Тя е построена е в памет на 200 000 воини, дали живота си за освобождението на българския народ от османско робство през Руско-турската освободителна война
Автор: Янко Крумов
Името на светеца, покровител на руското войнство през Руско-турската война, носи най-големият православен храм на целия Балкански полуостров - Патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски” в София.
Тя е построена е в памет на 200 000 воини, дали живота си за освобождението на българския народ от османско робство през Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.). Затова се нарича още и храм-паметник.
Той е една от най-известните забележителности на София и неин символ. Намира се в центъра на столицата, на едноименния площад, югоизточно от старинната църква “Св. София”.
През 1998 г. Българската православна църква получава в дар от Руската православна църква частица от чудотворните мощи на св. Александър Невски, които днес са изложени за поклонение в храма.
Основният камък на катедралата “Св. Александър Невски” е положен на 19 февруари 1882 г. Заедно с него в храмовите основи са поставени и два текста: единият е гравиран върху метална плочка, а другият е написан на пергамент. В тях се увековечават събитията от 1877-1878 г.
Първоначалният проект е дело на руския архитект Богомолов, а окончателният - на арх. А. Померанцев. Новият проект се различава от предходния не само мащабно, но и като архитектурна концепция. Померанцев претворява творчески идеите на византийското изкуство, без да го повтаря буквално. Вътрешното пространство е единно, но създава илюзията, че е разделено на четири етажа. Детайлите на фасадата и многобройните арки и фризове са украсени с каменна пластика като дантела.
Те са проектирани с елементи от плетеници, старобългарски мотиви и пр. Изключение правят само дървените входни врати. Отвън се влиза през 11 врати, три от които са обединени в главния вход и водят към притвора. Общата кубатура на сградата е ок. 86 000 куб. м, а застроената площ - 3170 кв. м.
След дълъг подготвителен период истинското строителство започва едва в началото на XX век. Сградата се строи около 9 години и достига рекордната за времето си сума от 5 и половина милиона лева. Най-мащабната от последните строителни операции е позлатяването на част от куполите.
Строителството е завършено през 1912 г., но поради избухването на няколко поредни войни освещаването не става на предвидената дата (2 август 1912 г.), когато трябва да се чества 25-годишният юбилей от възцаряването на княз Фердинанд.
Тържественият звън на най-голямата храмова камбана оглася София за първи път през 1913 г. (след победата на българските воини при Одрин), а официалното освещаване на храма се прави едва през 1924 г.
Тъй като храмът има три престола, освещаването се извършва в три поредни дни - 12, 13 и 14 септември. Тогава се поставя и началото на редовни богослужения, в които на празници участва и голям смесен хор.
