На 15 май се навършват 160 години от рождението на Карел Шкорпил – изявен чешки археолог и музеен деец в България от 80-те години на XIX век до 40-те години на ХХ век. Заедно с братята си Херман и Владислав той е сред създателите на археологическата наука и музейното дело у нас след освобождението ни от османско владичество. Той е откривател на първата наша столица Плиска, където е погребан след смъртта си.
Бъдещият археолог и музеен деец е роден на 15 май 1859 г. в град Високе Мито, Източна Чехия, намиращ се тогава в рамките на Австро-Унгарската империя. Първоначално завършва гимназия в Пардубице, а след това следва в Карловия университет и Висшето техническо училище в Прага.
Карел Шкорпил пристига в България след освобождението й от турско робство – през август 1881 г. Установява се първоначално в Пловдив, където започва работа като гимназиален учител. В града на тепетата той преподава математика, естествознание, технически науки и рисуване в периода 1881-1886 г. След това в продължение на дълги години (от 1886 до 1915 г.) учителства последователно в Сливен, Русе, Търново, Варна и други български градове.
През 1894 г. Шкорпил се установява да живее трайно във Варна, където през 1901 г. основава Варненското археологическо дружество. През 1906 г. създава варненския археологически музей, на който от 1915 г. до смъртта си през 1944 г. е несменяем директор.
Карел Шкорпил се насочва към археологическата наука още като млад учител и постепенно развива забележителна научна дейност в тази насока. В продължение на около 50 години той публикува самостоятелно или в съавторство с братята си Херман и Владислав над 150 научни труда, от които 30 са на чужди езици – немски, чешки и руски.
В продължение на дълги години видния чешки археолог организира и ръководи разкопките на Плиска, Преслав и Мадара. За подпомагане на тази дейност през 1924 г. създава Археологическо сдружение „Българска старина“.
Той открива, изследва и популяризира голям брой археологически находки, като допринася в голяма степен за опазването на нашето културно-историческо наследство.
През 1917 г. е включен в състава на военно-разузнавателна мисия в Добруджа, където обстойно изследва старобългарските укрепителни валове и селища. На следващата година е командирован от директора на Народния археологически музей д-р Богдан Филов в село Требенище, намиращо се до Охрид, за да проучи откритият от военните там архаичен некропол. Впоследствие през 1921 г. ръководи разкопките по откриването и изследването на праисторическите наколни жилища във Варненското езеро.
За големите си заслуги към българската историческа наука през 1920 г. Шкорпил е приет за действителен член на Българския археологически институт към БАН.
Всички археологически проучвания у нас братята Шкорпил извършват със собствени средства, а откритите от тях находки до една са запазени за страната ни. За тяхното ориентиране към археологията много допринася роднинската им връзка с проф. Константин Иречек.
Карел Шкорпил умира на 10 март 1944 г. във Варна, като е погребан в откритата от него първа българска столица Плиска.
Днес в памет на Карел и Херман във Варна е наименувана улица „Братя Шкорпил“, като на нея е запазена къщата, в която са живели. На тяхно име е кръстена и улица в Пловдив, както и варненското село Шкорпиловци.
