Предстоят вълнуващи празници – вижте програмата им
Автор: Борис Цветанов
Повечето читатели ме знаят – един скромен монах, който броди по света със скъсан чадър. Обиколил съм стотици села, градчета и градове. Съдбата, дала ми поредното изпитание, ме изпрати в Дома за възрастни хора с увреждания в Горски горен Тръмбеш.
За прекрасните момичета от Дома – до една носители на чисто човешки добродетели, ще разкажа друг път.
Сега искам да споделя това, което знам за все още недотам опознал селото външен човек, но впечатлен от разказите за него от очарователната Севда Николова и кметския наместник Николай Йорданов.
„Селото ни е разположено между два хълма – Калето и Кайрака. Крепостта Калето е паметник на културата. Тя е била охранителна станция по времето на Римската империя. Прохладен е климатът ни и богата природата – сенчести гори, долове и бързоструйни потоци, плодородни ниви и пасища. Двадесет чешми има тук“ – хвали се Николай Йорданов.
И изтъква, че през Второто българско царство населеното място е било значимо духовно средище.
Преди 15 години един инициативен комитет се заема селото отново да възвърне старото си величие и духовността си, въпреки че постоянно живеещите в него са едва около 60 човека, а с временно пребиваващите населението достига 127 души. Но всички те са носители на възрожденския дух и ревностно пазят българските духовни традиции.
Ето, и тази година в Горски горен Тръмбеш ще се състоят традиционните тридневни празници на духовността. По традиция те се провеждат в събота и неделя преди големия християнски празник Свети Дух, като кулминацията е в самия ден, в който се отбелязва той (в понеделник след Петдесетница, 51 дена след Великден, б.р.).
Тазгодишната програма предвижда:
На 11 юни: Концерт на професионални и самодейни състави и изпълнители (местни и гости); Среща в емблематичното заведение (нека си го наречем с толкова колоритното българско кръчма, б.а) „При бай Димо“; както и Празнична заря от дружеството на Съюза на офицерите и сержантите от запаса Горна Оряховица.
На 12 юни: Фестивал на пенсионерските клубове и Футболно шоу.
На 13 юни: Празничен водосвет и Курбан за здраве, мир и плодородие.
Не зная защо, но като гледам околността – все още само от споменатия Дом, сякаш чувам музиката на неотразимата „Хубава си, моя горо...“. А пишейки за кръчмата „При бай Димо“ пред мен оживява оная на Странджата на Иван Вазов. И чакам деня, в който ще седна там и аз.
Обикнах те, Горски горен Тръмбеш! И се надявам, че това е взаимно...
