Нужно е обаче да се повиши нивото на гражданско образование
Автор: Десант
Резултатите от Индекса на гражданско здраве показват, че в България има добри основи за гражданско участие, произтичащи от сравнително добрата правна рамка, но все още реалните практики и реалната гражданска активност са на много ниско ниво.
Настоящият Индекс за гражданско здраве е базиран на социологически проучвания, разработени от фондация „Софийска платформа“ и „Глобал Метрикс“ в рамките на програма „Европа като общност на граждани“, финансирана от Stiftung Mercator.
За целите на Индекса терминът „гражданско здраве“ е дефиниран като „моментната съвкупност на различните компоненти на гражданското участието и условията за неговото реализиране“.
Във времена на продължаваща пандемия и война, но и далеч преди тя да настъпи, поне две тенденции, които наблюдаваме, придават на гражданското здраве (участие) особена нова актуалност. Това са растящото разочарование на гражданите от начина, по който демокрациите се справят с проблемите на нашето съвремие, и растящата подкрепа към лидери с „твърда ръка“.
И двете поставят демокрацията в състояние на ерозия. И двете правят нуждата от стимулиране на участието особено съществена. За да бъде възможно това, процесът и условията на реализация на гражданско участие трябва да бъдат изследвани. Ето защо настоящият Индекс се опитва да създаде механизъм за измерване и устойчиво проследяване на промените на обществените нагласи в България в бъдеще.
Индексът очертава много слаба подготвеност, но и слабо желание за участие в каквито и
да е организирани форми на гражданска активност. Това, от своя страна, прераства в липса на каквито и да е компетентности как функционира една организация, какви са процесите на взимане на решения, целеполагане и начин на действие в различни структури, които не са стопански.
Липсата на организационна и институционална култура се отразява в много отношения на гражданската активност и на умението да се търси промяна и да се подобрява работата на институциите, правенето на политики и цялостния ни съвместен живот като общество.
Съществуващият граждански сектор пък се отличава с ораничен капацитет за активно участие в процесите на формиране на политики също, основно поради липса на ресурси (материални и човешки), но и на експертен капацитет за активно участие.
Наблюдава се още и друг съществен феномен – неумение за диалог на институциите с гражданите, но и апатичност. Все още обратната връзка и достъпът до институциите остават на ниско ниво.
Оценката за институциите също е критично ниска. Макар и към момента да са създадени механизми и устойчиви форми на включване на гражданския сектор в процеса на правене на политики, голяма част са неефективни.
Участието на специфични групи (уязвими групи и деца) също е все още ниско, с редица съществуващи бариери пред тях.
Всичко това води до формирането на политики, които не са базирани на широк обществен дебат и реално включване на заинтересованите страни. Това прави гражданите апатични и ги изолира от обществените теми. Тази среда става добра хранителна основа за агресивни корпоративни интереси, корупционни практики и води до допълнително дистанциране между институциите и гражданите, което се отразява негативно на резултатите от работата на институциите.
Въз основа на тези данни могат да се откроят следните препоръки:
Необходимо е да се повиши нивото на гражданско образование. Това е условие за последващи стъпки за насърчаване на гражданско участие както на местно ниво - за решаването на проблеми в общността, така и на национално и наднационално ниво.
Това е сайта на вестник Лумина (Светлина), вестник на румънската Патриаршия.
Касае се за статия за Балчик и за румънеца Октавиян Мошеску, бивш негов кмет по времето на румънска окупация.
Той е основател на румънска школа на художество, художниците на което са имали за предмет гр. Балчик и крайбрежието на Южна Добруджа като цяло.
Това е благодарността на румънската Църква за това, че сте й подарили част от мощите на Св. Емилиян и Дазиус и това че не изисквате от нея да върне всичките мощи на българския светец Димитър Басарбовски (който няма нищо общо с територията, открадната от Румъния през 1913 г., като той е роден близо де Русе, в село Басарбово)!
Този Светец отдавна е станал покровител на рум. столица Букурещ.
https://ziarullumina.ro/contact.html
"Cotidianul Ziarul Lumina şi săptămânalul Lumina de Duminică sunt parte integrantă a Centrului de Presă Basilica al Patriarhiei Române"
Google-превод:
Ежедневният вестник Ziarul Lumina и седмичникът Lumina de Duminică са неразделна част от Пресцентъра на базиликата на Румънската патриаршия
2.
Luni, 09 Mai 2022
9 mai, intre celebrare si reflectie
"Romania s-a gasit intr-o situatie atat de imposibila in 1940, atat de lipsita de speranta, incat a renuntat chiar sa lupte. A intors spatele cetatenilor din Basarabia, Bucovina de Nord, Tinutul Herta, Transilvania de Nord-Vest si Cadrilater si a acceptat inacceptabilul - sa se retraga din aceste teritorii si sa isi abandoneze cetatenii."
Google-превод:
Румъния се оказва в толкова невъзможна ситуация през 1940 г., толкова безнадеждна, че дори се отказва от борбата. Той обърна гръб на гражданите на Бесарабия, Северна Буковина, окръг Херта, Северозападна Трансилвания и Квадрилатър и прие неприемливото – да се оттегли от тези територии и да изостави своите граждани.
3.
Educaţia…şi Lecţia de viaţă – ,,Trăinicia continuității unui neam, prin succesiunea generațiilor sale, nu este decât același râu, cu apă nouă, pornită din aceleași izvoare”! – HRISTOS A ÎNVIAT! ADEVĂRAT A ÎNVIAT
10 mai 2022
включва карта на Велика Румъния, с Южна Добруджа като румънска земя
"Dincolo de nedreptatile istoriei, care au facut ca unele dintre teritoriile romanesti unite in 1918 sa fie mai tarziu desprinse din trupul tarii: Nordul Bucovinei si Basarabia, in 26 iunie 1940, Ardealul de Nord, in 30 august 1940, prin Dictatul de la Viena, Cadrilaterul – Dobrogea de Sud, in 7 septembrie 1940, totusi, fratii nu pot fi separati de granite, iar sentimentele de dragoste si fratietate, nu pot fi inabusite cu forta armelor de catre straini!"
Google-превод:
Отвъд несправедливостта на историята, която накара някои от румънските територии, обединени през 1918 г., да бъдат по-късно отделени от тялото на страната: Северна Буковина и Бесарабия, на 26 юни 1940 г., Северна Трансилвания, на 30 август 1940 г., през Виена Диктат, Четириъгълникът - Южна Добруджа, на 7 септември 1940 г. обаче братята не могат да бъдат отделени от границите, а чувствата на любов и братство не могат да бъдат потиснати със сила на оръжието от чужденци!
4.
Unitatea europeana, intre mari sacrificii si autoamagire
7 mai 2022
Noi vrem Basarabia, Bucovina, daca s-ar putea si Cadrilaterul, dar Rusia nu are voie sa isi ia inapoi teritorii pe care le-a avut si le-a construit poporul rus.
Google-превод:
Искаме Бесарабия, Буковина, ако може да бъде Четириъгълникът, но на Русия не е позволено да си върне териториите, които руският народ е имал и построил.
5.
Apel catre aradeni: Este nevoie de alimente pentru refugiatii ucraineni!
14 May 2022
Romanule! Multumeste-i tatucului de la rasarit! Scrie o scrisoare si pune pe posta catre Ambasada Rusiei! Cica si el vrea sa-i ajute pe ucrainieni! Scrie-i exact ce sa trimita si adresa! Ai grija ce iti doresti! Poate ti le va livra Putin! Personal! Fiecare pachet separat, cu luvratorul lui! Cecen! Probabil ca nu vei fi acasa! Ci pe drum….. spre America, ce o critici! Si….. acolo vei striga sa nu fie ajutati romanii…..ca ce treaba are America cu razboiul din Europa! Da ma rog…..voivaveti experienta! Bucovina cedata fara lupta! Nordul Ardealului….asijderea! Cadrilaterul….. Mai vrei!?
Google-превод:
[...]Буковина отстъпи без бой! Северна Трансилвания… .помощ! Четириъгълникът… .. Искате ли още!?
6.
Pierderile teritoriale ale Romaniei in vara anului 1940, consecinta semnarii Pactului secret Ribbentrop-Molotov, incheiat intre Germania - Hitler si URSS - Stalin.
16 martie 2020
Google-превод:
Териториалните загуби на Румъния през лятото на 1940 г., следствие от подписването на тайния пакт Рибентроп-Молотов, сключен между Германия - Хитлер и СССР - Сталин.
коментар на румънски потребител Bran Muntimer:
Situația internațională de atunci era una specială. Iar diplomația noastră externă, care l-a dat pe Titulescu, nu a fost în stare să anticipeze cu nimic în ce fel vor evolua lucrurile. Toți, dar absolut toți, au visat atunci cai verzi pe pereți, nebăgarea de seamă a celor ce se petreceau sub ochii lor având consecința firească a rearanjărilor teritoriale. Germania a anexat Austria, regiunea sudetă etc., Ungaria a luat Ardealul de Nord, Bulgaria a luat Cadrilaterul și așa mai departe. Putea fi și mai rău, dacă Hitler il lasă pe Horty să își înfoaie mai mult pretențiile, iar Stalin dacă permitea Bulgariei să ia și restul Dobrogei.[...]
Google-превод:
Международната обстановка по това време беше специална. А нашата външна дипломация, която даде Титулеску, изобщо не можеше да предвиди как ще се развият нещата. Всички, но абсолютно всички, тогава мечтаеха за зелени коне по стените, безгрижието на тези, които минаха под очите им, имаше естествената последица от териториални пренареждания. Германия анексира Австрия, южната област и т.н., Унгария взе Северна Трансилвания, България взе Четириъгълника и т.н. Можеше да бъде още по-лошо, ако Хитлер беше позволил на Хорти да направи повече от своите претенции и ако Сталин беше позволил на България да превземе останалата част от Добруджа.
1
Босилеградско
14.05.2022 05:40:38
0
0
В България няма сърби/македонци.
Също така, властите на РСМ би могли да кажат: щом в Бг. е възможно да няма сърби и "етнически македонци", въпреки че Сърбия и РСМ са пряко съседни на Бг., то възможно е и да няма българи в РСМ.
В конституцията на Р. Северна Македония има бошняци.
Те не са стари жители на РСМ, а са дошли по времето на Югославия от Босния.
По времето на Югославия само българите в Босилеградско и Царибродско бяха смятани официално за българи.
Някои от тях обаче са се преместили да живеят и установили трайно на територията на днешна РСМ (точно като някои от бошняците).
Тогава защо няма българи признати в конституцията на РСМ???
Тоест, чрез "задната врата" на българите в Босилеградско/Царибродско и бошняците - българите, родени в РСМ, също могат да бъдат признати като държавотворен народ и вписани в конституцията на РСМ.
