Датата 27 ноември 1919 г. е една от най-трагичните в новата ни история
Автор: Атанас Коев
Ньойският диктат е договор между България и страните от Антантата, с който се санкционира края на участието ни в Първата световна война 1914-1918 г. Той е част от Версайската система от мирни договори, подписани в Париж между победителките от Съглашението и победените държави от Централните сили в световния конфликт.
Подписването му става преди 100 години, на 27 ноември 1919 г. от току-що избрания български министър-председател Александър Стамболийски. След този акт, според някои вестници, излизали по това време, той счупва писалката заради наложените на страната ни тежки клаузи. Според други переодични издания, домакините му предложили да я вземе за спомен, но Стамболийски категорично отказал да направи това, в знака на протест срещу натрапения ни диктат.
Ньойския мирен договор влиза в сила на 9 август 1920 г. Съгласно каузите му от територията на България са откъснати 11 278 кв.км. Страната ни е задължена да предаде на сърбите цялата Царибродска област, Знеполско, Кулско и част от Кюстендилско, а също и Трънско. Територията, отстъпена ни от Турция през 1915 г., е дадена на гърците, а румънското владение над Южна Добруджа е потвърдено.
В договора е предвидено Западна Тракия да се управлява временно от представители на Съглашението, но само няколко месеца след подписването му тя е предадена на гърците. По този начин България загубва завинаги „гарантирания излаз“ на Бяло море.
Икономическите тежести за страната ни, според Ньойския диктат се оказват твърде непосилни за народа ни. Българската държава е принудена да предаде на победителите във войната 70 825 глави домашен добитък и в продължение на 5 години да им доставя по 50 000 тона въглища годишно. Освен това България трябва да предостави на държавите от Антантата огромно количество жито и вагони.
На страната ни са наложени огромни репарации, като тя трябва да изплати 2,25 млрд. златни франка (27 млрд. златни лева) за срок от 37 години при 5 % годишна лихва.
Според Ньойският мирен договор България е лишена от правото да притежава модерни военни технологии, а също така военни флот и авиация. Задължителната военна служба е отменена, като сухопътните ни сили не трябвало да надвишават 33 000 души, от които 10 000 да са полицейски подразделения.
Ньойският диктат от 1919 г. задължава страната ни да поеме издръжката на българските бежанци, прогонени от родните им места след края на световната война, както и на 50 000 Врангелова армия, настанила се у нас след изгонването и от болшевишка Русия. Според договора България трябва да издържа и окупационните части на Антантата, разположени у нас.
Българската държава е принудена да се откаже от правата си върху отнетите и територии, а на българското население в тези земи е поставен ултиматум в срок от две години да определи поданството си. Приелите наше поданство са задължени в срок от 12 месеца да напуснат родните си места. Така според Конвенцията за доброволно изселване, която е част от Ньойския договор, Западна Тракия е обезбългарена.
Грабителският за страната ни мирен договор е посрещнат с огромно възмущение, като навсякъде у нас се провеждат масови протестни митинги и демонстрации, на които са издигнати черни знамена и лозунги срещу него, а датата 27 ноември 1919 г. става една от най-трагичните в новата ни история.
