Една от най-големите светини на Света гора вече посреща миряните в църквата „Св. вмчца Марина“
Автор: Проф. д-р Георги Георгиев и д-р Марияна Георгиева
На Гергьовден сутринта, с благословението на Великотърновския митрополит Григорий, в храма „Св. вмчца Марина“ в Поликрайще тържествено бе осветена икона на свети Георги Зографски. Тя е специално изписана за поликрайщкия храм, като следва точно образеца на главната светиня на българския Светогорски манастир „Св. Георги Зограф“ – известна като Чудотворната Фануилска икона на светеца.
Светинята е с размерите на оригинала. Тя ще се съхранява в нарочно художествено изработен за нея дърворезбован проскинитарий. Иконата и проскинитарият са дарение за храма „Св. вмчца Марина“ от дългогодишния член на Църковното настоятелство Марин Георгиев Маринов.
Известно ни е, че във Великотърновската епархия това е единствената такава икона. В България я има само още в един храм в София.
Църковното предание свързва Фануилската икона на свети Георги със самото основаване на Зографската обител. Тя се появява там по чудодеен начин след молитва на монасите, основатели на скита, и така Бог открива волята си кой да бъде покровителят на новия манастир в градината на Света Богородица.
Оригиналът на тази древна икона се е съхранявал няколко века в манастира Фануил, близо до Лида, родното място на светеца. Местното предание разказва, че една нощ образът му върху главната им икона се заличил и изчезнал, а на игумена Евстратий било открито, че тя е била пренесена на Атон.
Фануилската неръкотворна икона на свети Георги днес е една от най-големите светини на Света гора.
Дарителят на чудотворната икона и на проскинитария в Поликрайще Марин Георгиев Маринов е най-големият съвременен радетел на църквата ни и човекът, който я възроди след десетилетия на забрани и забвение. Той произхожда от стар поликрайшки род.
От 200 години поликрайщчани като гурбетчии са по целия свят и той работи години във Виена, но решава да се завърне в Поликрайще. Три пъти е бил на Божи гроб в Ерусалим и на Света гора Атонска, където е бил осенен да се посвети на мисията си. Марин
Маринов започва сам, в продължение на десетилетия неотклонно да обновява църквата. Най-напред прави неотложното. Възстановява покрива, прозорците, пода и мазилката.
Той успява с помощта на професионални иконописци и университетски преподаватели от Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ да реставрира напълно иконите, изписани през 1909 г. от най-видните представители по това време на Дебърската художествена школа Апостол Христов, Христо Апостолов, Георги Исачев и др. от новия иконостас с ктиторски надписи от поликрайщчани и самия иконостас, дело на тревненските майстори Никола Касев, Иван Касев и Генчо Марангозов.
После финансира реставрирането и на иконите от иконостаса на старата църква „Св. Вмчца“, построена през 1651 г. и стожер на православно Поликрайще 300 години, разрушена от поликрайшката комунистическа власт в средата на XX, както и икони – дарени от Поликрайшкото градинарско дружество „Сила“.
Положил е много големи грижи и за църковния двор – поддържат се гробовете на най-видните личности на Поликрайще – свещеници, опълченци, кметове, дарители на църквата и училището, герои от войните за национално обединение. Засадени са чудесни дървета, японски вишни, розови храсти.
Това е огромен труд, извършван тихо, ежедневно, системно и целенасочено, десетилетия наред. При това Маринов успява да се справи без държавата, без обществеността, сам, с поддръжката на няколко ентусиасти, които се броят на пръстите на едната ръка. Стореното от него е равносилно на направеното от цели държави.
В знак на признание за приноса му към селото и към България, по повод на Деня на дарителите на Поликрайще – Трифоновден 2021 г., Кметският съвет на Поликрайще, въз основа на решението на Общото събрание на населението от 2 юли 2020 г., го удостои с Почетното звание „Заслужил дарител на Поликрайще“ и с Почетното отличие „Хаджи Трифон Тодоранов и Ангелина хаджи Трифон Тодоранова“.
