Ученици на Райно Попович са Петър Берон, Раковски и Евлоги Георгиев
08 Декември 2018, Събота
Навършват се 160 години от смъртта на видния просветител от Жеравна
Автор: Атанас Коев
На 8 декември сенавършват 160 години от смъртта на Райно Попович – изявен възрожденски и просветен деец, оставил трайна диря с дейността си у нас през първата половина на XIX век. В елино-българските училища от този период той апелира за просвета в светски дух, както и за нравствено възпитание на децата. Изявява се и като добър преводач на съчинения от гръцки на български език.
Родното място на видния наш просветител е селцето Жеравна в Котленския Балкан, а истинското му име е Райно Събев Стоянов. Първоначално момчето учи в килийното училище на родното си село, а след това в сливенското елино-българско училище. Следват няколко години учителстване в Сливен и Котел.
Впоследствие младият даскал заминава на поклонение в Света гора, като за кратко се установява в Солун, където помага на клисаря в една от местните църкви, като посещава гръцкото училище в града. По-късно той продължава учението си на остров Хиос, а когато се завръща в България, отново учителства в Котел.
Наскоро след това, недоволен от оскъдните си знания Попович отива да учи в Букурещ при известния по това време гръцки педагог Н. Дука. В румънската столица усвоява старателно взаимоучителните таблици, като усъвършенства и знанията си по старогръцки и новогръцки език.
Когато се завръща в България, видният наш просветител отново се отдава на учителска дейност. Първоначално е даскал в частното елино-българско училище в Котел, като при него учат известните по-късно просветители Петър Берон и Ан. Кипиловски. В периода 1826-1828 г. Попович учителства в родното си село Жеравна, след което за около четвърт век даскалува в Карлово – от 1828 до 1852 г.
В карловското елино-българско училище изявеният възрожденец развива активна педагогическа дейност, като се занимава с преводи от гръцки на български, съставителска и издателска дейност. Негови ученици през този период тук са Г. С. Раковски, Гаврил. Кръстевич, Евлоги Георгиев, Ботьо. Петков, както и редица други известни българи.
През последните години от живота си Попович е учител в Пловдив-от 1853 до 1855 г.
Неуморният будител превежда от гръцки на български език и издава басните на Езоп. Той подготвя, но не успява да отпечата превода на романа на Даниел Дефо „Робинзон Крузо“. По настояване на Найден Геров, написва и впоследствие издава исторически очерк за Карлово.
Най-голям успех през Възраждането има преводът му на т.нар. „Христоития или благонравие....“ При него той често се отклонява от гръцкия оригинал, вмъквайки умело изрази и пасажи съобразени с духа на времето, както и с потребностите и манталитета на читателя.
Попович се обявява открито срещу килийните училища у нас. Видният просветител осъжда остро апатията на народа ни към образованието и културата и призовава за нравствено възпитание на подрастващите в училищата. Той се обявява за развитие на новобългарската просвета в светски дух и е привърженик на употребата на членската форма в езика ни.
Райно Попович дълги години е в приятелски връзки с друг наш изявен възрожденец-Неофит Рилски. Поддържа тесни контакти и води оживена писмовна кореспонденция по редица въпроси свързани с просветата и културата ни с В. Априлов, К. Фотинов, Г. С. Раковски, Г. Кръстевич и с други наши видни възрожденски книжовници и общественици.
Умира на 8 декември 1858 г. в Карлово, оставяйки значителен принос в развитието на елино-българските училища у нас през Възраждането.
