Легендарният самоковски иконописец и портретист оставя трайна диря в българската възрожденска живопис
Автор: Атанас Коев
На 14 юни се навършват 165 години от смъртта на легендарния иконописец и портретист Захарий Зограф – един от най-даровитите художници от епохата на нашето Възраждане, творил през първата половина на XIX век.
Той е роден в Самоков през 1810 г. в семейството на основоположника на на Самоковската художествена школа Христо Димитров. Отначало момчето учи в килийното училище на родния си град при Неофит Рилски, а след това усвоява живопис при баща си и брат си Димитър Зограф, с когото си сътрудничи до 1832 г.
След това започва да работи самостоятелно, но неудовлетворен от условията, при които се намира, напуска Самоков. Установява се да живее в Пловдив, където се подвизава в периода 1835-1842 г. Впоследствие се връща отново в родния си град.
През 1844 г. Захарий Зограф се установява в Рилската света обител, а от 1847 до 1848 г.а работи в Троянския и в Преображенския манастир.
Като художник самоковският зограф показва завидно майсторство в изрисуване иконите на пловдивските църкви „Св. Константин и Елена“ и „Св. Петка“ през 1836 и 1837 г, на църквата „Св. Богородица“ в Копривщица (1837-1838 г.), както и на църквите в Мулдавския (1837 г.), в Горноводенския (1838 г.), в Плаковския (1845 г.) и в Долнобешовския (1845 г.) манастири.
Негови са значителен брой стенописи в църквите „Св. Никола“ и „Св. Архангели“ в Бачковския манастир, в част от главния храм на Рилския манастир и в църквите на Троянския и Преображенския манастир.
През 1851-1852 г. видният възрожденски живописец работи в Атон, където изписва външния притвор на главната църква на Лаврата „Св. Атанасий“ (1852 г.) и рисува редица икони на конака на Зографския манастир в Карея (1853 г.).
Захарий Зограф е основоположник на българската светска живопис, като в иконите и стенописите си не се придържа строго към църковните канони, а изографисаните от него образи имат светски дух.
Той прави редица портрети и пейзажи от натура, като още през 1838 г. създава портрет на своя учител Неофит Рилски. Той е изработен с маслени бои и днес се съхранява в Националната художествена галерия.
Видният самоковски художник изработва многобройни ктиторски портрети в църквите на Рилския, Троянския и Преображенски манастир. Между тях той е оставил и десет свои автопортрета, нарисувани също с голямо художествено майсторство.
Захарий Заграф е нарисувал голям брой рисунки на хартия, непревърнати в завършени произведения. Създал е и десетки скици с туш и акварел, копирки за икони, орнаментални рисунки, прерисувки на антични фигури, етюди от натура на хора и пейзажи. От този род са творбите му „Бачковският водопад“, „Бряст“, „Аязмото при Кукленския манастир“, „Романтичен пейзаж“ и др.
В началото на 1853 г. самоковският зограф се завръща в родния си град, но наскоро след това се разболява от тиф и умира на 14 юни с.г., в разцвета на творческите си сили. С дейността си като иконописец и портретист той оставя трайна диря в българската възрожденска живопис.
