Вижте кой е авторът на творбата и кое е изобретението, обявено за най-великото откритие на човечеството
Автор: Борис Цветанов
На четири преки от библиотеката на Конгреса във Вашингтон, след улица „Югоизточна А" и „Четвърта", както я описва Джон Грейди, има триетажна сграда с гипсови орнаменти, сгушена и незабележима в двор с многогодишни дървета. На входа й има табела с нищо незначещия надпис: „Статистическо бюро", но всъщност това е секретен отдел на ЦРУ.
Работата на дузината служители там е да четат криминални и фантастични романи от цял свят, да отделят рационалното в идеите и да го предават по веригата, където поемани от научни работници да се стигне по необходимост до лаборатории и институти.
Един ден в бюрото Елизабет Волкоф, завършила славянска филология, омъжена за българин емигрант, прочита издадения през 1958 г. роман на писателя Петър Стъпов „Гласове от вековете" и веднага се свързва със секретарката на директора на най-голямата разузнавателна централа в света, за да иска среща с Алън Дълес.
„По това време (1960 г.), както пише изследователя Ален Герен в „Хората на ЦРУ": „ЦРУ беше Алън Дълес и Алън Дълес беше ЦРУ". А госпожа Волкоф е решила, че идеята, забелязана от нея в романа на българския писател, е от изключителна важност.
По време на следването си, тъй като първата й мечта била квантовата физика, тя се запознава с научните интереси на световно известния квантов физик и изследовател на елементарните частици Пелегрино Арнети. По това време той вече е облякъл свещеническо расо и работи във Ватикана. Години от живота си ученият посвещава на проучванията на преполифонията - древната църковна музика, известна на учените само от описания в ръкописи. Голямата мечта на Арнети била да чуе тази музика на живо.
В разговора с Алън Дълес Елизабет Волкоф защитава тезата, че идеята на българския писател е чиста наука, няма метафизика и не противоречи на основните природни закони, дори потвърждава най-важния, че нищо в природата не се губи. В романа си Петър Стъпов в описал възможността чрез откритието на един учен да се възстановят гласове, произнесени преди дни, години и дори векове, съхранени във вселенското информационно поле.
Младата жена с познанията по квантова физика обяснява, че теоретически е възможно нов подход, в който чрез музикалната честота да се обработва остатъчната електромагнитна радиация или казано по-разбираемо да се уловят излъчени отдавна в космическото пространство гласове и музика - мечтата на учения Пелегрино Арнети.
На изненадата на Дълес, какво това да има отношение към ЦРУ, Волкоф е категорична: „Ако Арнети изобрети машина, която да възстановява водени разговори, за ЦРУ няма да съществуват никакви тайни по света!".
Агент на Дълес се допитва по въпроса с най-популярния астрофизик в Щатите Вернер фон Браун. Бащата на кошмара ФАУ едно и две, отговаря, че Пелегрино Арнети може да каже нова дума в науката.
Още на другият ден Елизабет Волкоф е командирована във Ватикана, носейки със себе си машинописен превод на английски на романа „Гласове от вековете". А на бюрото на Дълес е представено досие на българския писател Петър Стъпов.
Той е роден на 25 юли 1910 г. в Търговище. Отначало учител, после библиотекар, поет, писател, журналист, работил в местни вестници „Обществена трибуна", „Угари", „Нови дни", „Подем", „Хоризонт", „Напредък". В литературните вестници, издавани в Търговище „Угари" и „Хоризонт", личи борбата му срещу високомерието на живеещите в София писатели по отношение тези от провинцията.
През 1941 г. се установява в София и четири години работи като финансов инспектор, но печата в литературни издания и издава двадесет книги. Сред които и фантастичния роман „Приключенията на професор Йон Бльон" (1941). През 1956 г. в друг фантастичен роман описва кораб, движещ се с атомен двигател.
След Девети септември 1944 г. Петър Стъпов работи в литературни вестници и списания и издава десетки книги, повечето детски и исторически.
В годината, в която към него проявява интерес ЦРУ, той получава за втори път орден „Св. св. Кирил и Методий", първа степен - голямо признание за дейността му като писател.
Получил морален стимул, както и солидна финансова подкрепа, отец Алфредо Пелегрино Арнети с благословията на Ватикана се оттегля на остров Сан Джорджио, близо до Венеция, и започва работа, като разширява проучванията си в направлението не само да чуе гласове от вековете, но и да възпроизведе гледаеми събития. Той привлича за съвместна работа теолога Франсоа Браун, много близък преди години с папа Пий XII, който се е изказвал многократно за възможностите на транскомуникациите.
Колкото и тайно да работят учените, информация изтича и на 2 май 1972 г. В списание „Доменика дел кориере" се появява статия, в която се съобщава, че ученият от Ватикана Арнети работи върху Машина на времето, която засега поне не е за пътуване, а само за наблюдаване и фотографиране събития от миналото. Ученият бил нарекъл откритието си „хроновизор".
Ватикана веднага се намесва, като обявява, че всякакви съобщения за хроновизора следва да се преустановят, тъй като са вредни за обществото.
За двадесет години няма и дума за откритието, но през 1992 г. сензационно Арнети започва словоохлтливо да дава интервюта, в които твърди, че виждал със своето откритие Исус Христос, наблюдавал основаването на Рим 753 години преди Христа, гледал и чул реч на Цицерон, видял Наполеон пред пирамидите... Обяснявал, че хроновизорът е нещо като телевизор, но приема сигнал не от телевизионни кули, а от Космоса.
Световно известния учен Джон Чембърз, изпълнителен директор „Сесил системс" - водеща компания във висшите технологии, споделя, че е видял изобретението на Арнети и бил поразен. Съшите думи изрича през 1993 г. квантовият физик Спалдинг.
Арнети казва обаче и това, че не е сигурно хроновизорът благо ли е, или проклятие за човечеството. Защото достъпът до информация може да се окаже игра с огъня.
През 1993 г. Арнети е извикан във Ватикана, за да демонстрира пред четирима кардинали и научна комисия изобретението си. Заключенията на комисията до ден днешен са най-за секретната тайна на папската държава.
Няколко месеца след тази демонстрация Пелегрино Арнети почива от масиран инфаркт, като познаващи го твърдят, че бил в цветущо здраве предните дни! Свидетелят на чудесата на хроновизора Спалдинг изчезва безследно през 1994 г.
За хроновизора се заговори отново през 2017 г., когато комисия световни учени го определи като най-великото откритие на човечеството. Специалисти обаче смятат, че приборът е унищожен, за да не попадне в ръцете на недоброжелатели или на престъпни организации.
Има и мнения, че той е във Ватикана и това е една от големите тайни, гарантиращи влиянието на малката държава над големия свят.
Миналата година учени от САЩ и Канада създадоха математически модел на хроновизора и заявиха: принципно е възможно и един ден такава машина ще има.
Учудващо е защо им е необходима тази химерична машина, след като кубетата на Ватикана им осигуряват пряка връзка с Велекият Творец и могат да научат всичко, което желаят.
