Пътят на Христо Шопов към върха и след това

Автор: Борислав Гърдев

Христо Шопов защити своята амбиция. Редактирайки известната реклама можем да кажем уверено: “Преди в България, а след това и по света”. И този извод не звучи помпозно, нито е далеко от истината. Вглеждайки се внимателно в житейския и творческия му път, ще установим, че е логично точно той да е актьорът, утвърдил се и в родното, и в западното  кино.

Затова обаче е нужен не само талант и късмет. Трябва и характер, силен дух, умение да се пласираш, да използват пълноценно всяка предоставена ти възможност, да изчакваш и в точния момент да бъдеш на подходящото място.

Истина е, че и други преди него нравиха опити да се лансират в чужбина. Резултатите обаче (Стефан Данаилов в „Берлинска конспирация", 1992 или Боян Милушев в "Хищна птица", 1995) бяха повече от скромни.

В интерес на истината, след участието си в „На лов за „Червения октомври“ (1990), Кървав спорт 4“ (1998)  и особено в „Извън релси“ (2002) Иван Иванов имаше шанс за по-добра международна кариера, но нелепият проект „Мрачна светлина“, (2004), на Бил Плат, в който игра с Шопов, явно го е разочаровал, защото не след дълго  - дори след последната им съвместна работа за 22 години – „Сако и Венцети“ (2005) на Фабрицио Коста – от 2008 г., обърна гръб на киното завинаги…

Христо Шопов е бил белязан от съдбата. Знам, че артистичните му способности са наследени. Той никога не е забравял, но и не е парадирал. че е син на големия Наум Шопов. У нас тази фамилия отваря тежките порти на ВИТИЗ (НАТФИЗ), но съвсем не е гаранция за категоричен успех. За утвърждаването в примамливия свят на театъра и киното се изискват и други качества, които не се усвояват само на студентската скамейка.

Роден на 4 януари 1964 г. в София, Христо Шопов завършва класа на Елка Михайлова във ВИТИЗ през 1987 г. и веднага започва работа в театър "София".

Демонстрира запомнящи се изяви в "Скок в леглото" (1992) и “Играта на челик" (1994) като най-добрите страни на драматичния си талант разкрива в дует с баща си в камерната постановка "Контракт" (1992) , реж. Борислав Чакринов, но и в „Макбет“ (2001) на Златка Станкова, в „Човек от земята“(2014) на Джеръм Биксби , където е много убедителният Джон Олдман под режисурата на Георги Михалков, с когото работи и в „Догодина по същото време“(2016) на Бърнард Слейд - Джордж и при аудиоверсията на романа на Константин Кацаров „Мутра” през 2006 г., без да забравяме „Всичко или нищо“ (2017) на Лиза Шопова, подвизаващ се като съпругът.


В "Човек от Земята"

Шопов обича камерния театър, участва в пиеси с минимален брой участници. Той разчита основно на своя талант и качества, за да привлече и задържи зрителското внимание, да изнесе спектакъла на плещите си. Това свидетелства за отговорност и вяра в собствените креативни възможности.

Неговата цел обаче е кариерата в киното. Христо  Шопов е от тези звезди, които  търсят преимуществено работата пред камерата.

Още като студент Христо Шопов е забелязан първо от Веселина Геринска, която го взема за ролята на Пламен в „Дишай, човече!” през 1981 г., а след това и от реформатора на българския театър Иван Добчев, предложил му важната  роля на нелегалния в своя кинодебют "За госпожицата и нейната мъжка компания" (1983). Срещата с Добчев е знаменателна за съдбата на актьора. Оттук нататък ще му върви на контакти с  добри професионалисти, които определят облика на артистичните му изяви.

Христо Шопов  си партнира с Пламена Гетова, убива опасния прокурор Дренски – Юрий Яковлев, измъква се от лапите на полицията, а на финала, оставяйки отново букет цвета, ще напише с червило на огледалото на певицата простичкото и човешко – „За госпожицата и нейната мъжка компания“!

Ако сега гледате филма – внимавайте. Ролята на Христо  е епизодична, той е неузнаваем с брада, рунтава черна коса и очила, но мига, в който застрелва прокурора в стил „Черните ангели“, проблясва искрата на таланта, която огрява по своему този интересен и незаслужено пренебрегнат спектакъл на Иван Добчев.

Изключително важно и знаково е участието му в тийнейджърския хит на Иван Андонов "Вчера" (1987), в който с много хъс, непосредствена убедителност и неподправен чар изгражда образа на бунтаря Иван. "Вчера" се оказа не само най-гледаният филм на годината, но и манифестът на нашата младежка контестация, появил се близо 20 години след западния  оригинал, с който ние посрещнахме българската перестройка.

Христо Шопов има щастието да участва в още три култови родни филми –  "Маргарит и Маргарита", на Николай Волев (1988), “Очите плачат различно”(1988) на Александър Раковски и „Индиански игри"(1990) на Иван Андонов.

В първия чрез героя си Маргарит отрече категорично фалша на прогнилия реален социализъм. Във втория Шопов влезе в кожата на объркания и уязвим шофьор Васил Колев, познал за пръв път клопките на любовта, а в третия създаде образа на Борис, попаднал в абсурдната среда на ритуали, заклинания и кървав инцест, с който българското кино смело каза "Да" на настъпващата демокрация.

Логично бе в периода на малокартинието, продължил  десетилетие, Христо да  снима по-рядко и не винаги в качествени проекти у нас. Все пак в този период той работи с Людмил Тодоров в "Любовното лято на един льохман" (1990), с Красимир Крумов в "Мълчанието" (1991), с Дочо Боджаков в "Кръговрат" (1993), снима се и в екстравагантно-осъвременения тв мюзикъл на Хачо Бояджиев "Братът на бай Ганьо Балкански" (1996), без да забравяме усилията му да стане звезда на родния екшън в тв поредица "Голямата ченгеджийница" (1992-1995), в която беше печеното ченге Сашо, борещо се хладнокръвно и смело с корупцията и престъпността у нас. За съжаление сериалът остана недоизпипан, но от него все пак в съзнанието си запазихме спомена за най-сполучливия филм от поредицата - "Трафик" (1995) на Ивайло Джамбазов.

Усещането за нещо недовършено не ни напуска, докато гледаме „Камера! Завеса!“(2002) на Христиан Ночев – ситком от шест епизода, в първите два от които участва и Христо Шопов като харизматичния и симпатичен мафиот Готиния.

Актьорът регистрира първите си участия в чуждестранни продукции с епизодични изяви в италиански („Берлин‘39”, 1993, реж. Серджо Солима – младият офицер Клаус, пиещ вино за славата на германското оръжие, “ „Ловджийската чанта“, 1997, реж.Маурицио Закаро -  офицер на границата) и българо-руски филми  ("Дон Кихот се завръща", 1997 ).  Последният не стана достатъчно популярен, ролята на злобния Анхел беше малка и незначителна, но опитът от работата с големия Василий Ливанов в ресурсно добре осигурена творба (от самия Анатолий Карпов) си струваше.

След първите изяви в чуждоезикови филми (1993 -1999)  дойде  и  по-значимото предложение –  "Сивата зона" (2001) на Тим Блейк Нилсен. Това вече бе стойностна американска драма (на "Ню имидж"), снимана у нас, и ако и тя да засягаше (наистина в нетрадиционно критичен план) еврейската трагедия по време на  Холокоста, беше важна за кариерата на Христо Шопов. Не само заради по-обемното му екранно присъствие като Халивни, но и поради възможността да работи с асове като Мира Сорвино и Стив Бушеми.

Разбира се, филмът "Сивата зона" нямаше звездната слава на "Списъкът на Шиндлер" (1993) на Спилбърг, но се сдоби с официална премиера и разпространение в САЩ и до голяма степен се оказа съдбоносен за срещата с големия Мел Гибсън.

Снимането на "Сивата зона" съвпадна с оживлението в българското кинопроизводство, което обаче бе непродуктивно за Христо Шопов. Той прие да участва в непрестижни комедии ("Коледата е възможна", 2001, реж. Християн Ночев, Красимир) и объркани екшън-мелодрами ("Най-важните неща“, 2001 г. на Иван Андонов, където беше неузнаваем като карикатурния бодигард Гаврил), преди да получи главната роля на психиатъра Иван в амбициозната драматична дисекция на напрегнатия ни делник в "Следвай ме" (2004) на Дочо Боджаков.

През 1999-2010 г. осъществи задължителното чиракуване в евтините екшъни на "Ню имидж"  и „УФО“ ("Морски тюлени“, 1999, на Йоси Вайн,“Октопус“, 2000 на Джон Ейръс, „Градът на страха“, 2000  – това е София по време на управлението на  Костов!, „Пратеникът на кралицата“, 2000, и  "Смърт, измама и съдба на борда на „Ориент експрес”",2001,на Марк Ропър, "Питони 2", 2002, на Луис Макконъл , "Ловец на извънземни", 2003 на Рон Крос , „Морски пехотинци”, 2003, на Марк Ропър ,  „Островът на хищниците“, 2004 на Стенли Айзъкс, „Опасна мишена“, 2005 на Дани  Лернър, „Скакалци“, 2005 на Йън Гилмор, „Династията на драконите“, 2006 на Мат Код, „Фаворитът - 3“, 2010 на Айзък Флорентин), предназначени за непретенциозния видеопазар и кабелните телевизии и дело на повратливи занаятчии,при които трупа опит, борейки се с бандити,змии, октоподи, акули, динозаври, дракони, скакалци, пришълци и преследва дори Камъка на Хадес.

Звездният му час настъпва през 2003 г. с поканата на Мел Гибсън да играе Пилат Понтийски в неговата версия на последните часове от живота на Спасителя "Страстите Христови". Христо Шопов получи третата важна роля в драмата на Гибсън и в една по същество статична интерпретация на арамейски език успя с едри щрихи и сдържан психологизъм да очертае драмата на римския управник, комуто историята отрежда не само жена му да стане последователка на християнството, но и самият той да вземе най-неблагодарното за две хилядолетия напред решение, пращайки Христос (Джим Кавийзъл) на Голгота и измивайки ръцете си след наложената му от тълпата и еврейските първосвещеници присъда.

Каквито и възражения да имаме към лентата и режисьорската концепция, е невъзможно да отречем потресаващото й емоционално въздействие, стабилната постановъчна работа и хомогенния актьорски ансамбъл, в който блести и Христо Шопов. А че работата му е била оценена по достойнство личи и от факта, че през 2006 г. Джулио Басе го кани да играе отново Пилат в  драмата си „Разследването”!

.Вероятно Шопов не се самозалъгва, че оттук нататък пътят  му е постлан с рози, но е пределно ясно, че след демонстрираните от него възможности, го очаква плодотворна кариера на качествен  актьор. Което пък не е никак малко.

Доказателството е включването му в екипа на „Аз съм Дейвид”(2003) на Пол Файг (чрез който получава и ролята на Пилат), където играе офицер от български концлагер и е в листата на звездите, редом до Джоан Плаурайт – Софи, в сериала на Леоне Лампучи "Бягството на невинните" (2004), създавайки смразяващия образ на капитан Нийдер, изявата му като Мацаний в “Спартак” (2004) на Робърт Дорнхелм, партньорството му като Куин на Лоренцо Ламас в „Островът на хищниците”(2004), на Станли Айзъкс, представянето му  като суровия прокурор Казман в  “Сако и Венцети” (2005) на Фабрицио Коста,  възловата му и много убедителна роля на злодея Исман в иначе спорния епос на братя Тавиани „”Чифликът на чучулигите”(2007), но преди всичко ярката и фино поднесена версия на полк.Мюлер, създателят на легендарния генерал дела Ровере – Пиерфранческо Фавино в прекрасния минисериал на Карло Карлей „Генерал дела Ровере“ (2011)…

И това не е всичко – Христо Шопов участва с възлови роли при Джакомо Батиато в „Карол – човекът, който стана папа”(2005), шефът на Пета дирекция, занимаваща се с религията,Юлиян Кордек и „Резолюция 819“ (2008), документална драма за клането в Серебреница през1995 г., където блесна като злодея Момчило Драганович, дясната ръка на ген.Радко Младич,помогна на Андрея Порпорати като Черношенкий да заснеме друга , почиваща на реални събития драма – „Крилете“ (2008) , разказваща за необикновената съдба на капитан Джанфранко Паглиа – Чиро Еспозито.

Осъществи колаборации с  Карло Карлей в „Пилотът”(2008),  в „Представление под  команда”(2009)  го режисира  Долф Лундгрен , а във  „Фалшивата самоличност” (2010)  Денис Димстър, партнирайки на популярните екшън звезди Долф Лундгрен и Вал Килмър, в историческата сага „Барбароса” (2009) на Ренцо Мартинели получава ангажимента  на архиепископа Райнхалд фон Дасел, във „Фаворитът - 3”(2010) на Айзък Флорентин е офицерът – злодей Кус,във „Варава“ (2013) на Роджър Йънг е Кедър, докато в „Лов на дребни хищници”(2010) на Цветодар Марков като Чакъра маркира завръщането си в българското кино.


В „Love.net”

В „Love.net” (2011) е великолепен като хирурга Филип Богатев, в „Операция „Шменти капели”(2011) демонстрира удивителен комедиен талант като Любев,  за да ни завладее като Марков в амбициозния филм на Георги Балабанов по сценарий на Жан  - Клод Кариер „Досието „Петров”(2015) , като  психолога Алексиев в  тв поредица „Къде е Маги?”(2012) на Петър Вълчанов и Зорница София и като Йордан Вълчев в другия популярен тв сериал „Дървото на живота”(2013) на Тодор Чапкънов.

С него той снима и хоръра „Убежището”(2014), поемайки ролята на отец Ричард, а в поредицата „Четвъртата власт” (2013) на Стоян Радев и Димитър Коцев – Шошо се превъплъщава  в шефа на Бюрото на национално следствие Павел Троянов. Помогна с гласа си и за експерименталната продукция на Кольо Карамфилов „Казабланка“ (2014)…


В "Четвъртата власт"

Така след  38 години усилия Христо Шопов осъществи завидна творческа реализация.

Пред него са нови предизвикателства (вкл. и в сферата на клиповете, където демонстрира блестящ нюх при снимането на видеото за песента „Пропаст” на рок - група „Ренегат” през 2008 г., за чийто фронтмен Константин Кацаров засне през 2013 г. ефектна миниреклама за  романа му „Пепел” ) и амбициозни и значими проекти като “Кербала“(2015), капитан Гетов, на Кшищоф Лукашевич и „Южен вятър“(2018),бащата на Христо, на Милош Аврамович . По дългия път на личното осъществяване. А той минава задължително и през режисурата.

Затова не се изненадахме от факта, че през 2016 г. представи „В готовност“ – 30 минутен документален филм, превъзходно есе за овладения адреналин в един сравнително нов, но набиращ популярност спорт като динамичната стрелба, на което е сценарист, режисьор и продуцент, а през 2018 -  още един 27 документален филм „Втори шанс“ по сценарий на Паулина Трифонова -  за съдбата на домашните и бездомни кучета…

Наградите не закъсняват – на 15 май 2012 г. на филмовия фестивал на Югоизточна Европа получава заслужено отличието за най–добра мъжка роля за превъплъщението си като доктор Филип Богатев в Love.net.

А дали осъзнаваме, че той е наше национално богатство, рентабилна стока, работила за „Ню имидж“, „УФО“ , „Медиасет“, „РАИ 1“  и че заслужава да носи качествения щемпъл "Славата на България" (по заглавието на един от важните му филми на режисьора Васил Барков от 2004 г.) е отделен въпрос.  Който не касае самия актьор, а нас – неговите почитатели и критици, за които осмислянето на феномена Христо Шопов си остава, ако не български комплекс, то задача с много неизвестни, чието успешно решаване е цел на обозримото бъдеще.

Докато гледах филмите му, снимани за американски и италиански продуценти (няма спор, че извън „Страстите Христови“ , „Аз съм Дейвид“ , „Спартак“ и „Варава“, значимите си роли той получава в Страната на ботуша, благодарение на Карло Карлей и Джакомо Батиато), осъзнах простия факт, че потенциалът му не е използван напълно, но времето е пред него.

През 2000 г.той снима с австриеца Кристоф Валц два скромни екшъна – „Пратеникът на кралицата“ и „Смърт, измама и съдба на борда на „Ориент експрес“ , дело на Марк Ропър. Каква ирония на съдбата!...

Шопов първи получава възможност за пробив в голямото световно  кино   с „Аз съм Дейвид“ и „Страстите Христови“, но поддържаща звезда с международна известност става Валц, благодарение на Тарантино, с когото направи два филма, донесли му „Оскар“ за най–добра поддържаща мъжка  роля – „Гадни копелета“ и „Джанго без окови“ и на Сам Мендес, посочил го за коварния противник на Джеймс Бонд – Блофелд в „Спектър“!

В категории: Новини , И ний сме дали нещо ...