По онова време курортът е малко неизвестно село с около 30 къщи, в които се предлагали стаи с дървени легла и без чаршафи
Автор: Десант
Историята за построяването на бившия Военен санаториум в Наречен, сега – болница "Св. Богородица“, е описана в книгата „Курорта Нареченски бани – минало и настояще", чийто автор е Ангел Киров.
Всичко започва през 1937 г., когато тогавашният военен министър на България – генерал Христо Луков, получил нервна криза и по препоръка на лекуващия го лекар отишъл на лечение в Нареченски бани. Той е престоял там 20 дни. Бил отседнал на квартира в жилището на местен жител.
През това време Нареченски бани е малко неизвестно село с около 30 къщи. Предлагали се стаи с дървени легла и без чаршафи.
След престоя си министърът се почувствал много добре и още в първия работен ден, когато се завърнал в министерството, решил да построи в Нареченски бани дом за военните инвалиди. Това се случва в периода преди 9 септември 1944 г., когато България търгува предимно с Германия, с която по-късно става съюзник. От там се внасяли игрални апарати, които се монтират в кафенета и кръчми. Средствата от тях се дарявали на военните инвалиди.
Именно с парите, събрани от апаратите, военният министър започнал планирания строеж. Началото му е поставено през 1938 г., а сградата е завършена през 1940 г.
Ген. Христо Луков
През това време в населеното място нямало водопровод и електричество. Хората пиели само минерална вода и ползвали газови лампи. Строителите на дома за инвалиди от войната, които били от трънския край, работели без никаква техника.
По време на строежа се изградил водопровод от Римския мост. Единствената водно-електрическа централа (ВЕЦ) по онова време била построена в Кричим. Тя захранвала с ток Пловдив. По нареждане на генерал Луков още тогава (през 1939 г.) и в Нареченски бани е прекарана инсталация за електричество.
25-километровата отсечка от Асеновград до селото била покрита с чакъл. Отново по нареждане на генерала е направена паважна настилка.
Когато Военният санаториум в Нареченски бани бил готов, започнали да пристигат инвалиди от Балканската и Първата световна войни. На почивка в него са изпращани и близки на загиналите по време на военните действия герои.
Изглед от Нареченски бани днес
Две години по-късно домът започнал да се посещава и от немски летци. Те се превозвали със самолети до летището в село Крумово, а от там – с автобуси до Нареченски бани. Оставали в санаториума в продължение на 20 дни, след което отново заминавали на фронта с бодър дух и укрепнала нервна система.
По-късно, когато станало ясно, че германците губят във войната, спрели да посещават Нареченски бани. Домът за военни инвалиди се превърнал в болница в момента, в който България вече участвала във военните действия срещу Германия. От фронта започнали да водят ранени войници, за да ги лекуват.
След няколко месеца болничната помощ е изнесена от сградата и в дома се настанявали светски военни, а после домът се превърнал във Военен санаториум. Там започнали да се лекуват военнослужещи и служители на Министерството на народната отбрана.
„Аз, който пиша тези редове, работих 30 години в този санаториум – от 1955 г. до 1985 г. Може би, ще попитате каква е съдбата на генерал Луков? Той беше осъден на смърт от комунистите. С построяването на Военен санаториум се даде голям тласък за развитието на курорта. По-късно започнаха да се строят и други почивни домове“, пише в историята си Ангел Киров.
