Вижте какво се правело при настъпването на лятното слънцестоене
Автор: Яна Славянска
Лятното слънцестоене ознаменува началото на календарното лято в съответствие с астрономическите понятия. През юни Слънцето достига своя зенит в най-северната точка на тропика на Рака.
Много народи отбелязват различно настъпването на най-дългия ден в годината. Колкото по на север се отива, толкова по-сериозно хората се отнасят с почести към небесното светило и толкова повече са древните вярвания, свързани с него. Не случайно и до ден днешен лятното слънцестоене се отбелязва като празник от шведи, датчани, норвежци, естонци и финландци.
Във всяка страна той има различно име: в Латвия – Лиго; в Германия – Митзомерфест; във Финландия – Юханнус; в Русия и други славянски страни е Ивановден или Иван Купала. Българите го честват като Еньовден.
Може би това са най-старите съхранили се празнични обреди. Макар с разпространяването на християнството много от езическите традиции да изчезват, обичаят да се отбелязва деня на лятното слънцестоене се оказва толкова устойчив, че продължава да се празнува все още.
Дори за хората от времето на неолита слънцестоенето е било важно. Това може да се види в следите от някогашни кръгови структури като в Гозек, Саксония, създадени между 4800 и 4600 г. пр. Хр., както и в Стоунхендж.
Смята се, че чрез подобни съоръжения древните са изчислявали равноденствията и слънцестоянията. Макар че лятното слънцестоене например може много лесно да се изчисли – достатъчно е да се забие вертикално един прът в земята и когато той хвърли най-късата сянка, то това бележи най-късия ден в годината или началото на астрономическото лято.
Така че въпросните каменни постройки все пак са по-скоро светилище, отколкото древни обсерватории, смятат много от специалистите.
Днес астрономите изчисляват настъпването на астрономическото лято за години напред. То не винаги започва на 21 юни, но датата му винаги е в периода от 20 до 22 юни.
Лятното слънцестоене, наричано „златно“, се смята за празник на слънцето и огъня – много весел и изпълнен с възторг. Докато зимното слънцестоене по-скоро е свързано с безпокойство заради настъпването на студовете.
На много места в деня, когато настъпва лятото, се разпалвали огромни огньове, които хората прескачали за здраве и защита от злите сили или пък танцували около тях.
В този ден жените пък събирали лечебни треви, от които виели венци. Вярвало се, че в нощта на лятното слънцестоене билките добивали силни целебни свойства. В България това се прави на Еньовден, който се отбелязва на 24 юни.
При някои народи в най-късата нощ хората танцували, прикривайки кръста и бедрата си с „пола от треви“, което целяло да увеличи тяхната плодовитост. Други пък приготвяли силно вино от лековити треви, което се явявало мощен афродизиак.
В миналото това било традиционно време и за извършване на сватбените обреди.
