Българските майстори на сабята били предпочинати като инструктори от висшето общество в Западна Европа
Автор: Владимир Славев
Ако сте гледали филма или сте чели книгата „Тримата мускетари“, помните, че сюжетът изобилства от дуели между мускетарите на краля и войниците на кардинал Ришельо. Но в периода 1450-1600 г. във Франция такива двубои е имало масово и между цивилните граждани.
Дуелът бил законен начин да убиеш някого без последствия. Обикновено се използвал някакъв повод – обида на възлюблената, на майка, баба или друга жена например. Някои от професионалистите имали по 4-5 спечелени дуела.
Българските майстори на сабята (във Франция – на шпагата) обикновенно били хора от средите на поборниците, които пътуват в цяла Европа с цел купуване на оръжие за въстанията.
Два били начините човек да се спаси от дуел с тях. Единият бил да се подготви от специалист, който да го научи на заучени комбинации, подобно на фаловете във футбола, а другият – да се притисне противника със заплаха, че български фехтовач ще му обяви дуел, на който със сигурност ще го убие.
Българските шпагъори били много търсени (някои от тях били и инструктури в школи). Поради факта, че идват от страна с въстания и са участвали в реални боеве, хората от висшето общество в Западна Европа ги предпочитали за охрана и при участия и подготовка на дуели.
След края на XVI век дуелите във Франция биват забранени.
