Като истински нашенски Остап Бендер, който е баджанак на Димитър Петков и зет на Димитър Ризов, замисля хитър и дързък план за бързо забогатяване
Автор: Борислав Гърдев
Едва ли в нашата журналистика и обществено-политически живот има толкова скандална и противоречива фигура като тази на Дико Йовев (1867-1902). Днес името му не говори нищо на нашите читатели, но преди повече от век то е замесено в някои от най-големите скандали и афери, разтърсили България. Не случайно Йовев е наричан „разбойникът на перото”.
Той започва кариерата си като редактор на вестник „Напред” (1886-1887), издава списание „Ум и здраве” (1887-1889), както и „Стенографски вестник” (1887-1893), на който е редактор от 4-ти до 7-ми брой.
От това издание амбициозният Йовев прави скок в политиката и, използвайки семейното си положение – баджанак на Димитър Петков и зет на Димитър Ризов – попада в редиците на Народно-либералната партия.
Като „архистамболовист” оглавява стенографското бюро на 7 ОНС, откъдето е грубо уволнен от партизаните на Константин Стоилов.
Неговото пребиваване в някогашния официоз “Свобода” се запомня с два гръмки скандала.
Колкото и да е невероятно, именно той изобличава през 1890 г. известния адвокат и начинаещ политик д-р Никола Генадиев, че е взел подкуп от 6000 лева от правителството, за да пише хвалебствени статии за Стамболов в неговия всекидневник „Балканска зора”, а 4 години по-късно направо взривява обществените нрави у нас, обвинявайки видния консервативен политик Григор Начович, че е блудствал със своята дъщеря Тодорка.
Тази „чудовищна гнусота” докарва до изстъпление Начович, който след прочитането на пасквила припада. Мръсният компромат е и една от причините за жестокото убийство на Стамболов, организирано хладнокръвно от търсещия възмездие Начович.
След падането на Стамболов от власт Дико Йовев бяга предвидливо в Швейцария, откъдето се завръща след година, накичен с титлата „доктор по право”, оспорвана за своята легитимност в печата.
Постепенно се адаптира към Стоиловото управление, става канцлер в българското дипломатическо агентство в Цариград през 1897 г., след което дори се докопва до длъжността столичен кмет!
Възходът му е свързан с мръсна сделка, която сключва с правосъдния министър народняк Георги Сгурев. Вестник „Свобода“ твърди, че преди да стане министър, Сгурев е търсил ходатайството на Светослав Миларов да стане платен сътрудник на „Свобода“ срещу 100 лева месечен хонорар.
От позора го спасява бившият главен редактор на органа на стамболовистите Йовев, който се съгласява да публикува във вестник „Мир“ удостоверение, че Сгурев никога не е получавал предложение да пише във вестника, срещу което правосъдният министър ходатайства на колегата си военен министър Никола Иванов, Йовев да се освободи от военна повинност.
Договорката е изпълненна, Йовев напуска партията на Димитър Петков, започва да сътрудничи в „Мир“ и се превръща бързо в дипломат в османската столица!
Дико Йовев (седналият в средата) в ролята си на заместник на българския търговски агент през 1899 г. в Дедеагач
През 1900 г.е вече в обкръжението на ген. Рачо Петров и ...Григор Начович при редактирането и издаването на вестник „Свят”(1900-1902), орган на безпартийното реформаторско управление на генерала. Изданието се бори за създаването на нова реформистка партия от млади, честни и доброжелателни сили, които да съставят правителство за реформиране на всички институции, поставени вече не върху лични, а върху принципни основи.
Дико Йовев, като секретар на Централното реформаторско бюро, самоуверено пише за многобройния легион около „Свят” и за програмата на новата формация, в която „лекът на моралната анархия е консервативното начало”.
Частично амбицията му е реализирана с избирането на ген. Петров за депутат на изборите на 28 януари 1901г. и особено докато е начело на служебното правителство, управлявало страната между 9 януари и 19 февруари 1901 г.
От 1 май 1901 г.вестникът е поет от Бохор Минцес, а секретарят на новата реформистка партия държи в ръцете си кореспонденцията и кадрите на новото формирование.
Двигателят на партията е болезнено славолюбив и престъпен тип. Като такъв той се изявява в аферата с фалшифицираните гербови марки, която тресе страната повече от две години.
Началото на аферата е през юли 1901 г., когато обикновен софийски железничар купува пет гербови марки с цена 1 лев и ги залепя на своите данъчни документи. Когато ги предава на чиновника на гишето, той установява, че три от тях са фалшиви. Поради което са пратени в полицията.
През август е засечен търговец в Русе, който продава от същите марки с голяма отстъпка. Така става ясно на властите, че из страната от близо две години се продават нелегални еднолевови гербови марки.А във финансовото министерство установяват, че са намалели значително – с повече от 200 000 лева! – приходите от тяхното потреблени (от близо 800 000 лева през 1897 г на по-малко от 600 000 лева през 1901 г.).
Полицаите залавят значително количество фалшиви марки. Понеже са много сполучливо изработени, те се различават от оригиналните само по отенъка на цвета.
Сред столичното население плъзва слухът,че хазната е ощетена с 10 милиона лева. Започва следствие, ръководено от зам.-градския прокурор Тодор Наумов и от съдебния следовател Христо Протопопов.
За да се разбере приблизителната стойност на продадените фалшиви гербови марки, правосъдното министерство разпорежда всички притежатели на еднолевови марки да ги разменят в двуседмичен срок в данъчните служби.
В основата на далаверата е Дико Йовев. Като истински нашенски Остап Бендер той замисля хитър и дързък план за бързо забогатяване. Именно той организира печатането на гербови марки с готови клишета на Народната банка по прилика на издадените от хазната на 10 август 1889 г.в тираж 10 000 000 лева.
Разплитането на аферата започва в самото начало на януари 1902 г., когато арестуваният К. Капанов прави обстойни самопризнания, посочвайки мотора на акцията в лицето на Дико Йовев.
Той е арестуван в дома си на ул. „Витошка”. Заловени са и неговите съучастници Христо Гарибов – бивш механик в Артилерийския арсенал, Георги Будевски – магазинер в същия арсенал, Петър Спасов – гравоьор в Държавната печатница, Христо Шахпазов – галванопластик в печатницата, а също и Пенчо Спасов, Георги Сапунджиев, Евтим Зафиров...
От разпитите става известно, че марките ментета се изработват в тайна печатница под ръководството на Дико Йовев. Клишетата се изготвят със стандартни плаки в Държавната печатница, а хартията се внася от Франция и Белгия. Разпространението на марките се осъществява чрез земеделдските каси и с многобройни агенти.
В дома на Йовев са открити дори тенекиените кутии, с които марките са карани в провинцията!Той е отведен в полицията на 6 януари 1902 г. Първоначално отхвърля решително обвиненията, заявявайки че това са политически клевети.
Нещо повече – пише отчаяно и дръзко писмо до редакцията на вестник „Свят” от 8 януари. В него безочливо отхвърля връзката си с „тази мръсна афера”, оплаквайки се „пред здравото общестнено мнение от оная нова експлоатация, с която един друг вид мошеници си служат, а именно – разпространяването на всевъзможни слухове пред обществото по мой адрес и по адреса на разни други политически хора, преди оше подозренита да са проверени”.
Когато в присъствието на прокурора при Софийския апелативен съд Кожухаров му предоставят събраните неопровержими доказателства, той пребледнява и губи самообладание. Дава показания и в полунощ на 9 януари подписва обвинителния протокол. В 2 часа след полунощ на 10 януари 1902 г. Йовев вече лежи мъртъв и самоотровен в един от софийските полицейски участъци...
Последното, което прави преди да погълне отровата, е да напише прощално писмо до жена си и друго до пристава Митович.
Тялото му е откарано за аутопсия в Александровската болница, а вестниците тиражират и коментират предсмъртното писмо до неговата жена. В него той пише, че е оклеветен и невинен за гербовата афера и тъй като не може да понесе унижението от неизбежния съдебен процес, за да запази своята чест прибягва до отровата.
По повод фамозния му край два от меродавните вестника в страната – „България” и „Мир”, излизат с идентични коментарни статии.
На 19 януари „България” отбелязва, че Йовев „започна своята дейност с лъжа и фалшификация, прекара целия си живот в мерзости и свърши с отрова”, докато „Мир”на 15 януари обръща внимание на личността на Йовев: „пораствал и възмъжавал под закрилата на разни Чардафоновци и Гороломовци”.
Арестите на заподозрените продължават и след смъртта му. Арестуван е главният счетоводител на Централното управление на земеделските каси Пантелей Танев. Заловен е и тарторът на русенската група, която пласира фалшивите партиди – Моис Нахмияс.
Самият премиер Стоян Данев на 11 януари 1902 г. е приет от княз Фердинанд, за да го информира за разплитането на аферата.
Съдебният следовател Протопопов демонстрира пред специалисти и фалшификатори техническите възможности на използваните машини. Оказва се, че напечатаните 100 марки са напълно идентични с намерените при обиските ментета!
През май 1902 г. следствието по аферата е приключено и е изпратено на прокурора. Според обвинителния акт на Софийския окръжен съд са подведени под отговорност девет души за фабрикуване и разпространяване на фалшиви еднолевови гербови марки.
В защита на подсъдимите са ангажирани мастити адвокати, едни от най-видните водещи политически фигури като д-р Никола Генадиев, Александър Малинов, Петър Пешев, С.С.Бобчев!
Повечето от разпитаните не се признават за виновни, а хвърлят цялата вина върху умрелия Дико Йовев. Има и такива, които си признават, че са продавали гербовите марки, отричайки да знаят за престъпния им произход!
Според експертната оценка нанесените щети на държавното съкровище се оценяват на около 240 000 лева.
Съдът произнася присъдите си след едноседмични заседания. На основание член 67 от Наказателния закон на 10 години тъмничен затвор са осъдени Гарибов, Шахпазов, Танев и Сапунджиев. Останалите получават присъди между 4 и 5 години затвор. Всички са лишени от граждански и политически права, а за нанесените щети на държавата са осъдени да заплатят 200 000 лева.
Съдебният процес не изяснява напълно ролята и участието на Дико Йовев в гербовата афера. Не става ясно за какво са използвани парите от продадените гербови марки. Буди недоумение фактът, че Йовев оставя неизплатени 10 000 лева дългове.
Въпреки това аферата е използвана от противниците на Дико Йовев и ген. Рачо Петров за тяхното злепоставяне.
На парламентарните избори на 17 февруари 1902 г. реформаторската партия на ген. Петров получава тежък удар. Движението му започва да запада, а генералът тактично се оттегля от политическата сцена.
Той е свикнал да чака и знае, че звездата му отново ще изгрее. На 6 май 1903 г. става премиер на второто стамболовистко правителство.
А за Дико Йовев повече никой не се сеща. Той ще бъде възкресен от Добри Ганчев в неговите прочути „Спомени за княжеското време“, излезли през 1983 г.
