Розоберът започна, днес плащат по левче за кило гюл
Автор: Диана Славчева
В Казанлъшкия регион започна кампанията по прибирането на розов цвят. Производителите очакват добра реколта, но се притесняват от ниската изкупна цена за килограм цвят, която дават розопреработвателите. Тази година тя е едва 2 лева. По 1 лев за килограм набран розов цвят пък получават розоберачите.
И тази година обаче се очаква да има недостиг на работна ръка в розовите насаждения.
Ето как преди 65 години описва във в.„Казанлъшка искра" от 1933 г. спомените си за участието в розобера видният български адвокат и учител Матей Георгиев.
„Това бяха дни на недоспиване, на влага, на измъчване. Полуоблечен, с някакви си съдрани обуща на краката, трябваше да се провирам в нависналите храсти от росата или от току-що навалялия дъжд, да обирам розовия цвят, която работа трябваше непременно да стане преди слънцето да е нагряло достатъчно храстите.
В поетичните майски утра, когато славеевата песен се разнася из чаровната Розова долина, тогава пропити от влага, след няколкочасово изнемогване край розовите храсти, нарамвахме чувалите с набрания розов цвят и се отправяхме към „гюллапаната", дето беше депозита и дето ставаше дестилирането на розите".
По-нататък дописникът на старата газета споделя, че понякога, „като бакшиш за усърдната работа", покойният вече негов роднина, чиито рози са брали, носил на невръстните берачи по едно симидче.
Веднага след предаването на розовия цвят Матей бързал да отиде на училище. Той споделя, че за розоберството тогава получавал по „пет пари за една ока набран цвят". „Но макар и зле платен, след това той много прехвалено време, отивах в училище с новоушита горна риза", завършва спомените си казанлъчанинът.
Ако направим аналогия с днешното заплащане на розобера, сега то е доста по-значително отпреди.
В Османската империя пет пари правели един грош. След 1888 г., когато се появяват първите български монети и горе-долу това е времето, за което разказва Матей Георгиев, турските пари получават еквивалент от стотинки и така пет пари се равняват на монета от 2,5 стотинки.
За сравнение, чаша боза или едно яйце са стрували 4 стотинки, така че покупателната способност на петте пари на практика е нищожна. Не че в наше време с левчето, което дават за кило гюл, може да се вземе нещо съществено, но все пак е реално възможно да се натрупа една доста по-прилична сума не само за нова риза на гърба.
Нека кажем две думи за самия Матей Георгиев. Според „Уикипедия", той е роден е на 20 август 1880 г. в Казанлък и завършва тамошното Педагогическо училище, след което работи като образцов учител в родния си град. Учи право в Лозана, Швейцария. А после бива учител и адвокат в София. Секретар е на Казанлъшка дружба „Розова Долина“ в София. Изследовател на историята на Казанлъшкия край, автор на книги и статии с краеведска и педагогическа тематика. Преводач с френски език. Умира в София на 20 декември 1948 г.
Апропо, според експерти тази година в България се очаква да бъде произведено около 3 тона розово масло. Близо 37 000 декара са розовите насаждения у нас, като 13 000 са само в казанлъшкия регион. За добиване на 1 килограм розово масло са необходими от 3 до 5 тона розов цвят, припомнят от БНТ.
По данни на Българската национална асоциация „Етерични масла, парфюмерия и козметика" (БНАЕМПК) през последните години площта на розовите насаждения в България се е увеличила значително. Към настоящия момент повечето розови градини са в отлично състояние. Над 50 са работещите дестилерии в Розовата долина.
БНАЕМПК напомня, че през 2014 г. беше утвърдено Защитеното географско указание „Българско розово масло“, с което приключи успешно над 10-годишна работа, целяща допълнителна защита на този традиционен български продукт, както и затвърждаване на неговия имидж в световен мащаб.
