На 27 август се навършват 190 години от рождението на пионера на книгоиздаването в България
Автор: Атанас Коев
На 27 август се навършват 190 години от рождението на видния български възрожденец, дългогодишен учител и първи книгоиздател и книжар у нас, поставил началото на организираното книгопечатане в страната – Христо Данов.
Земният път на пионера на книгоиздването в България започва от Клисура на 27 август 1828 г. в семейството на местен абаджия. Първоначално момчето учи в килийното училище в родния си град, а в периода 1841-1842 г. е ученик в Панагюрското класно училище. Поради ранната смърт на баща си малкият Христо е принуден да прекъсне образованието си и да се завърне в Клисура, където започва да се занимава със занаятчийство.
След 5-годишно прекъсване, 16-годишният юноша, подтикван от жаждата за знания, отново постъпва в Панагюрското училище, а в периода 1848-1850 г. учи при прочутия Найден Геров в Копривщица.
От 1850 г. Христо Данов започва учителската си дейност, като първоначално е даскал в Стрелча, а след това в Перущица, където учителства около три години. Като учител в тези две селища той въвежда взаимоучителната метода, учи деца и възрастни на четмо и писмо и буди националното съмосъзнание у тях.
Заради просветителската му дейност турските власти започват да гледат с подозрение на него и когато избухва Кримската война (1853-1856 г.), Данов е принуден да бяга в Пловдив, където даскалува три години. След това в периода 1856-1858 г. отново в родния си град, където основава първото класно училище и първото читалище.
Деветгодишната учителска дейност убеждава клисурския просветител, че идеите за ново образование не могат да се осъществят без съответните учебници и че просветата на българския народ е немислима без издаване и широко разпространение на български книги. Така у него се заражда идеята да се залови с книгоиздаване.
С малкото свои спестени пари той отпечатва в Белград т.нар. „Старопланинче. Календар за 1856 високосна година“. През 1857 г. Данов, заедно с двама свои приятели – И. Трувчев и Н. Бояджийски, основава в Пловдив „Дружествена книговезница“, като наскоро след това тя се превръща и в книжарница. На другата година видният книгоиздател започва същинската си книгоиздателска дейност, издавайки последователно в Белград и Будапеща осем книжки – повечето учебници, съставени от самия него, и тръгва да ги разпространява по градове и села из страната.
От 1862 г. книговезницата и книжарницата заработват под името „Христо Данов и сие“, като съдружници на Данов са И. Трувчев и Й. Груев. Повечето от книгите, които се печатат, са главно учебници за училищата у нас.
Клисурският книгоиздател преиздава взаимоучителните таблици на Неофит Рилски, като ги опростява. Той отпечатва и „Табличен буквар“, с който още повече улеснява преподаването у нас. Подпомаган главно от Й. Груев, Данов съставя, превежда и издава, с оглед на българските условия учебници по редица предмети, както и първите географски карти, приспособени за българските училища.
През 1867 г. Христо Данов открива клонове на книжарницата си в Русе и във Велес. Постепенно Дановата книжарница се превръща в истинско средище на общонародна просветна дейност. Към нея се обръщат от различни краища на България за съвети как да уредят училищата си, молят да им се препоръчат учители, интересуват се къде може да се получи по-високо образование.
Самият Данов, обикаляйки из страната с издадените от него книги и учебници, следи с интерес учебното дело у нас, подпомага учителите и се ориентира за насоката на своята просветно-издателска дейност.
Като резултат от богатите му наблюдения и размисли за образованието и просветата на народа ни се появяват редица негови статии в издавания от самия него „Летоструй или домашен календар“, излизал в периода 1869-1876 г. В тях той посочва като източник на всички беди невежеството, а като спасение от него – науката.
Писателският талант на Данов проличава особено ярко в спомените му, написани след освобождението на България от турско робство.
През 1874 г. книгоиздателят отваря собствена печатница във Виена, в съдружие с Я. Ковачев. По това време той се включва в подготовката на Априлското въстание, но след потушаването му през 1876 г. е арестуван от турските власти и хвърлен в Пловдивската тъмница, където престоява около три месеца.
След като е освободен, се отправя за Свищов и се установява там. В крайдунавския град престоява до края на избухналата по това време Руско-турска война (1877-1878 г.). След освобождението на страната ни от османския гнет видният наш книгоиздател пренася печатницата си от Виена в Пловдив, където продължава да издава книги, учебници и учебни помагала.
В периода 1878-1895 г. отпечатва и местния вестник „Марица“, а през 1880 г. основава клонове на книжарницата си в София и Лом.
Така, в продължение на 65 години той издава над 1000 учебници, научни съчинения, художествени произведения и учебни помагала.
Преди Съединението на Княжество България и Източна Румелия Христо Данов се включва активно в източно-румелийския обществено-политически живот, като през 1882 г. е избран за депутат в Областното събрание. След Съединението видния възрожденец е кмет на Пловдив за около три години – от 1896 до 1899 г. От 1881 г. е дописен член на БКД (дн. БАН), а от 1900 г. е почетен член на Академията.
Христо Данов умира в Пловдив на 11 декември 1911 г., на 83-годишна възраст, като е погребан по подобаващ начин заради големите му заслуги към българския народ в областта на просветата и културата. Пословично честен, скромен и безкористен, с голямата си любов към родната просвета Данов оставя на поколенията дело, което е истински подвиг за своето време, както и безценен принос за развитието на българската култура.
Браво за хубавата статия! И ний нещо да знаеме по-както трябва, по европейски, за нашата история, език и книги! И е нямало скрита история и култура. И от скритата история и култура - право на нов, развален, никакъв език, шарлатански, изопъчен, груб и т.н.
