Един български генерал срещу Ерих Мария Ремарк

Автор: Борис Цветанов

Ще изпреваря събитията: Ако главнокомандващият армията генерал Жеков бе послушан в постановките си, Ньой нямаш да бъде това което бе. Ако коварна болест, заложена в бедното му детство, не го бе отстранила от военния театър, братоубийственият пуч (защо все още го наричат въстание?) през 1918 г. нямаше да се състои, нямаше да има катастрофално примирие, сто хиляди пленници...

Казват, че човек цял живот живее детството си.  Ето, през 1879 г. едно 14-годишно момче дълго и с любов гали белия кон на генерал Скобелев, пристигнал в родния му Сливен по организацията на южнорумелийската милиция.  Белият генерал ще го потупа по рамото: „Ти си един бъдещ генерал на свободна България".

Това момче се казва Никола, родено е през 1865 г. Живее в бедност, баща му – дребен търговец, е ограбен от разбойници и умира. Кръстникът му е обесен като бунтовник, само му казва: „Ти ще видиш България свободна!".

Често боледува и това ще се отрази на физиката му. Цял живот ще си остане слабичък, нисичък и болнав. Но ще тръгне пеша за София, за да учи в свободното княжество. Успява да се хване на работа, за да се издържа – продава в лавката на Военното училище и учи в мъжката гимназия.  После ще учи в самото военно училище.

Юнкер е когато пламва Сръбско-българската война. Отказват му да се бие на фронта поради физическите му качества. Отива в Пловдив и там успява да убеди комисията, че е годен, записват го в резервния втори Сливенски полк, дислоциран по линията Цариброд-Пирот.
След войната продължава обучението си.

Първият си офицерски чин получава през 1887 г. От тук насетне до най-високото звание в армията – генерал от пехотата, той няма да прескочи нито едно уставно звание и длъжност.

Служи в Шумен, Кула, Белоградчик, Враца. През 1894 г. е капитан и учи в генерал щабната академия в Торино. Четири години по късно е щабен офицер в най-представителния български полк – Втори софийски, където прави впечатление и е забелязан от княз Фердинанд.

Преподава военна педагогика, а през 1912 г. вече е началник на Военното училище. Личто той придружава престолонаследника княз Борис по време на императорските маневри в Германия.

По време на Балканската война е назначен за началник щаб на армията – най-висшия военен орган. Като такъв Никола Жеков предлага първо да бъде превзет Одрин, но не успява да се наложи.  Преобладава мнението, че крепостта е непревземаема. Напразно той, като автор на трудове по овладяване на крепости, се опитва да вразуми Главната квартира. Ако бе послушан, войната щеше да има друг вид.

Тъй като е често сред обикновените войници, заболява от холера и не участва в Междусъюзническата война, но предупреждава за опасност от Румъния. Отново не е послушан. Обвинява генерал Радко Димитриев и за предателство, и за военни престъпления. Глас в пустиня...

През 1915 г. за 77 дни е министър на войната. На 24 септември е назначен за главнокомандващ на действащата армия.

Започва триумфът и трагедията на генерал Жеков.

Той настоява за обявяване и водене война само срещу Сърбия. Настоява лично пред Фердинанд, въпреки безспорните военни качества на германците да не им се вярва безрезервно.

Изживява болезнено спирането на настъплението срещу Солун. Предупреждава Германия за откриване втори фронт на Балканите. Настоява българските войски в Македония да са под българско, а не германско командване. Предупреждава Главната квартира за опасност от Румъния.  Иска в Букурещ да триумфа само български военни, а не и германски и австроунгарски.  Протестира в Берлин против окупацията на Добруджа не от български, а от германски войски.  Предрича неуспеха на мартенската офанзива на генерал Лудендорф...

С мълчаливо съгласие на цар Фердинанд организира преврат срещу Васил Радославов, на власт е поставен Малинов. Петър Пешев пише: „Смяна на правителството се подготви от генерал Жеков, пред Държавния съд той се гордееше с това".

И историята на България би била друга, ако коварната болест не бе го пратила през юни 1918 г. на лечение чак във Виена.

Той изживява тежко и Добро поле, и войнишкия пуч.  Още по тежко – забраната от правителството на Стамболийски да стъпи в България.

Лука Малеев отбелязва: „В чужбина той бе обречен на доживотно изгнание, опозоряване името и честта на българското войнство".

Когато обаче властта прекалява, обвинявайки го, че избягал от правосъдието, офицерът на честта се явява: „Аз съм тук, за да защитя честта на българския войник!".

Осъден е само с един глас повече, но не като началник щаб, а защото бил военен министър при Радославов. Амнистиран през 1924 г., той застава срещу режима на Цанков.

Сега само мимоходом ще се спрем на опита на генерал Жеков за преврат през 1925 г., което е голяма тема за отделно разследване, но се заемаме, защото напоследък зачестиха поредните фалшификации на историята. Освен известната непридирчива към това, което пише Дърева, се е присъединил и още по-непридирчивият Радко Ханджиев, според който атентата в „Света Неделя" бил организиран от цар Борис Трети със съдействието на правителството и полицията.

Изписани са наивни, противологични нелепости, като дори лично предупреждение от Жеков към царя: „Ваше величество, бъдете благоразумно да не ходите на погребението" (на генерал Георгиев в "Света Неделя").

Човек трябва да се усъмни в адекватността на автора, който носи от девет блата застояла вода, за да убеди читателя, че царят организирал атентата, пък на ,добре че бил тарикатът  генерал да го предупреди.

Освен това има документално свидетелство за подобни думи на Жеков, но не към царя, а към Султана Рачо Петрова. Ако Ханджиев не знае за нея, поне да бе хвърлил едно око на изследването на Георги Наумов „Атентатът в катедралата „Света Неделя". Или на почетното изследване на Андрея Илиев.

Според Ханджиев, Жеков се срещнал с горещите злодеянието и казал, че „само един атентат може да предизвика царя да смени с указ правителството".  И заключва: „Това е парола, даваща зелена улица на Военната организация за зловещото начинание (атентата, б.а.). Военното ръководство на партията било подхлъзнало от двореца...".

В общи линии използвани било като инструмент за приспиване вниманието на левицата, за се даде възможност на Иван Вълк да я изтреби до крак... Стига нелепости!

След събитията от 1925 г. Никола Жеков се отдава на научна и литературна дейност.  Издава книги, пише статии, преподава.  Най-ценният и изучаван и до днес негов труд е „Българското войнство 1878-1928".

Той става идеолог на националното обединение, на безпартийното управление, избран е за почетен председател на Обществото на кавалерите на Ордена за храброст.

Нека видим военните отличия на народния генерал. Пет български военни ордени: два за храброст, два за военни заслуги, както и „Св. Александър"с мечове. Германски, два железни кръста и един особен (само двама български генерали са негови кавалери) „Пур льо Мерсит" (за заслуги). Два австроунгарски ордена. От Османската империя – три ордена и един медал. Отделно е почетен гражданин на Кюстендил.


Генерал Никола Жеков в Кюстендил през 1917 г.

И сега да видим един звезден миг за България.

На 23 юни 1940 г. генерал Никола Жеков посещава Западния фронт. Приет е официално от военния комендант на Ньой. Пред построена за целта почетна войскова част е издигнато българското национално знаме. В залата, в която е бил подписан Ньойският договор, Никола Жеков се подписва в Златната книга на Общината. Реабилитирана е военната чест на България.

Ще кажем и две думи за едни много пари, дадени на генерала от Райха. Това са 500 000 райхсмарки – над три милиона български лева. Той ги влага във фонд за подпомагане даровити младежи.

Две години след излизането на книгата, взривила света „На Западния фронт нищо ново" генерал Жеков пише студия срещу Ерих Мария Ремарк.

„Гибелно е да се отрича войната заради ужасите, това води до състояние на духовете гибелно и като награда за враговете. Моралното падение е по-страшно и от най големите ужаси на войната... В нея се проявяват човешки добродетели, чието отхвърляне е грешно и вредно за всяка нация..."

Жеков се спира главно на всички ония, наблюдавал ги сам в окопите, честни и искрени бойци, отдаващи се на себеотрицание да изпълнят дълга си пред Родината. „Колкото и да е страшна смъртта – пише генералът, – последиците от пораженството е по-страшно за бъдещето на народа“.

На З септември 1944 г. ген. Жеков напуска родината си, която безмерно обича.  Остават му пет мъчителни години живот. Последните му думи са молба да бъде погребан в България.
Ще бъде осъществена в 1992 г. Костите му са пренесени с военни почести във Военния музей костница.

В категории: Новини , История