Навършват се 115 години от конгреса в Странджанското Оборище
Автор: Атанас Коев
Преди 115 години край малкотърновското село Стоилово, в Странджа планина, в местността Петрова нива се провежда съдбовен конгрес на Одринския революционен окръг, организиран от Вътрешната македоно-одринска революционана организация (ВМОРО), на който се взима решение в края на юли 1903 г. в Одринска Тракия да се вдигне въстание срещу османската власт.
На събранието, станало известно като Странджанското Оборище, присъстват над триста делегати и гости – войводи, четници, легални дейци, членове на селските смъртни дружини и др. Форумът е открит на 28 юни 1903 г., в два чеса следобед от видния деец на ВМОРО Васил Пасков.
Първоначално е избрано ръководство на конгреса: подпредседател Велко Думев и секретари – Христо Силянов и Атанас Разбойников.
Голяма част от делегатите са от Малкотърновска околия. Това показва, че именно там се извършва най-голяма подготовка за предстоящия бунт. Трябва да се отбележи, че много райони и околии от Одринско нямат свои представители, а от областта, разположена западно от река Марица, присъства един единствен делегат – Христо Караманджуков от Ахъчелебийска околия. За да се запълни тази празнина, по решение на ръководството на ВМОРО непосредствено след събранието на Петрова нива се провежда т. нар. Родопски конгрес.
По време на събранието на Петрова нива се обсъждат две основни предложения – за и против вдигане на въстание срещу петвековния турски поробител в Одринския революционен окръг. Дискусията е прекратена, след като става ясно, че въпросът за предстоящия бунт вече е решен от ръководството на ВМОРО. Така на делегатите на конгреса не им остава нищо друго, освен да съгласуват своите действия с тези на въстаниците от Битолския вилает.
Накрая е прието решение въстанието в Одринска Тракия да бъде обявено в края на юли 1903 г. Това становище е прието единодушно от присъстващите, въпреки че са изтъкнати редица нерешени проблеми при подготовката за бунта: недостиг на оръжие и боеприпаси, различна подготвеност на отделните околийски революционни комитети и т.н.
Единственият делегат обявил се срещу решението за въстание – Димитър Катерински, е поканен от ръководството да напусне форума, което той прави веднага.
Конгресът на Петрова нива приключва на 30 юни 1903 г. привечер, след като са забелязани приближаващи турски военни части към село Стоилово.
Велко Думев, Васил Пасков и Павел Ковачев получават специални пълномощия като членове на Представителното тяло на ВМОРО в Пловдив. Те са натоварени със задачата да събират и изпращат оръжие и снаряжение на въстаниците, както и да подготвят и прехвърлят на турска територия чети и пунктови началници по места. Анархистът и виден деец на организацията Михаил Герджиков получава правото да подготвя терористични акции в Одринска Тракия от българска територия.
Въпреки взетото на форума в местността Петрова нива решение въстанието в Одринския революционен окръг да се обяви в края на юли 1903 г., по редица причини вдигането на бунта се забавя. Той е обявен на 6 август с.г., когато е църковният празник Преображение Господне и по тази причина остава в историята като Преображенско въстание.
За съжаление, на конгреса на Петрова нива не е отчетена недостатъчната подговеност за бунт на населението в Одринска Тракия и Малкотърновско, което способства впоследствие за разгрома на въстанието в този край от турските власти.
Последните живи участници във въстанието, фотографирани пред паметника в местността Петрова нива
