Треска за злато: Кои са богатите на златоносни залежи места в България

Автор: Дина Харизанова

Интересът към златотърсачеството у нас осезаемо се увеличава, особено сред жените. Това твърди пред "Марица" Кирил Стаменов - златотърсач с над 40-годишен стаж; създател и председател на Българската асоциация на търсачите на самородно злато и метеорити, която с единствена на Балканите.

Членовете на Асоциацията са над 3000 души, сред които и хора от Турция, Гърция, Сърбия, Румъния, Албания и  дори от Чехия.

По думите на Стаменов, едни от най-златоносните реки у нас са Луда Яна, Тополница и Чая. Той допълва, че когато има много вода, се намират златинки край Горнослав и Долнослав, на Първомай златоносен е районът на реката край Православен. Също край Мечка, Медово, Свеженската река, а и около Каваклийка – там се промива от двете страни: откъм южната страна, Горно ново село и Долно ново село, където някога е била тъй наречената Златна нива. "А нивата някога наистина е била богата на златни късове" - сладкодумно добавя шлихарят доайен.

Той е категоричен, че България е една от най-богатите държави на самородно злато като концентрация на различни точки с находища.

„Като се започне от Северозападна България – от Берковица до Белоградчик, цялата част на Стара планина. Почти цялата Средна гора – там е пълно със стари антични тракийски рудници. Да не забравяме, че преди милиони години Средна гора е била най-високата планина на територията на България. При разместване на пластовете впоследствие се издигат Стара планина, Рила, Пирин. Много златоносен е и районът на Кърджалийско, Ивайловградско, както и районът на Странджа – особено река Велека и притоците. Цялата Струма с притоците, Витоша, районът около Боснек, около Разлог, Бабяк, където в момента дупчат концесионери" – разкрива Стаменов пред пловдивското издание още подробности кои са богатите на златоносни залежи райони на наша територия. 

Той обаче предупреждава, че търсенето на благородния метал е скъпо хоби. „Трябва да вложиш пари за елементарни инструменти – легенчета за 50-60 лева, улей за 150-200 лева, драга с помпа с маркучи е 1000-1500 лева. Като сложиш и горивото за колата и за помпата за промиване на златото, сметката става доста соленичка. Като теглиш чертата – понякога грамът злато, който си намерил, ти излиза на двойна цена от тази на пазара".

Златотърсачът обобщава с мъдростта на човек патил и препатил, че който е решил да забогатява от този занаят, Бог не му помага.

Освен злато, Кирил Стаменов събира и полускъпоценни камъни. Слабост са му рубините, които също се срещат у нас. „Рубините са силно флуоресцентни, като насочиш фенерче, светят като жар – така няма как да ги объркаш" - пояснява той. 

И посочва, че най-богатите находища в нашата страна на различни минерали се намират в Родопите. „В района на Кърджали, Момчилград, Маджарово, Крумовград има изстинали 6-7 вулкана, при което различните земни скали образуват различен вид минерали – ахат, яспис, халцедон, аметист, рубинчета..." - разказва ентусиазирано Стаменов, но не разкрива точния "адрес" на залежите, за да не провокира избухването на мания за нов Клондайк.

Въпреки това, събирането на скъпоценни и полускъпоценни камъни е един от най-модерните видове туризъм, който се развива в някои изоставени миньорски градове в Източните Родопи.

През 90-те години на миналия век държавата изоставя маджаровската оловно-цинкова мина и прекратява изграждането на цеха за обработка на скъпоценни камъни, съоръженията са вдигнати във въздуха. Проучване на находищата на аметисти, ахати и ясписи така и не е завършено.​ Днес обаче това изоставено, неразработено находище на скъпоценни камъни край Маджарово е новият хит сред туристите и планинарите. 

Таксата, която общината събира за ваденето на тези съкровища там, е 30 лева. Събирането им е разрешено, но трябва да е с търговска цел. Което не пречи да се организират специални турове за туристите, за да си изкъртят сами по някоя друза - ей така, само за спомен или като сувенир.

В категории: Репортажи , Добри Вести