Не случайно в народната митология това е „денят на Страшния съд”, когато всеки очаква възмездието си
Автор: Силвия Горанова
На 15 юни (28 юни по стар стил) народът посреща Видовден. Празникът, познат още като Вида, се почита за предпазване от градушки.
Няма сведения да съществува светец с подобно име и този ден не е включен в църковния календар. Произходът му се свързва с легенди и предания от езически времена. Но на тази дата се почитат светците Елисей (Лисе) и Вартоломей и тяхната сестра Вида. Смята се, че Вида „види" пакостите, които са сторили двамата й братя, и ги наказва.
Заедно с Герман, който също е смятан за техен брат, светиите са известни още с името „градушкари”, защото изпращат градушки и други природни стихии. Те поразяват провинилите се, които заслужават наказание. Именно тук трябва да търсим и произхода на израза: "Ще дойде Видовден".
„Като празник от българския народен календар Видовден винаги се празнува на 15 юни. Като празник от календара на отделния човешки живот Видовден спада към така наречените подвижни празници – за него няма точно определен ден от годината и от човешкия живот. Понякога човек се заблуждава, че такъв ден – Видовден – няма. Понякога човек се самозалъгва, че Видовден няма да дойде. Рано или късно Видовден идва. И като дойде Видовден, вижда се грехът ни и ни се търси сметка за него” - отбелязва фолклористът Борислав Геронтиев в своята книга „Видовден - приписки и записки".
Не случайно в народната митология това е „денят на Страшния съд”, когато всеки очаква възмездието си. Вида наподобява римската Темида, която отсява истината от лъжата. От хилядолетия хората са вярвали, че дори и съдът да сгреши, идва Видовден, когато всичко си идва на мястото и всеки съгрешил получава наказанието си.
Както на много други празници, така и на Видовден се изпълняват „любовни ритуали” и гадания. В навечерието на празника момите се мият с „видовенска” вода, събирана от росата по растенията. Вярвало се е, че тя ще направи косите им по-буйни, а лицата им по-красиви.
Отрязвали са три стръка от растението шавар и са го наричали с имената на младежите, които харесват, вярвайки, че до края на годината ще се задомят за този младеж, чийто стрък е пораснал най-висок.
Според народните вярвания, на този ден не трябва да се работи, за да не се предизвикат светците „градушкари”. В наши времена празникът все още най-активно се чества в Годечко, Брезнишко и Трънско. В района на Граовско Видовден се почита като празник на здравето на очите и против слепота. Хората, които имат проблеми със зрението, на този ден стават рано и пръскат очите си със свежи, мокри от росата зелени клонки.
На 15 юни по традиция в Брезник се организира граовски събор и фестивал в чест на празника. Видовденският събор се провежда от древни времена в местността Кална бара (на мястото Стари Видовдън) в с. Бабица. Съборът продължава 3 дни и основно е бил време за търговия. С времето традицията се променя и днес вместо сергии, се представят основно фолклорни представления.
Видовден се отбелязва не само в България, но и в Сърбия, Босна и Херцеговина, Черна гора, Хърватска и други страни. Там се празнува денят на свети Виду, по подобие на езическия бог Виду. В навечерието на празника се палят огньове от сухи клони, които се прескачат от незадомените. И в тези страни също се вярва, че по този начин всички в дома ще бъдат предпазени от градушки и бедствия.
В Чехия и Саксония пък още пазят вярването, че това е ден на зрението и против слепотата. В тези райони Видовден е посветен на свети Вит, закрилник на зрението, живял в края на ІІІ век.
