На 19 декември се навършват 110 години от рождението на оперната прима
Автор: Борис Цветанов
„На сцената беше много красива, талантлива и въздействаща. Много лирична. Слабичка, фина, много нежна.
Беше изключително голяма певица... После я обявиха за невъзвращенка. Спряха да излъчват нейни записи по радиото. Забраниха да се споменава името й. Даже портрета й от нейната близка приятелка Руска Маринова, който красеше фоайето на Операта, беше махнат...“
Красимира Йорданова,
редактор в БНР
Нели Карова е една българска трагедия. След участието й в 40 опери на българската сцена и гастроли в цяла Европа, 32 години народната република я зачеркна от интелектуалният елит на страната, а 32 години демократичната ни република бълва глупости и гаври за нея.
В началото един елитен журналист съчини сензационни измишльотини и след него се юрнаха да я омаскаряват третокласни плагиати и графомани.
Някога в многотиражки, днес в малотиражки още могат да се срещнат глупости като тази, как била капризна и скандализираща обществото любовница на Вълко Червенков, благодарение на който отрупвана с награди! Друг пък, представящ се като свидетел на комунистическата кухня, син на мухлясало величие, включва Тодор Живков като уреждащ „секса на Червенков с Нели Карова“. Трети описва как публиката в операта чака цял час да свършат сексуалните игри на двамата в гримьорната, че примата да се яви на сцената!
Определението за генсека че бил „партийния бик“ се свързва и с Леа Иванова и, както пише някакъв си: „...суровият и страховит Червенков омекваше, щом зърнеше фустата на сопраното Карова“.
Всичко това са не просто фалшиви гаври, това са позорящи авторите си глупости. Трябва все някой да им сложи край. Ще се опитам.
Лесно е. Защото клеветниците си действат по шаблона „иди доказвай, че нямаш сестра“, но когато фактите говорят, знаете как е, а читателите вече все повече се доверяват на факта, а не на „една жена на пазара рече...“
А ето фактите:
За оная сензация с чакащите час зрители се пише, че било 1951 г., че Нели Карова играела тогава Татяна в „Евгений Онегин“, но нека видим документите.
„Евгений Онегин“ с Нели Карова е постановка на Операта с режисьор Павел Румянцев през 1946 г.
На 17 юни за по-претенциозните. По това време Вълко Червенков е само един от секретарите на ЦК на БКП, главен редактор на „Съвременник“ – списание, нямащо кой знае каква популярност.
Отпадат всички слухове, носещи се и до днес за „силна протекция на Червенков“ в следдеветосептемврийската кариера на певицата, нещо за което популярна телевизионна водеща дълбокомислено клати главата си на блондинка: „Няма начин!“.
Да допълня. Нели Карова получава званието „народна артистка“ през 1949 г., а Димитровска награда през 1950 г. Не се е познавала до тогава с Червенков, а и той чак след тази година „ще води хорото“.
Едва през 1950 г. певицата се запознава с него, след като му пише писмо – не някакво лично, а основно с проблеми на културата.
Така че време е за милост и уважение към паметта на голямата българка!
Тя е родена на 19 декември 1911 г. Нищо не се знае за семейството й. Дори нейната близка приятелка Славка Захова, търпеливо пазеща спомени, писма и документи за нея, за да ги остави в Държавния архив, не знае подробности. Освен тази, че е имала още четири сестри и брат и всички са пеели. Но мечтаела първо да стане балерина.
Учи пиано – първата й любов, после пеене при Христина Морфова, която открива таланта й и я взема под крилото си. Дебютира през 1936 г. в „Джани Скики“ на Пучини.
В конкурс спечелва френска стипендия и заминава през 1939 г. на специализация в парижката „Гранд опера“. Дели квартира с неотразимата Руска Маринова (разликата в датите им на раждането са 7-8 часа – странно, нали).
И хайде и ние да кажем нещо като сензация – от Париж се връща със „Ситроен“. Вероятно с него е ходила до Куциян, за да се застъпва за сгазилия лука начеващ писател, бъдещия истински, а не измислен дисидент Йордан Вълчев. Не й е давал кола Червенков... хаха, както би коментирал един известен българин.
Колкото и да търсих, така и не открих да е била омъжена за царски дипломат, който пък после бил секретар на Богдан Филов. Възможно е да е една от неизброимите измишльотини. Защото след Девети септември за щяло и нещяло артисти са отстранявани, а Нели Карова е на особена почит. До фаталната 1951 г.
По онова време всяка събота вечер в Дома на народната армия имало представления за любителите на симфонична музика, за вълшебника, българския Паганини Васко Абаджиев.
Но когато зрителите си тръгнели, на втория етаж започвал фарс на разпивките във вилата на Сталин в Кунцево. Само че с повече атракции: то ансамбъл „Рома“, то застаряващата шантонерка Тинка Краева, измислила си роман с големия бандит (според нея) Тинко Симов, то начинаещи певачки (неудобно ми е да споменавам имена), пиянството на един ЦеКа...
За чест на Вълко Червенков и Антон Югов двамата не участват, дори не подозират. Но слух се носи все пак.
И Нели Карова, с която Червенков води разговори на тема култура, той е горещ привърженик на театъра, на културата въобще, дори бил препоръчан като млад за артист в Народния театър от Николай Лилиев, пишел е стихотворения...
В една съботна вечер го моли да надзърнат в „светая светих“. Онова, което виждат, кара Вълко Червенков да влезе в ролята на Исус, изгонил търговците от храма. След което започва трагедията на Нели.
Тинка Краева, известна с отмъстителност, пуска слуха за това, че Карова е любовница на партийния бик. Непредсказуеми софиянци започват да шушукат, не много в онова време на „с джип, със джип за Белене,/ новият курорт...“, но достатъчно.
Нели Карова получава депресия. Започват първите й проблеми с гласа. Те проличават в ролята й в „Аида“. През 1957 г. заболява тежко.
Разбира, че вече нищо няма да е същото. И чисто по човешки, загрижена за бъдещето на интелектуалния елит, по една или друга причина, вече далече от изяви, при липса на близки, споделя с Червенков идеята си държавата да съгради дом за ветерани от културния фронт и да поеме грижата за старините на хора, дали принос за развитието на българската култура у нас и по света. Така се изгражда съществуващият и до ден днешен Дом за ветерани на изкуството и културата в столичния квартал „Захарна фабрика“.
Дори само това е достатъчно, за да се запази неувяхващ спомен за тази забележителна жена.
Като благодарност името й няма да го срещнете в „Енциклопедия на българската музикална култура“, издание на БАН от 1967 г. Защото през 1958 г. заминава за Италия, после за САЩ, където основава свое студио и подготвя талантливи американски момичета за оперните сцени.
Осемдесет години са много за натрупаните повратности в живота й и тя, макар да има желание да се върне в България, не може да го осъществи.
Два дни преди да навърши 92 години, Нели Карова слиза от последния си влак, на последната си гара.
Днес спомен за нея пази само фонд 1671 К в Държавния архив. Това са снимки, либрета от опери, статии...
Може би някога, ако, разбира се, портретът на Руска Маринова не е унищожен, отново ще краси фоайето на Операта. Дано!
