Той е написан още в деня на събитието, а оркестърът на 24-ти Черноморски пехотен полк веднага разучава нотите и тръгва да го свири по улиците на морския град
Автор: Дина Харизанова
Още в същия ден, когато в Бургас се получава телеграмата за обявяването на Независимостта на Бъргария, композиторът Георги Шагунов написва химн за това важно събитие, който остава и единственият, посветен на този съдбовен акт от нашата история.
Химнът съдържа и текстова част, която също е написана от маестрото. Това не е необичайно – е автор на около 400 маршове, и текстовете на повечето от тях пише той.
Шагунов създава и марша „Един завет” (по стихове на Иван Йончев), който става химн на военното училище на Негово величество; автор е и на марша „Чеда сме ние на морето”, който и до днес е химн на Военноморското училище „Никола Вапцаров” във Варна.
Историкът от РИМ-Бургас Иванка Делева уточнява, че маестрото създава Химна на независимостта в същия ден на 22 септември 1908 г., часове след като е провъзгласен манифеста на Фердинанд. Музиката веднага се изпълнява от оркестъра на 24-ти Черноморски пехотен полк, който тогава се движи по улиците на Бургас и изключително възторжено и свири този марш.
„Бургаският общински съвет също се включва и организира празнични шествия. В самия ден Георги Шагунов, както и всички българи, е бил много ентусиазиран, и всъщност той създава химна под емоциите, които го владеят в момента. Нотите са написани много експресно. Веднага са разучени от оркестъра и са изсвирени. Влакът, който е заминал за София тогава, също е бил украсен с цветя за едно по-празнично настроение на пътуващите в него“ – уточнява Делева.
Георги Шагунов (1873 – 1948) от чиято кончина на 10 ноември ще се навършат 70 години, е един от първите български капелмайстори. Родом от Пловдив, той прекарва почти половин век от живота си в Бургас, където до пенсионирането си през 1930 г. е капелмайстор на духовия оркестър на 24-ти Черноморски пехотен полк.
В родния си град учи във френския католически колеж „Св. Августин“. През 1889 г. завършва лицея „Сен Жан“ в Лион, а след това вместо медицина, каквото е било желанието на родителите му, записва Лионската държавна консерватория, където овладява свиренето на валдхорна, корнет, теория на музиката и дирижиране при проф. Луджини.
След завръщането си в България през 1895 г. е военен диригент в Пловдив, а след това в Лом.В Бургас се установява през 1897 г. и остава тук до края на живота си. Той има много важен принос за развитието на музикалното дело в морския град. Композиторът е сред основателите на музикалното дружество „Родни звуци“ през 1910 г. и първият преподавател по медни духови инструменти в Народното музикално училище, създадено към него през 1921 г. По негова инициатива е създаден ученически духов оркестър.
Шагунов взима участие във всички войни за национално обединение след Освобождението и във Втората световна война. По време на Балканската война е капелмайстор на 30-ти Шипченски полк.
Любопитен момент от интересната му биография е, че той е един от първите колоездачи в Бургас, който пристига тук от Пловдив с колелото си, и се нарежда сред основателите на спортния клуб „Бургаско съюзно колоездачно дружество“ (1905 г.), на който посвещава марша си „Бургаски колоездач“ за духов оркестър.
Георги Шагунов е също така автор на първия химн на най-стария бургаски спортен футболен клуб „Черноморец“, който нарича „Черноморец – млад, сърцат!“
Неслучайно той е наречен от съвременниците си „бащата на музиката“ в Бургас и приживе е обявен за негов почетен гражданин.
