На 27 март се навършват 160 години от рождението на видния политик
Автор: Атанас Коев
На 27 март се навършват 160 години от рождението на Теодор Теодоров – виден български политически и държавен деец, премиер на страната непосредствено след излизането и от Първата световна война. Той е един от основателите и лидерите на Народната партия, а по-късно и на Обединената народно-прогресивна партия. Негова спътница и съпруга е дъщерята на видния наш възрожденец Найден Геров – Рада Теодорова.
Изявеният политик е роден във възрожденска Елена на 27 март 1859 г., като първоначално учи в родния си град, а след това в Априловската гимназия в Габрово. Впоследствие заминава за Русия, където завършва гимназия в град Николаев. Записва се да следва право в Одеса, но след това продължава учението си с Париж, където се дипломира като юрист и защитава докторат по право през 1886 г.
Когато се завръща в България работи известно време като съдия, първоначално в столицата, а след това в Русе.
Теодор Теодоров се включва активно в обществено-политическия живот на страната ни след падането на Стамболовото правителство от власт, през май 1894 г., като става един от основателите, а впоследствие и от водачите на Народната партия.
Последователно е избиран за народен представител в редица Парламенти-Осмо и Девето ОНС, както и от Единадесетото до Двадесет и първото ОНС и в Петото ВНС, като е председател на Осмото ОНС. В периода 1896-1897 г. видният еленски политик е включен в кабинета на д-р Константин Стоилов като министър на правосъдието, тъй като е един от водещите ни юристи по това време.
В следващото правителство на Стоилов е финансов министър. За около 12 години Теодоров е първо прокурор в Софийския окръжен съд, а след това и член на Апелативния съд на Княжество България.
В периода 1911-1913 г. еленчанинът отново е в управлението на страната – назначен е за министър на финансите в кабинетите на Иван Евстатиев Гешов и на Стоян Данев. В самия край на Първата световна война Теодоров е включен в правителството на Александър Малинов като министър на външните дела и изповеданията.
На 28 ноември 1918 г. еленският политик става министър-председател на България, съставяйки до 6 октомври 1919 г. два последователни кабинета, в които е и външен министър.
Като премиер на страната ни ръководи нашата делегация на преговорите на Парижката мирна конференция, където се изготвя проектодоговорът за мир с България. Отказва да подпише унизителния за нас Ньойски мирен договор и подава оставка на оглавяваното от него правителство.
След като Александър Стамболийски съставя самостоятелен земеделски кабинет през есента на 1919 г. Теодор Теодоров заема открито отрицателно отношение към управлението на БЗНС.
През 1920 г. Народната партия се обединява с Прогресивно-либералната партия, създавайки се Обединена прогресивно-либерална партия, а видният еленски политик и държавен деец става един от нейните водачи. Като отявлен противник на земеделците той участва активно в акцията на Конституционния блок на 17 ноември 1922 г., насочена срещу управлението на БЗНС и срещу самия Александър Стамболийски.
След неуспеха на акцията е арестуван, заедно с други водачи на Обединената народно-прогресивна, на Демократическата и на Радикалната партии. Хвърлен е в Шуменския затвор, където е трябвало да изчака подготвяния срещу тях Държавен съд, който да ги съди като виновни за втората национална катастрофа.
След Деветоюнския преврат е освободен от затвора, като става член на Демократическия сговор, но поради напредналата си възраст отказва да заеме отговорни държавни постове.
Теодор Теодоров умира на 5 август 1924 г. в Чамкория, на 65-годишна възраст. Погребан е по подобаващ начин за заслугите му за управлението на България в особено труден период от нейното развитие, непосредствено след поражението й в Първата световна война.