Вижте кога е било поставено началото на култа към Божията майка
Автор: Свещеник Стивън Фрийман
Когато преди няколко десетилетия завършвах моето университетско образование, аз реших да съсредоточа историческото си изследване върху „култа към Дева Мария" (почитта към Девата) в историята на Църквата.
След това мое решение посветих цял семестър на щателно проучване на материали от всевъзможен вид. И в хода на цялото ми проучване в ума ми на преден план стоеше въпросът: „Кога е било положено началото на това?". Стигнах до изненадващо заключение. Корените на началото бяха положени още в изначалния период.
Изобилието от текстове за Мария в Евангелието на Лука ни посочва преди всичко почитта към нея в изначалната Църква. Тя не е просто Девата, от която се ражда Христос - тя е облажаваната от всички родове; тя е причината за радостта на Йоан още в утробата на майка му; тя е уникално съпричастна на страданията на Христа и за самата нейна душа е отредено да бъде пронизана от тайнствен меч.
Това е информация, указваща уникалното място, което през първи век Мария заема в християнската общност. Как може Църквата да не почита тази, която Йоан Кръстител е поздравил, проигравайки радостно още в утробата на майка си? Нима християнската общност би могла в почитта си да вземе за свое средоточие Разпнатия Христос, пренебрегвайки редом с това Майката с пронизана душа?
Описанията в Евангелието на Лука са ясно доказателство за изначалната почит към Божията Майка. Тази почит никога по-нататък не секва, но добива все по-голямо развитие и дълбочина съобразно с начина, по който Църквата отдава значение на смисъла и ролята на Христовото Въплъщение, Разпятие и Възкресение.
Аз смятам, че Евангелието от Йоан се характеризира с дълбоко вникване в тайната на Мария. Специално внимание заслужава първото му споменаване за нея. Нейният образ ни е представен на сватбата в Кана Галилейска.
Йоан не ни предоставя специално въведение към изобразяването й - той предполага, че читателите вече имат нужните предварителни познания. На сватбата виното стигнало до привършване. И без каквото и да било обяснение от логически тип, Йоан просто споменава как Мария казала на Иисус: „вино нямат" (срв. Йоан 2:3).
Това е много дълбоко по своя смисъл. Неговите ученици все още не са видели нищо. Дотогава не били явявани никакви чудеса (тази сватба щяла да стане сцената на първото чудо). И ето, именно Мария знае какъв е Той и каква сила се крие у Него. Тя се показва като вече напълно посветена в истината за Неговия живот и мисия.
Двамата споделят бремето на идващия Кръст. Неговият живот ще бъде принесен в жертва, меч ще прониже нейната душа. И веднъж поеме ли Той натам, нищо не ще може да възпре пътя му към Голгота. Нейният отговор е съвсем прост и ясен: „...Каквото ви каже, сторете" (Йоан 2:5). Това повтаря предната й реакция: „Нека ми бъде по думата Ти" (Лука 1:38).
Нейното пълно смирение и себепонизяване пред Бога е човешки израз на себепонизяването на Христос на Кръста. Това ново „съглашение" помежду им поставя началото на необратимия път към Кръста.
Тайната на нейното съпричастие в живота на Христа не се вписва единствено в исторически регистрираните моменти - евангелското представяне на тези моменти по никакъв начин не се изчерпва в своето съдържание като набор от исторически факти. Тези моменти имат преди всичко богословски подтекст.
Мария заема специфично място не само в историята на спасението, но също и в неговата богословска интерпретация и екзистенциална целокупност.
Нека уточним, че православните ще кажат не просто: „Мария трябва да я почитате." По-скоро ние казваме: „Трябва да почитате Мария като Богородица" (родилата Бога). Това е църковното й название, догматически утвърдено на Третия вселенски събор. Тя е почитана, защото е Богородица. Почитта към Богородица е неотменна част от правата вяра на онези, които вярват в Богочовека, явил се в плът. Пренебрегването й като Богородица означава ограничено и неточно разбиране на Боговъплъщението.
Това е доколкото обсъждаме нещата в сферата на концепциите. Само че Въплъщението е не просто концепция, то е реалност - не само историческа, а и всевечна. Въплъщението е Богочовекът Иисус Христос. И още по-точно, Боговъплъщението е в Богочовека Иисус Христос, роден от Светия Дух и Богородица. Именно това утвърждаваме чрез Веруюто.
Реалността на твърденията в него не засягат концепция, а Личност - както в лицето на Богочовека, така и в лицето на Богородица. Нашата истинска вяра във Въплъщението на Христа намира израз в почитта, която основателно отдаваме както на Него, така и на Богородица.
И именно това всъщност е най-трудното да бъде обяснено на неправославните. Защото догматите се възприемат от тях като концепции и дори като неуточнени обстоятелства. В Православието тези догмати са плод на живи форми на реалността.
В крайна сметка има ли значение дали някой признава, или не признава коя е моята майка. По-важното е, че аз я почитам (според повелята на Божиите заповеди) и я дарявам с любов.
Догматиката не е плод на нещо произволно измислено. Учението на Църквата съдържа описание на реалността, според която живеем. Почитаме Богородица, защото по силата на наученото от нас, ние чувстваме това като единствено верния път.
Със съкращения от публикация в pravoslavie.ru. Превод от английски е на Анжела Петрова
