Част от иконите в храма са дело на известния художник от Самоковската школа Станислав Доспевски
Автор: Цветан Димитров
В Северна Добруджа, в крайдунавския румънски град Тулча се намира българската църква ,,Свети Георги“ (Biserica Bulgara Sfântul Gheorghe), или по известна като „Biserica cu ceas” – ,,Църквата с часовника“.
До Руско-турската война през 1827-1828 г. българите имали само една малка дървена църква в лозята извън Тулча.
В този град, в православна българска фамилия е родена мъченицата Недялка. Красивата и кротка девойка е отвлечена от варненски турски бей и посечена за вярата си. Тя е почетена с чешма в двора на църквата „Малката Богородица" във Варна.
След Кримската война (1854 г.) от Русия в Тулча се завръщат много от бесарабските българи и нашите сънародници стават мнозинство сред различните етноси там.
Тулча, литография в ,,Illustrated London news”
Братските отношения между различните етноси в Делтата на Дунава се описват така:
Влиза един влах в кръчмата и пита рибарите:
- Кой спаси моя син от удавяне в Дунава?
- Аз!
Влахът го пита още:
- А къде му е капата?
На Богоявление православните християни пробивали дупка в леда и играели българско хоро в ледените води на Дунава.
Богоявленско хоро в Дунав край Тулча
Възрожденците българи се организират в еснафи и издигат голямата белокаменна църква ,,Свети Георги“ към Българската екзархия.
От 1874 до 1878 в храма служи епископът Климент Браницки – известният държавник и писател Васил Друмев.
Новите сребърни кръстове върху глобуси блесват на църковния покрим след освобождението на Тулча в 1878 г.
Българска пощенска марка от Първата световна война
Високата 27 метра камбанария е издигната по-късно, защото в Османската империя минарето на турската джамия трябвало да е най-високо място, т.е. по-високо от храмовете на раята.
След Крайовската спогодба българите се изселват от Тулча. Българската църква с целият си богослужебен инвертар остава под грижите на православните румънци.
Част от иконите са дело на известния художник от Самоковската школа Станислав Доспевски. Царският ред от икони са дело на зографите Софроний и Павлов. В доукрасяването на църквата взимат участие и румънски художници.
В храма може да се види списък с имената на българите, дарили пари за изписването му, в превод на румънски.
Часовникът още тиктака. Той е дар от българския еснаф.
В двора на църквата има арабеска от ковано желязо с три вплетени букви Х, Т и Д? Това са инициалите на ктитора Хаджи Димитраки Теодоров, или Хаджи Димитър Тодоров, или Думитраче бей Тодоров.
Вляво от църквата била мъжката гимназия ,,Светла България“, която е основана в 1859- 1862 г. от богатия български търговец Думитраче бей Теодоров.
На 150 м от храма, на съседната улица ,,24 януари“ №13 (19?) е къщата на Стефан Караджа. Войводата е живял тук в периода 1854-1862 г. като обущарски калфа при чичо си.
През 1866 г. в Тулча е имало комитетска среща с Левски. Паметната плоча за това е била поставена от кмета на града. Тя беше свалена вероятно заради ремонта на къщата. Стефан Караджа е учил в бившата Българска мъжка гимназия, намирала се отляво на църквата ,,Св. Георги“.
Днес църквата с часовника е в центъра на Тулча, на булевард ,,Pacei” („Мир“). Надписът над входа гласи: ,,Тулча. 1857. Май 20 бе съзидан този храм на Великомъченика Георги със средствата на Народното Българско Общество“.
