че тези животни ще бъдат разпратени в избраните села с цел „кръстосване с местните овце, за подобрение вълнопроизводителността в страната”.
Един, несъмнено добър почин, който, кой знае защо, днес нещо трудно намира почва у нас?!
