Оградното съоръжение на границата с Турция край Резово е в идеално състояние. Факт е, че откакто е изградено, оттук не е преминал нито един нелегален мигрант. Следващата стъпка пред България е влизането в Шенген, страната ви го заслужава. Това заяви председателят на парламентарната група на ЕНП Манфред Вебер, който е на посещение в България.
Вебер, заедно с премиера Бойко Борисов и вицепремиера Валери Симеонов, инспектира оградата на място в Резово.
Радвам се, че свършената работа тук се оценя толкова високо, каза заместник министър-председателят по икономическата и демографска политика и лидер на НФСБ Валери Симеонов, който има основна заслуга за изграждането на оградата. Въпреки опитите на определени политически сили да омаловажат ползата от съоръжението, действително, откакто го има, потокът мигранти от южната ни граница е секнал.
България, за разлика от много държави, без да шуми, си направи преградно съоръжение, купи кораби, повиши квалификацията на своите моряци, направи необходимото за техниката, направи законови промени и при абсолютна пълна координация между всички служби и всяка вечер се задържат мигранти.
Това заяви министър-председателят Бойко Борисов. Премиерът подчерта, че страната ни е пример и за поддържането на добросъседството с Турция.
„Когато работи и споразумението с Турция, ефектът и резултатите са видими. България наистина е модел“, каза още Борисов.
Министър-председателят заяви, че страната ни незабавно трябва да бъде приета в Шенген по въздух и вода.
„Ако България и по суша е в Шенген, и утре дойде правителство, което не се справя с мигрантската вълна, то тогава мигрантите директно ще отидат в Германия, Холандия. Затова по суша представлява риск, но по въздух и вода не е риск. Трябва незабавно да ни вкарате в Шенген, както заслужаваме, по въздух и вода, и когато всички държави подпишат споразумения за изнесени центрове за бежанци извън границата, тогава да влезем и по суша. Това е абсолютно реалистично“, добави още премиерът Борисов.
Манфред Вебер благодари на министър-председателя Бойко Борисов за опазването на външната граница.
„Всичко, което видяхме в последните 3 години, доказва, че страната ви може да осигурява граничния контрол и да опазва външните граници на ЕС. Това е посланието ми и към другите държави в Европа, че България върши страхотна работа по опазване на границата. С лидерските си качества, които премиерът Борисов показа с добрите контакти с турския президент Ердоган моето впечатление е, че България може да е модел за останалите държави в ЕС, че може да се осигурява един успешен граничен контрол“, заяви още председателят на парламентарната група на ЕНП в Европейския парламент.
Според Манфред Вебер страната ни изпълнява всички изисквания за присъединяване към Шенген, дори „по-добре от други страни“.
„Тези, които са леко скептични за присъединяването, ще им кажа да не говорят само теоретично, а да дойдат и да видят какво България прави по границата“, добави още Вебер.
Што се отнася до "кодифицирането" на "македонски" "език", сръбските олигофренски политици и "езиковеди" не са си дали сметка че признаването на съществуането на такъв "език" от тях означава че те се откажат от сръбщината на торлашките говори, тоест на преходните българо-сръбски говори. По чисто езиковедски критерии тези говори приличат много повече на "македонски" "език", отколкото на сръбския, даже отколкото на (източно)българския.
Така че сърбите би трябвало да се откажат от торлашката си територия в полза на БЮРМ, поне според "логиката" на техните "езиковеди" и политици.
Примери:
на "македонски" "език" и на торлашки (а и на шопски) се казва "сакам", на (източно)български "искам", на сръбски "хочю"
на "мк" и торлашки "убаво", на източнобългарски "хубаво", на сръбски "лепо"
"македонски" и торлашки одим, източнобългарски ходя, сръбски ходам
11
Приятел на България
24.08.2018 04:21:23
0
0
Българският етнически облик на района на Ниш е доказан от няколко етнографски карти и пътеписи, като например този на френския пратеник Жером-Адолф Бланки, който в записките си нарича Ниш „Столицата на България“. Френският геолог Ами Буе (1794-1881) също пише в свойте научни трудове, че българите в Поморавието са най-бунтовното население в цялата Османска империя.
Но най-голямото доказателство е това, което се е писало в сръбските вестници, които съобщават за сраженията в Нишко със заглавия от рода на: “Устанак у Бугарской“ (“Въстанието в България“). Това доказва, че през 1809 г. надигналите се въстанници в Чегар планина са били повечето с български произход и самосъзнание.
"Felix Philipp Kanitz, (Das Konigreich Serbien und das Serbenvolk von der Romerzeit bis dur Gegenwart, 1904, in two volume) # "In this time (1872) they (the inhabitants of Pirot) did not presume that six years later the often damn Turkish rule in their town will be finished, and at least they did not presume that they will be include in Serbia, because they always feel that they are Bulgarians. ("Србија, земља и становништво од римског доба до краја XIX века", Друга књига, Београд 1986, p. 215)...And today (in the end of XIX century) among the older generation there are many fondness to Bulgarians, that it led him to collision with Serbian government. Some hesitation can be noticed among the youngs..." ("Србија, земља и становништво од римског доба до краја XIX века", Друга књига, Београд 1986, c. 218; Serbia - its land and inhabitants, Belgrade 1986, p. 218)
Jérôme-Adolphe Blanqui, „Voyage en Bulgarie pendant l'année 1841“ (Жером-Адолф Бланки. Пътуване из България през 1841 година. Прев. от френски Ел. Райчева, предг. Ив. Илчев. София: Колибри, 2005, 219 с. ISBN 978-954-529-367-2.) The author describes the population of Nish sandjak as ethnic Bulgarians, see: [1]"
" Така, въпреки противопоставянето на делегата на САЩ и без да дочакат окончателното решение на международната комисия по определяне на границата, на 6 ноември 1920 година сръбските войски окупират териториите около река Тимок, част от Трънско и околиите на Цариброд и Босилеград."
Основната, може би единствената причина и "аргумент" на сърбите за крадене тези български територии беше това че България 2 пъти е нападнала Сърбия, през 1913. и 1915 г. така че на Сърбия й била нужна стратегическа граница. В днешно време, след като е ясно че България, като член на ЕС и НАТО, вече не може да я нападне, иначе отдавна би била направила това, Сърбия няма никакво основание да продължи с окупацията на тези български земи.
Да не говорим и за това че през 1919 г. почти нямаше сърби в Западните Покрайнини (българите бяха на първо място сред жителите, като и власите и циганите бяха повече от сърбите).
Тоест нямаше и няма нито една причина за продължаването на сръбската окупация на Запданите Покрайнини: нито историческа, нито етно-демографска, нито военно-стратегическа.
8
Приятел на България
24.08.2018 04:17:15
0
0
Относно "сърбите" в Пиротско:
Ето какво пише сърбин в английската страница на торлашки говор:
"Hi. Let me start by saying how good of a job I think you all did with this page. I have a comment to make about the case system though. Again, I'm not a linguist and my knowledge of Torlakian is intuitive (I was born and mostly raised in the area--S. Serbia). In any case, at least in the central parts of the north-south line between Nis and Vranje, I think there are actually two cases in use, namely Nominative and Accusative. Other cases are formed by prepositions that are added to the Accusative form in most cases. For example, a speaker from Leskovac would say: nom. terasa acc. na terasU gen. od terasu dat. na terasu etc. Also, and this is only valid for Serbia I suppose, the local speakers, besides acknowledging various local variants (some people can actually guess a village or an area within a small region someone is coming only based on the way that person speaks) still talk of three distinct overarching groups of dialects: from north to south they are Nis (nislijski), Leskovac (leskovacki), and Vranje (vranjanski). Pirot is usually exluded from this autoclassification by dismissing the language people speak there as "bugarashki" or Bulgarian-like (no offense to the people or Pirot or Bulgarians meant). I just wanted to add my two cents worth of thought to the discussion. ZT"
Тоест сърбите и днес наричат пиротчаните българи, "бугараши", като ги обиждат въпреки че пиротчаните отдавна са със сръбско национално и етническо самоопределение!!!
7
Приятел на България
24.08.2018 04:14:58
0
0
Приятел на България
април 28, 2018 в 9:16
Най-добрите доказателства за българския характер на македонците са българските народни песни от Македония, събрани в две книги: една от братята Миладинови (Български народни песни) а другата от сърбина Веркович (Народне песме македонских бугара) от средата на 19. век. Там българите сами в техните песни се наричат себе си българи, а не македонци или сърби.
БЪЛГАРСКИ НАРОДНИ ПЕСНИ
Събрани от Димитър и Константин Миладинови
www.liternet.bg/folklor/sbornici/verkovich/266.htm
Гино море, Гино Булгар кази! Потурчи се да те земам, да ти кладем турско име, мени Алия, тебе Айшея. Да ти кроем турски руби на тоята рамна снага, как си рамна, ти прилега. Да ти купам тунус феса на тоята руса коса, как си руса, ти прилега. Да ти купа мест папуци на тоите беле ноге, как са бели, ти прилега. Горно Броди, Серско; аргатска.
liternet.bg/folklor/sbornici/verkovich/261.htm
liternet.bg/folklor/sbornici/miladinovci/356.htm
- Велико дульбер БУГАРКО,
Велико, една на мама!
Да знаиш, мило, да знаиш,
како йе жалбь за младост,
на порта би ме чекала,
от коня би ме сметнала,
за ръка би ме фанала,
в одагя би ме однесла,
постеля би ми послала.
Кажи, Велико, кажи ми,
кой ти я даде личбата?
Даль си от бога паднала?
Даль си от земя никнала?
- Що прашаш, лудо, що прашаш,
кой ми я даде личбата?
Не сум от бога паднала,
ни па от земя никнала,
тук съм от майка родено.
Вижте и какъв "сръбски" литературен/стандартен език е имало в края на 19. век, например книгата:
"История бугарскога народа до пропасти државе му" от Милан Савич. Този тъпак Савич написа книга на сърбо-български език: "државе му" вместо "ньегове државе" не е нито сръбски, нито литературен български, може би е на някой/някои български торлашки говор(и). Очевидно това българско влияние се е окачествило като торлашко (тоест диалектално-сръбско) влияние. Ако е толкова сръбско защо сърбите са махнали този вид изрази от езика им? Това е презрение и пренебрежение на "сръбските" торлашки говори.
Иначе заглавието на книгата е много смешно: коя държава е в пропаст сега? България или Сърбия?
Иначе изглежда че на торлашки се казва "од пропаст му", поне на някои от торлашките говори.
https://web.archive.org/web/20140226233816/http://electronic-library.org/books/Book%200027.html
Паисий познавал произведенията на повечето от българските книжовници. Личи, че е чел техните сборници и слова. Безспорно ще е влиянието, което са оставили у него разказите за бурния и бележит живот на Григорий Цамблак и Константин Костенечки — неуморни дейци на средновековната славянобългарска книжнина. При посещенията си из страната той е минавал през селища, прочути със своята книжовна дейност. Личи че е имал информация за първите дамаскинари и за Йосиф Брадати. Срещал се е с преписвачи и килийни учители от Враца. Познавал книжовници от Пирот, които учили младежи на четмо и книговезство, като Кирил Живкович, който сам бележи, че «бил роден в Пироте, в пределе Болгарии в 1730 лето». Интересувал се от ръкописи във Враца, посочени от анонимен писател през 1719 г. Чел увлекателните разкази за патилата на «Многограмотния Хаджи Нешо от Пирот», описал своето пътуване. Посетил много други книжовни средища. Възхищавал се е от изкуството и дързостта на зографите-даскали Христо и Стойо, които живеели в погърченото Арбанаси до Търново, но подновили и надписали черквата със славянски букви.
Текстът от втората връзка е с добавен диалектен (тоест българско-диалектен, торлашки) глосар/мини-речник. Много ясно личи българщината на пиротския говор от думите на този глосар, въпреки че много от тях са сърбизирани. Например глаголите са дадени с окончанията за инфинитив: сакати (=волети на сръбски) вместо сакам (=искам; обичам), в първо лице единствено число (както се прави в българската лексикография), имайки предвид че няма наклонение инфинитив в торлашки.
Василев, В.П. За диалектната основа на един ръкопис от 18 век, в: Българският език през ХХ век, София 2001, с. 280.
Много неприятно трябва да е за днешните сръбски "езиковеди" да спорят (и то по-смъртно!!!) с техния културен "герой", идол, Вук Караджич по въпроса за принадлежността на "македонските" говори към български или сръбски език. С несъгласието си с него те не само че проявяват омраза към българите а и плюят на неговия памет, индиректно обявявайки го за съюзник на българите и сръбски предател!!!
Наистина много смешни и глупави са сърбите "лингвисти" и националисти, а и сърбите изобщо.
http://macedonia.kroraina.com/eg/ea_3_1.htm
Люлка на старата и новата българска писменост
акад. Емил Георгиев
Вук Караджич и неговата историческа среща с българите от Разлог
Кога и как Вук Караджич стига до своето „откритие” на българите?
В предговора на своя „Д о д а т ъ к” [2] Вук Караджич сам изяснява повода, както и характера на своя труд. Задачата да се опознаят и съпоставят езиците по цялото земно кълбо поставя самата Екатерина. В 1784 г. тя написала със собствената си ръка 273 думи и 12 имена и ги разпратила по света, за да бъдат преведени на всички познати езици. Събрания материал предоставила на немския учен Пилас да го обработи и издаде. В 1787 г. излиза трудът „Сравнительные словари всех языков и наречий, собранные десницею всевысочайшей особы. Отделение первое, содержащее в себе европейские и азиатские языки. Часть первая. В Санктпетербурге 1787 г.” В 1789 г. излиза втора част. Трудът съдържа определените от Екатерина 273 думи и 12 имена на 200 езика. Работата продължава и по-нататък, поверена на Теодор Янкович де Мириево (от сръбски произход). В 1789—1791 г. речникът излиза във второ издание. Новото издание съдържа още 79 езика — африкански и американски. Славянските езици са получили първото място. Двете издания съдържат следните славянски езици и наречия: руски (руските думи са напечатани в средата на страницата), славянски (т. е. черковно-славянски), славяно-унгарски (словенски, прекомурски диалект), бохемски (т. е. чешки), сръбски, вендски, сорабски (т. е. лужишко-сръбски), полабски, кашубски, полски, малоруски (т. е. украински), суздалски (руски диалект).
Забелязал отсъствието на българския език, Караджич решил да издаде своя „Додатък”, за да го добави, да го доведе до знанието на образования свят.
При своята работа той прибягнал до „и с т и н с к и” българин, родом от Разлог („прави Бугарин, родом из Разлога”). [3] Изобщо трудът му се изгражда върху българския диалект от разложкия край. Тъй като българите нямали своя литература и пишели „на славянска ортография”, той си послужил със „своята ортография”.
https://web.archive.org/web/20140226233816/http://electronic-library.org/books/Book%200027.html
Паисий познавал произведенията на повечето от българските книжовници. Личи, че е чел техните сборници и слова. Безспорно ще е влиянието, което са оставили у него разказите за бурния и бележит живот на Григорий Цамблак и Константин Костенечки — неуморни дейци на средновековната славянобългарска книжнина. При посещенията си из страната той е минавал през селища, прочути със своята книжовна дейност. Личи че е имал информация за първите дамаскинари и за Йосиф Брадати. Срещал се е с преписвачи и килийни учители от Враца. Познавал книжовници от Пирот, които учили младежи на четмо и книговезство, като Кирил Живкович, който сам бележи, че «бил роден в Пироте, в пределе Болгарии в 1730 лето». Интересувал се от ръкописи във Враца, посочени от анонимен писател през 1719 г. Чел увлекателните разкази за патилата на «Многограмотния Хаджи Нешо от Пирот», описал своето пътуване. Посетил много други книжовни средища. Възхищавал се е от изкуството и дързостта на зографите-даскали Христо и Стойо, които живеели в погърченото Арбанаси до Търново, но подновили и надписали черквата със славянски букви.
Текстът от втората връзка е с добавен диалектен (тоест българско-диалектен, торлашки) глосар/мини-речник. Много ясно личи българщината на пиротския говор от думите на този глосар, въпреки че много от тях са сърбизирани. Например глаголите са дадени с окончанията за инфинитив: сакати (=волети на сръбски) вместо сакам (=искам; обичам), в първо лице единствено число (както се прави в българската лексикография), имайки предвид че няма наклонение инфинитив в торлашки.
Василев, В.П. За диалектната основа на един ръкопис от 18 век, в: Българският език през ХХ век, София 2001, с. 280.
Блокаж и Протести с таксита, коли, камиони, селско-стопански, строителни пътни превозни средства!!!!!!!. Какви ги вършите в. Десант? То не бяха спец-акции, срещу шума, дискотеки и барове, курорти? Тероризъм, организиран!!!! От колко години с МПС срещу гражданите, населението ... 70%- 60% МПС извън употреба. Тероризъм!
3
протест и блокаж с таксита, ко
23.08.2018 16:29:37
0
0
Блокаж и Протести с таксита, коли, камиони, селско-стопански, строителни пътни превозни средства!!!!!!!!. Какви ги вършите в. Десант? То не бяха спец-акции срещу шума, дискотеки и барове, курорти?
Статия за България от българин (предател? етнически не-българин?), "едитирана" от румънец (Раду Маринаш), тоест от българофоб.
А Reuters/Ройтърс ненавижда България поради про-русизма й.
SOFIA (Reuters) - Bulgaria’s government approved an action plan on Wednesday that envisages the country entering the “waiting room” for euro membership and also joining the European Union’s banking union by the end of June next year.
Bulgaria applied in July to enter the exchange rate mechanism (ERM-2), a mandatory two-year precursor to adopting the euro, after euro zone finance ministers and the European Central Bank gave Sofia the green light.
Bulgaria, whose lev currency has long been pegged to the euro via a currency board, is the first non-euro zone member to seek to join the banking union, which will allow the ECB to monitor its top lenders.
To enhance its chances, Sofia must improve its macro-financial framework, strengthen supervision of non-banking financial sector including pension funds and insurance firms, as well as working harder for combating money laundering.
It also needs to improve the bankruptcy legal framework after reviewing legislation and drafting the relevant legislative amendments.
“Implementation of the above measures will ensure compliance with pre-commitments in policy areas that are of major importance for the smooth transition to ERM-2 and the banking union by July 2019 and, as a result, the euro will be implemented,” the center-right government said in a statement.
The ECB is expected to carry out an asset quality review and stress tests on Bulgarian banks before it gives its nod for entry in a process that may take a year, but could be longer, depending on the Black Sea nation’s progress.
With low inflation, budget surpluses and low public debt, Bulgaria already meets the nominal criteria for adopting the single currency.
But its economic output per capita is just half the EU average, and widespread graft widespread graft and troubles at some of its banks have cast a shadow over its euro prospects.
Its fourth largest bank collapsed in 2014 and just this week the liquidation of a Cyprus-based insurance company left some 200,000 Bulgarians without car insurance, prompting the resignation of the head of insurance supervision.
Written by Angel Krasimirov Editing by Radu Marinas and Gareth Jones
Статия за България от българин (предател? етнически не-българин?), "едитирана" от румънец (Раду Маринаш), тоест от българофоб.
А Reuters/Ройтърс ненавижда България поради про-русизма й.
SOFIA (Reuters) - Bulgaria’s government approved an action plan on Wednesday that envisages the country entering the “waiting room” for euro membership and also joining the European Union’s banking union by the end of June next year.
Bulgaria applied in July to enter the exchange rate mechanism (ERM-2), a mandatory two-year precursor to adopting the euro, after euro zone finance ministers and the European Central Bank gave Sofia the green light.
Bulgaria, whose lev currency has long been pegged to the euro via a currency board, is the first non-euro zone member to seek to join the banking union, which will allow the ECB to monitor its top lenders.
To enhance its chances, Sofia must improve its macro-financial framework, strengthen supervision of non-banking financial sector including pension funds and insurance firms, as well as working harder for combating money laundering.
It also needs to improve the bankruptcy legal framework after reviewing legislation and drafting the relevant legislative amendments.
“Implementation of the above measures will ensure compliance with pre-commitments in policy areas that are of major importance for the smooth transition to ERM-2 and the banking union by July 2019 and, as a result, the euro will be implemented,” the center-right government said in a statement.
The ECB is expected to carry out an asset quality review and stress tests on Bulgarian banks before it gives its nod for entry in a process that may take a year, but could be longer, depending on the Black Sea nation’s progress.
With low inflation, budget surpluses and low public debt, Bulgaria already meets the nominal criteria for adopting the single currency.
But its economic output per capita is just half the EU average, and widespread graft widespread graft and troubles at some of its banks have cast a shadow over its euro prospects.
Its fourth largest bank collapsed in 2014 and just this week the liquidation of a Cyprus-based insurance company left some 200,000 Bulgarians without car insurance, prompting the resignation of the head of insurance supervision.
Written by Angel Krasimirov Editing by Radu Marinas and Gareth Jones
