Христо Вакарелски – един сърцат изследовател на народното ни творчество и бит


Христо Вакарелски – един сърцат изследовател на народното ни творчество и бит
25 Ноември 2019, Понеделник


Навършват се 40 години от смъртта на видния етнограф и фолклорист

Автор: Атанас Коев

На 25 ноември се навършват 40 години от смъртта на Христо Вакарелски – виден български етнограф и фолклорист, оставил трайна диря в тези две области на науката.

Изявеният наш учен започва земния си път в село Момина клисура, Пазарджишко на 15 декември 1896 г. Първоначално учи в родното си село, а след това в Пазарджишката гимназия. В периода 1919-1923 г. следва славянска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

След като се дипломира като филолог учителства за около две години първо в Панагюрище, а след това в Роман и Самоков. От 1925 до 1927 г. специализира славянска етнография и етнология в полската столица Варшава.

Завръщайки се в България, той е назначен като уредник в Народния етнографски музей в София, където работи до 1940 г. В края на 1937 г. организира голяма етнографска изложба в столицата на Финландия Хелзинки. Това културно събитие намира голям отзвук във финландската преса, където е обстойно отразено.

От 1941 до 1944 г. видният наш етнограф и фолклорист е директор на току-що създадения Народен музей в Скопие. През този период той допринася много за неговото уреждане и развитие.

През 1945 г. Христо Вакарелски оглавява Народния етнографски музей в София, като на този пост остава до 1948 г., но иначе работи в музея до 1962 г.



Видният наш учен и изследовател на народното ни творчество и бит е основател, а след това и пръв председател на Българското природо-научно дружество. В  продължение на дълги години той работи по проблемите на българската материална, духовна и обществена култура. Неговите проучвания и студии го налагат като един от водещите наши етнографи и фолклористи през ХХ век.

За своята обширна научна дейност през 1965 г. получава престижната Хердерова награда.

Христо Вакарелски умира на 25 ноември 1979 г. в София, оставяйки ни богато научно наследство.

Най-значимият негов труд е „Етнография на България“. През 2002 г. посмъртно е издадена и автобиографичната книга на видния наш учен, озаглавена „Моят път през етнографията“.

Трудовете му и днес се ползват от редица наши университетски преподаватели и множество студенти. От тях те придобиват изчерпателна информация за нравите и обичаите на народа ни, както и за неговата богата материална и духовна култура.


В категории: Новини , И ний сме дали нещо ...

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки