Клаузите му остават без приложение. Единствено в сила остава решението му за създаването на албанска държава
Автор: Атанас Коев
Лондонският мирен договор е споразумение между държавите от Балканския съюз ( България, Сърбия, Гърция и Черна гора), от една страна, и Османската империя – от друга. Той е сключен на 17 май (30 май по нов стил) 1913 г. в Лондон. С него се слага край на Балканската война (1912-1913 г.), като по силата на този акт претърпялата поражение Турция е принудена да отстъпи на победителите всички земи, намиращи се на запад от линията Мидия-Енос, както и остров Крит. Договорът урежда и създаването на албанска държава.
Лондонският мир от 1913 г. е резултат от продължителни преговори между воюващите страни и активната намеса на големите европейски държави.
Преговорите между страните от Балканския съюз и Османската империя започват още след Чаталджанското примирие в края на 1912 г., но през януари 1913 г. са прекъснати заради опита на турците за контраофанзива в Одринска Тракия, завършил с неуспех. През април 1913 г. преговорите отново са подновени.
На 3 декември 1912 година в двореца „Сейнт Джеймс“ в Лондон се открива т. нар. Лондонска мирна конференция. Паралелно с нея в британската столица се провежда съвещание на посланиците на Великите сили (Великобритания, Франция, Русия, Австро-Унгария, Италия и Германия). На 8 декември с.г. са взети следните решения: 1. Да се създаде албанска държава. 2. Сърбия да се откаже от излаз на Адриатическо море. 3. Гърция да се откаже от аспирациите си към град Вльора.
В замяна на приетите решения на Белград са обещани икономически компенсации, а на Атина – благоприятно за нея решение за принадлежността на остров Крит и Егейските острови. П
Преговорите между османската делегация, ръководена от министъра на търговията на Турция Мустафа Решид паша, и балканските съюзници, представени от българския премиер Стоян Данев, сръбския – Стоян Новакович, черногорския – Лазар Миюшкович и гръцкия – Елевтерос Венизелос, се проточват заради неотстъпчивостта на турците по отношение на Одринска Тракия.
Делегатите на мирната конференция в Лондон
На 4 януари 1913 г. посланиците на Австро-Унгария, Германия, Италия, Франция и Великобритания в Цариград подават колективна нота до правителството на Османската империя, с която го приканват да отстъпи на България Одрин и да предостави Егейските острови под разпореждането на великите сили.
Кабинетът на Турция, оглавяван от Кямил паша, решава да се подчини на нотата, но е свален чрез държавен преврат, организиран от младотурците. Новото османско правителство започва да протака преговорите за мир.
В отговор на това представителите на Балканския съюз на 16 януари 1913 г. прекъсват преговорите. Военните действия между Османската империя и съюза отново са подновени, като турците търпят редица поражения, най-вече от българската армия. В резултат на това те са принудени за втори път да искат примирие.
Заседанията на Лондонската мирна конференция са подновени на 18 април 1913 г. Преговорите обаче се проточват заради възникналия конфликт между Черна гора и Австро-Унгария за град Шкодра.
Междувременно се изострят и споровете между България, Сърбия и Гърция относно подялбата на Македония.
Въпреки тези противоречия под натиска на британския външен министър Едуард Грей трите съюзни държави се съгласяват да сключат мирен договор с Турция, без обаче да преодолеят разногласията помежду си.
На 17 май 1913 г. Лондонският мирен договор е подписан от представителите на Балканския съюз от една страна и на Османската империя от друга. Той включва следните клаузи:
Според чл. 2 Турция отстъпва на съюзниците всичките си владения на запад от линията Енос (на Егейско море) – Мидия (на Черно море), без албанските земи.
Уреждането на границите и устройството на албанската държава се поверява на големите европейски държави – Великобритания, Франция, Русия, Германия, Австро-Унгария и Италия.
Османската империя се отказва от суверенитета си над остров Крит, който е присъединен към Гърция.
Решението на статута на Егейските острови и полуостров Атон, окупирани от Гърция през войната, е предоставено на европейските велики сили.
Излъчва се Европейска комисия, която трябва да реши финансовите въпроси между държавите участници в конфликта.
Лондонският договор от май 1913 г. наскоро след подписването си остава без приложение, тъй като в средата на юни с.г. избухва Междусъюзническата война между бившите вече съюзници, като в нея се намесват Турция и Румъния.
От него остава само решението за създаване на албанска държава.
След поражението на България във войната споразумението от Лондон е заменено с Букурещкия мирен договор и Цариградския договор – и двата сключени през 1913 г., които довеждат до първата национална катастрофа на страната ни.
