Властите на германската федерална провинция Хесен са взели решение да отсекат част от легендарната гора Рейнхардсвалд заради построяването на горям ветроенергиен парк.
Местните жители и еколозите обаче категорично са против това намерение. Те припомнят, че дивият лес някога вдъхновявал Братя Грим. Някои от дърветата тук са на над 600 години, гората се обитава от много животни, растат редки треви и дървета. При строителството, което е планирано да продължи около две години, ще пострада системата от подземни води.
Гората се намира в близост до замъка Сабабург, където се ражда историята на Спящата красавица.
Местните жители и екоактивисти отбелязват, че тя е последното място, където може да се разходят, карат велосипеди и отдъхват, далеч от градската суета.
Площта на бъдещия ветроенергиен парк е около 2 хиляди хектара. В него ще бъдат разположени десетки турбини с височина 250 м. Ще бъде изградено и шосе. Ветрогенераторите ще произвеждат ежегодно до 300 хиляди мегаватчаса електроенергия.
Властите твърдят, че ще бъдат изсечени само повредените горски участъци. По думите на екоминистъра на Хесен Приск Хинц, горите изчезват заради климатичните проблеми, затова ветрената енергетика и другите възобновяеми източници мопагат за тяхната защита. При това страната изпитва енергийна криза — в нея се наблюдава недостиг на електроенергия.
Федералното правителство обяви намеренията си да построи множество ветроенергийни станции. За целта всеки регион е задължен да отдели до 2% от своята територия за ветрени турбини. Но земята недостига и затова се налага да бъдат изсичани гори.
Еколозите изтъкват, че сечта в „приказната“ гора ще навреди на естествената среда, тъй като ветрогенераторите предизвикват вибрации, които влияят негативно на живите организми.
1. За що премиерът на РСМ не упреква председателя Пендаровски за срещата му със сепаратистите от ОМО Илинден като тя е равна на саботаж на Договора на добросъседство, а и на "усилията" на Ковачевски за сближаване с България? Щом Ковачевски не се разграничава от действията и декларациите на Пендаровски може да се предположи че той е съгласен с него и не иска искрено сближаване с България, а само се прави че иска.
2. Из книгата: "La Dobroudja. Connaissance de la terre et de la pensee roumaines" (1938 г.) на страница 239 за езиковите особености на (късно)латинския език от древните каменни надписи в Добруджа, уж "пра-румънски език":
дава се пример за народнолатинска (къснолатинска) дума "segundum" вместо стандартната/литературната/класическата дума "secundum" (=втори). На румънски не е запазена подобна дума ("втори" се казва "al doilea/a doua") обаче (доколкото ми е известно, мога и да сгреша) ако беше запазена, думата би следвало да няма "-g-", а да запази първоначалното "-c-". Думи с "g" има в испански и португалски ("segundo"), така че наличието на "g" в тази дума може да означава че човекът който е изсекъл надписа беше роден в днешна/днешен Испания/Португал или че къснолатинският език на Добруджа не беше предшественик на румънски език, а на друг (днес изчезнал) романски език.
Цитира се къснолатински израз ("много важен") от бившия град Хистрия (гръцка колония, гръцки град-държава) който на автора му се струва че съдържал ясни белези, harakterni само za румънски език (тоест които не са налице в нито един друг романски език):
"segundum voluctatem testamenti" (="според волята на тестамента" или нещо подобно). Тук "segundum" не означава "второ", а "според". На румънски за превода на тази латинска дума има "potrivit" (дума с бг. произход, сродена с бг. "против") или "conform" (дума с латински произход, обаче заемка от 18-19. век, а не наследена пряко от латински език). Съгласната "g" в "segundum" не е белег на румънски език, напротив. Например латинската дума "lacus" - езеро - звучи "lac" на румънски, но "laGo" на испански/португалски). В книгата пише че объркването между "voluntas" (=воля) и "voluptas" (=наслада) се среща и в друга източна римска провинция (Паннония) обаче в онзи надпис пише "voluCtas" (а не "voluPtas), което е обратното на езиковата закономерност според която латинската група "ct" става "pt" в румънски. Тоест на латински "нощ" е "nox, noCtis", на румънски "noaPte", на латински "пряк"/"прав" е "direCtus", на румънски "drePt" и т.н. Щом "voluctas" е обратното на "voluptas", би могло да се предположи че става въпрос за хиперкоректност, езиково явление...
Гиперкорректность
https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%BA%D0%BE%D1%80%D1%80%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%8C
...тоест "пра-румънецът" "ваятел" на надписа се беше опитвал да отбягва народнолатинското (уж "пра-румънско") му произношение съдържащо "pt" (за което знаеше че не е правилно) и погрешно е заменил тази група съгласни и в думата "voluPtas".
Този израз обаче не принадлежа на къснолатински диалект който после да е станал румънски, понеже съгласната "g" в думата "segundum" на този израз "segundum voluctatem testamenti" е в разрез с румънски език.
По-нататък на стр. 241 пише че по надписите от Добруджа има и нови латински думи, тоест народнолатински думи и се дават примери:
"magistratus" (="magister"); "par, compar, convirginius" (="maritus" - съпруг), "tabla" (="mensa" - маса) и т.н.
Интересно е че за "съпруг" в румънски няма нито "par, compar, convirginius"), нито "maritus", а друга дума, наследена от латински, "sot" (от латинската дума "socius" която означава "асоцииран човек, другар"). Не изглежда вероятно в румънски език някога да е имало ново-появилите се в късно-латински думи "пар, компар" или "конвиргиниус" и после те да са били изоставени от "прарумънците" или "румънците", заедно с по-старата дума "маритус". В латински е имало и uxor ("съпруга"), и conjux (=най-често "съпруга", по-рядко "съпруг") които също отсъстват от румънски. "Съпруга" се казва "sotie" или "nevasta" (българо-славянска дума).
"Tabla" или "tabula" е по-нова дума в латински, като класическата е "mensa". Именно "mensa" е запазана в румънски под облик "masa" (от румънски тя е навлизала и в български), въпреки че "табула" (даже в народната форма "табла") присъства в латинските надписи на Добруджа. В италиански се казва "tavola", във френски "table", докато в испански и португалски "mesa".
Като че ли, къснолатински език от Добруджа няма нищо със (старо)румънски а произходът на румънски следва да се търси другаде, не в Добруджа, в други части на Римската Империя, в друг къснолатински диалект.
Италианската/френската дума са разбираеми, понеже днешните Италия и Франция бяха централните части на Римската Империя, като перифериите (Испания, Португалия, Румъния) са запазили по-старата дума "менса" в съответните й форми.
Това е явление на лингвистическа география.
Лингвистическая география
https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D0%B8%D0%BD%D0%B3%D0%B2%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%8F_%D0%B3%D0%B5%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%8F
1
най-приятелска съседка ли (Рум
22.02.2022 05:58:48
0
0
Из книгата: "La Dobroudja. Connaissance de la terre et de la pensee roumaines" (1938 г.) на страница 239 за езиковите особености на (късно)латинския език от древните каменни надписи в Добруджа, уж "пра-румънски език":
дава се пример за народнолатинска (къснолатинска) дума "segundum" вместо стандартната/литературната/класическата дума "secundum" (=втори). На румънски не е запазена подобна дума ("втори" се казва "al doilea/a doua") обаче (доколкото ми е известно, мога и да сгреша) ако беше запазена, думата би следвало да няма "-g-", а да запази първоначалното "-c-". Думи с "g" има в испански и португалски ("segundo"), така че наличието на "g" в тази дума може да означава че човекът който е изсекъл надписа беше роден в днешна/днешен Испания/Португал или че къснолатинският език на Добруджа не беше предшественик на румънски език, а на друг (днес изчезнал) романски език.
Цитира се къснолатински израз ("много важен") от бившия град Хистрия (гръцка колония, гръцки град-държава) който на автора му се струва че съдържал ясни белези, harakterni само za румънски език (тоест които не са налице в нито един друг романски език):
"segundum voluctatem testamenti" (="според волята на тестамента" или нещо подобно). Тук "segundum" не означава "второ", а "според". На румънски за превода на тази латинска дума има "potrivit" (дума с бг. произход, сродена с бг. "против") или "conform" (дума с латински произход, обаче заемка от 18-19. век, а не наследена пряко от латински език). Съгласната "g" в "segundum" не е белег на румънски език, напротив. Например латинската дума "lacus" - езеро - звучи "lac" на румънски, но "laGo" на испански/португалски). В книгата пише че объркването между "voluntas" (=воля) и "voluptas" (=наслада) се среща и в друга източна римска провинция (Паннония) обаче в онзи надпис пише "voluCtas" (а не "voluPtas), което е обратното на езиковата закономерност според която латинската група "ct" става "pt" в румънски. Тоест на латински "нощ" е "nox, noCtis", на румънски "noaPte", на латински "пряк"/"прав" е "direCtus", на румънски "drePt" и т.н. Щом "voluctas" е обратното на "voluptas", би могло да се предположи че става въпрос за хиперкоректност, езиково явление...
Гиперкорректность
https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%BA%D0%BE%D1%80%D1%80%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%8C
...тоест "пра-румънецът" "ваятел" на надписа се беше опитвал да отбягва народнолатинското (уж "пра-румънско") му произношение съдържащо "pt" (за което знаеше че не е правилно) и погрешно е заменил тази група съгласни и в думата "voluPtas".
Този израз обаче не принадлежа на къснолатински диалект който после да е станал румънски, понеже съгласната "g" в думата "segundum" на този израз "segundum voluctatem testamenti" е в разрез с румънски език.
По-нататък на стр. 241 пише че по надписите от Добруджа има и нови латински думи, тоест народнолатински думи и се дават примери:
"magistratus" (="magister"); "par, compar, convirginius" (="maritus" - съпруг), "tabla" (="mensa" - маса) и т.н.
Интересно е че за "съпруг" в румънски няма нито "par, compar, convirginius"), нито "maritus", а друга дума, наследена от латински, "sot" (от латинската дума "socius" която означава "асоцииран човек, другар"). Не изглежда вероятно в румънски език някога да е имало ново-появилите се в късно-латински думи "пар, компар" или "конвиргиниус" и после те да са били изоставени от "прарумънците" или "румънците", заедно с по-старата дума "маритус". В латински е имало и uxor ("съпруга"), и conjux (=най-често "съпруга", по-рядко "съпруг") които също отсъстват от румънски. "Съпруга" се казва "sotie" или "nevasta" (българо-славянска дума).
"Tabla" или "tabula" е по-нова дума в латински, като класическата е "mensa". Именно "mensa" е запазана в румънски под облик "masa" (от румънски тя е навлизала и в български), въпреки че "табула" (даже в народната форма "табла") присъства в латинските надписи на Добруджа. В италиански се казва "tavola", във френски "table", докато в испански и португалски "mesa".
Като че ли, къснолатински език от Добруджа няма нищо със (старо)румънски а произходът на румънски следва да се търси другаде, не в Добруджа, в други части на Римската Империя, в друг къснолатински диалект.
Италианската/френската дума са разбираеми, понеже днешните Италия и Франция бяха централните части на Римската Империя, като перифериите (Испания, Португалия, Румъния) са запазили по-старата дума "менса" в съответните й форми.
Това е явление на лингвистическа география.
Лингвистическая география
https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D0%B8%D0%BD%D0%B3%D0%B2%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%8F_%D0%B3%D0%B5%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%8F
