Вижте мнението на историците за „костиците“, които донесоха в България за поклонение по 24 май
Автор: Яна Славянска
Както оповести Българската патриаршия, в навечерието на най-българския празник – 24 май, от Атон пристигат мощи на св. св. Кирил и Методий. Те идват от светогорския манастир „Есфигмен“, където били върнати през 80-те години на миналия век от Римокатолическата църква на Солунската архиепископия.
По Нова телевизия отец Никанор от Гигинския манастир се закле, че костиците са автентични, имали сертификат или каквото там се полагало.
„В мощехранителница се съхраняват частици от телата на двамата славянобългарски просветители и равноапостоли. Една частица от ръката на св. Кирил и две частици от ребрата на св. Методий, както и една много малка частица от честния животворящ Кръст Господен”, обясни още игуменът на светата обител в брезнишкото село Гигинци.
Проф. Лиляна Симеонова от Института по балканистика при БАН обаче опонира във фейсбук страницата си, че мощите на светите братя са в неизвестност.
„Това, което сега се представя за техни мощи, е поредният случай на фалшива идентификация на „мощи“ – заявява историчката.
Като изследовател, посветил 20 години на издирване на документални свидетелства за изчезналите слез 1833 г. мощи на св. Кирил, тя твърди, че отец Бойл (от „Сан Клементе“ – учен и богослов, по-късно директор на Ватиканската библиотека) след дълго дирене е открил само една костица от пръст в стъкленица с латински надпис, гласящ, че светинята е от мощите на свети Кирил. Тя обаче е запазена в старо палацо далеч от Рим и по нареждане на папа Павел VI е била вградена вдясно от олтара в Горната базилика на „Сан Клементе“.
Освен това проф. Симеонова отбелязва, че „точното място, на което се е намирал гробът на св. Кирил в Долната базилика на „Сан Клементе“, също не е могло да бъде установено въпреки почти 20-годишните разкопки през 50-те и 60-те години на XIX в. и отново през 1958-1963 г.; плочата, маркираща мястото на „гроба“ на Кирил е поставена произволно на една от стените в Долната базилика – изборът на място и досега е предмет на ожесточени спорове сред учените. Но все пак е важно да има такава плоча, за да служи тя като място за поклонение“.
Що се отнася до мощите на св. Методий, тя коментира, че такива също няма и дори не е известно къде е бил погребан той.
Думите й подкрепя и нейният колега проф. д.и.н. Светлозар Елдъров, който заявява пред „Гласове“: „Пълна лъжа е, че Ватикана е „върнал“ мощите на св. Кирил на Солунската архиепоскопия. Що се отнася до „частицата от ребрата на св. Методий“, това е измама от най-чиста проба. Гробът на св. Методий до сега не е открит, камоли неговите мощи... Най-важният въпрос обаче е кому е нужна и с каква цел е организирана тази измамна и безсрамна акция, която според мен директно атакува сърцевината на българското културно-историческо наследство и вероятно има някаква връзка с актуалната фаза на българо-македонските отношения?“.
Проф. Елдъров разяснява, че „след дългогодишни археологически разкопки, които датират от края на 1858 г., и изследвания в държавни, църковни и частни архиви в Италия на много учени, през 1963 г. проф. Леонард (Ленард) Бойл, ирланденц по националност и бенедиктински монах в Рим, им късмета да открие частица от мощите на св. Константин Кирил Философ в домашния параклис на стара аристократична фамилия в градчето Реканти на адриатическото крайбрежие на Италия. Става въпрос за само за костицата на един от пръстите от ръката на светеца.
На 15 ноември 1963 г. новоизбраният папа Павел VІ представя скъпоценните реликви в Сикстинската капела пред над 250 архиепископи и епископи, дошли във Вечния град за втората сесия на Ватиканския събор. Два дни по късно – на 17 ноември – с още по-голяма тържественост и церемониалност мощите на св. Кирил са положени в построения от папа Лъв ХІІІ през 1885 г. параклис на двамата славянски равноапостоли в базиликата „Св. Климент“.
Честта да отслужи славянската литургия и да поеме безценната урна се пада на епископ Кирил Куртев, изпълняващ длъжността Апостолически екзарх на католиците от източен обред в България и делегат във Втория ватикански събор.
С този жест папата засвидетелства уважение към ролята на България за утвърждаване на Кирило-Методиевото дело. Реликвата и досега се съхранява в олтара на Горната базилика „Сан Клементе“ (а не както някои погрешно си мислят, че е в саркофага при гроба на св. Кирил в подземното равнище).
В края на 1974 г. от една кореспонденция на Агенция „Ройтерс“ управляващите в България случайно узнават, че във връзка с възстановяването и развитието на диалога между Католическата и Православната църква по молба на Цариградската гръцка патриаршия Ватикана се е съгласил да даде частица от мощите на св. Кирил за новоиздигнатия храм „Св. св. Кирил и Методий“ в Солун. По този повод са направени проучвания по дипломатически и други канали.
В крайна сметка, въз основа на събраната информация, тогавашната зам.-министърка на външните работи Мария Захариева и зам.-председателят на Комитета за изкуство и култура проф. Александър Фол в докладна записка до секретаря на ЦК на БКП Александър Лилов правят заключението, че случаят с нищо не накърнява интересите на България и не заслужава някаква по-специална реакция.
България винаги е имала първенство в кирило-методиевските честванията в Рим за 24 май, както в Кирило-Методиевото дело изобщо, но така и не успя и досега да се сдобие с частица от мощите на св. Кирил, въпреки че имаше възможност и го заслужаваше повече от всички други.
Тук следва да се изтъкне, че в България малко или изобщо нищо не се знае за македонските честванията на св. св. Кирил и Методий в Рим, които датират от 1969 г. А е добре да се познават, защото тъкмо в последните години македонската страна им обръща все по-голямо внимание, като умело ги използва за пропаганда на своята интерпретация на Кирило-Методиевото културно-историческо наследство.
За сведение и за сравнение следва да се изтъкне, че през 2014 г. Скопие също се сдоби с частица от мощите на св. Кирил, докато България, въпреки своето първенство в прославата на Славянските апостоли, не успява да го постигне, макар на два пъти официално да е изказвала такова желание – през 2005 г. от президента Първанов пред папа Бенедикт ХVІ и през 2015 г. от премиера Борисов пред папа Франциск. На два пъти го е искал и лично Божидар Димитров, според собствените му медийни свидетелства.
Всеки сам може да си направи сравнение как се представя актуалната „сензационна“ новина в блгарските медии и каква е историческата истина“.
В заключение след тези разяснения проф. Елдъров обобщава: „който има време – да чете, а който има ум – да размишлява!“. Няма какво повече да добавим.
Автономия за българите в Молдова!
Румънската Православна Цървка да върне всичките мощи на днешния покровител на столицата на Рум. (гр. Букурещ), българския Св. Димитър Басарбовски (познат в Рум. като Сфынтул Думитру чел Ноу Басарабов)
Ревизионистка изложба на Музея на Град Букурещ!!!
1.
Itinerar plastic, cu peisaje de la Cap Caliacra la Balcic, la Muzeul Storck
24 May 2022
Пластмасов маршрут с пейзажи от нос Калиакра до Балчик, до музея Щорк
Музеят на Букурещ кани публиката да посети изложбата „От Кап Калиакра до Балчик. Пластмасов маршрут ”започващ от 27 май 2022 г. в музея на Фредерик Щорк и Сесилия Куцеску Щорк (ул. Василе Александри 16).
„Покровителствайки художествената младеж (1901-1947), царица Мария успява да привлече в Балчик важна поредица от художници, които я следват тук всяко лято. По пътя за Балчик художниците, прекосили тези земи, откриха още една великолепна местност, също разположена край морето. Става дума за залива на Кап Калиакра, който предлага на зрителя прекрасен морски пейзаж, в района се намират руините на древна крепост.
След Първата световна война Балчик е една от най-обичаните артистични дестинации. В Балчик след 1924 г. кралицата, заедно с архитекта Емил Гюнеш, построява една от най-специалните резиденции на Кралския дом, двореца Tenha Yuvah (Тихото гнездо), разположен точно на брега на Черно море. Царската резиденция в Балчик е построена в ориенталски стил, с кула джамия и припокриващи се тераси.
Пристигайки в Балчик или Кап Калиакра, румънските художници веднага откриват несравнимото очарование на тези места, разположени на брега на морето. Картините или рисунките, изпълнени тук от най-големите художници от онова време, след това са били успешно изложени в салони на Букурещ или в лични изложби. В Балчик Сесилия Куцеску Щорк и съпругът й Фредерик Щорк построиха внушителна резиденция. През междувоенния период Сесилия Куцеску Щорк (1879-1969) и Фредерик Щорк (1872-1942) пътуват до Балчик почти всяко лято.
Важна част от творбите, направени от Сесилия Куцеску Щорк на това прекрасно място, бяха изложени, но значителна част от тях останаха непубликувани, като сега бяха представени за първи път пред публика и специалисти. Колекцията на музея съхранява значителна поредица от рисунки и картини на Сесилия Куцеску Щорк, които изобразяват пейзажи от Четириъгълника и включващи къщата на двамата художници, построена в Балчик.
Картините и графичните произведения, направени в тези райони, са важни документи, които днес позволяват визуална реконструкция на междувоенния начин на живот, включително чрез възпроизвеждане на аспекти от интериора на резиденция Storck. В къщата е изградена работилница за грандиозен художник. Това е известна работилница по онова време, често посещавана от кралица Мария и важни хора от културата, когато идват в Балчик през лятото“, каза д-р Елена Олариу, заместник-директор по изкуство, консервация, реставрация – Музей на Букурещ, уредник на този изложба временна, която може да бъде посетена между 27 май и 17 юли 2022 г.
2.
https://www.comisarul.ro/articol/interesant-articol_1374335.html
luni, 23 mai 2022
Cel mai fascinant portret este al ciobanului Nicolae S. Șucu, care născut lângă Câmpulung își petrece tinerețea în procesul de transhumanță. Viața lui se schimbă când primește ordinul de încorporare ca să intre în armata română înainte de războaiele balcanice. De teamă, fuge în sudul Dunării la bulgari, unde se așează într-un sat de lângă Cadrilater. Aici se căsătorește cu o bulgăroaică și are mai mulți copii. Devine cetățean bulgar, dar războiul și problemele îl ajung din urmă. Încep războaiele balcanice, în care Bulgaria s-a implicat pentru lărgirea teritoriului. Nicolae S. Șucu este încorporat cu forța în armata bulgară, fapt ce-i creează mustrări de conștiință. Nu a acceptat să fie soldat român dar a devenit cătană bulgărească. Din Petre analizează comparativ textul memoriilor lui Nicolae S. Șucu.
Soldatul bulgar de origine română îi este rușine că luptă în al doilea război balcanic împotriva armatei române care cucerește Cadrilaterul. Odată cu începerea primului război mondial participă la înfrângerea românilor la Turtucaia și apoi la ocuparea Dobrogei de către trupele bulgare. Este sfâșiat de mustrări de conștiință încât ofițerii bulgari îl acuză că pactizează ca soldat bulgar cu populația civilă românească și cu armata română. Importanța acestor memorii ale ciobanului devenit soldat bulgar este despre ocupația atroce a bulgarilor în Dobrogea. Nicolae S. Șucu lasă mărturii despre crimele armatei bulgare în Dobrogea, despre jefuirea românilor, dar și despre protestul intelectualilor români din Constanța care se opun ocupației bulgare.
Nicolae S. Șucu, deși soldat bulgar, pentru binele românilor consideră că germanii ar trebui să administreze Dobrogea ocupată, ca să se oprească jafurile și crimele bulgarilor. Ieșirea Bulgariei din război în octombrie 1918 îl face pe soldatul bulgar de origine română să exulte de bucurie. Bulgarii nu se retrag din Dobrogea sperând ca acest teritoriu românesc să fie lăsat de marile puteri Sofiei sau să fie administrat de Anglia. Armata română intră triumfătoare în Dobrogea iar soldații bulgari fug.
Cadrilaterul revine Românei, iar Nicolae S Șucu dezertează de la bulgari și se predă românilor. Acceptă să facă pușcărie, pentru dezertare, la români, dar este reintegrat în armata română ceea ce îl face foarte mândru. Până la urmă ”sângele apă nu se face”. El arată superioritatea civilizației române față de cea bulgară, precum și faptul că intelectualii români se asemănau cu cei francezi, oferiind lecții de bună purtare celor bulgari.
Google-превод:
Най-завладяващият портрет е на овчаря Николае С. Шуку, който е роден близо до Кампулунг и прекарва младостта си в процес на преселване. Животът му се променя, когато получава заповедта да се присъедини към румънската армия преди Балканските войни. От страх бяга на юг от Дунава при българите, където се заселва в село близо до Квадрилатъра. Тук се жени за българка и има няколко деца. Той става български гражданин, но войната и проблемите го настигат. Започват Балканските войни, в които България се включва в разширяването на територията си. Николае С. Шуку е насилствено включен в българската армия, което укорява съвестта му. Тя не прие да бъде румънски войник, а стана българска гражданка. От Петре той сравнително анализира текста на мемоарите на Николае С. Шуку.
Българският войник от румънски произход се срамува, че се бие във Втората балканска война срещу румънската армия, която завладява Четириъгълника. С началото на Първата световна война участва в поражението на румънците при Туртукая и след това в окупацията на Добруджа от български войски. Разкъсван е от укори на съвестта, че българските офицери го обвиняват, че е сключил договор като български войник с румънското цивилно население и румънската армия. Значението на тези спомени на овчаря, станал български войник, е за жестоката окупация на българите в Добруджа. Николае С. Шуку оставя свидетелства за престъпленията на българската армия в Добруджа, за грабежа на румънците, но и за протеста на румънските интелектуалци от Кюстенджа, които се противопоставят на българската окупация.
Николае С. Шуку, макар и български войник, за доброто на румънците смята, че германците трябва да управляват окупираната Добруджа, за да спрат грабежите и престъпленията на българите. Излизането на България от войната през октомври 1918 г. зарадва румънския войник от румънски произход. Българите не се изтеглят от Добруджа, надявайки се, че тази румънска територия ще бъде оставена от великите сили на София или ще бъде администрирана от Англия. Румънската армия влиза триумфално в Добруджа, а българските войници бягат.
Четириъгълникът принадлежи на Румъния, а Николае Шуку дезертира от българите и се предава на румънците. Той се съгласява да затвори румънците за дезертьорство, но е възстановен в румънската армия, което го прави много горд. В крайна сметка „кръвта не е направена от вода“. Той показва превъзходството на румънската цивилизация над българската, както и факта, че румънските интелектуалци приличат на френските, предлагайки уроци за добро поведение на българите.
1
Рум.-Ревизионистка страна
25.05.2022 04:01:37
0
0
Ревизионистка изложба на Музея на Град Букурещ!!!
Itinerar plastic, cu peisaje de la Cap Caliacra la Balcic, la Muzeul Storck
24 May 2022
Пластмасов маршрут с пейзажи от нос Калиакра до Балчик, до музея Щорк
Музеят на Букурещ кани публиката да посети изложбата „От Кап Калиакра до Балчик. Пластмасов маршрут ”започващ от 27 май 2022 г. в музея на Фредерик Щорк и Сесилия Куцеску Щорк (ул. Василе Александри 16).
„Покровителствайки художествената младеж (1901-1947), царица Мария успява да привлече в Балчик важна поредица от художници, които я следват тук всяко лято. По пътя за Балчик художниците, прекосили тези земи, откриха още една великолепна местност, също разположена край морето. Става дума за залива на Кап Калиакра, който предлага на зрителя прекрасен морски пейзаж, в района се намират руините на древна крепост.
След Първата световна война Балчик е една от най-обичаните артистични дестинации. В Балчик след 1924 г. кралицата, заедно с архитекта Емил Гюнеш, построява една от най-специалните резиденции на Кралския дом, двореца Tenha Yuvah (Тихото гнездо), разположен точно на брега на Черно море. Царската резиденция в Балчик е построена в ориенталски стил, с кула джамия и припокриващи се тераси.
Пристигайки в Балчик или Кап Калиакра, румънските художници веднага откриват несравнимото очарование на тези места, разположени на брега на морето. Картините или рисунките, изпълнени тук от най-големите художници от онова време, след това са били успешно изложени в салони на Букурещ или в лични изложби. В Балчик Сесилия Куцеску Щорк и съпругът й Фредерик Щорк построиха внушителна резиденция. През междувоенния период Сесилия Куцеску Щорк (1879-1969) и Фредерик Щорк (1872-1942) пътуват до Балчик почти всяко лято.
Важна част от творбите, направени от Сесилия Куцеску Щорк на това прекрасно място, бяха изложени, но значителна част от тях останаха непубликувани, като сега бяха представени за първи път пред публика и специалисти. Колекцията на музея съхранява значителна поредица от рисунки и картини на Сесилия Куцеску Щорк, които изобразяват пейзажи от Четириъгълника и включващи къщата на двамата художници, построена в Балчик.
Картините и графичните произведения, направени в тези райони, са важни документи, които днес позволяват визуална реконструкция на междувоенния начин на живот, включително чрез възпроизвеждане на аспекти от интериора на резиденция Storck. В къщата е изградена работилница за грандиозен художник. Това е известна работилница по онова време, често посещавана от кралица Мария и важни хора от културата, когато идват в Балчик през лятото“, каза д-р Елена Олариу, заместник-директор по изкуство, консервация, реставрация – Музей на Букурещ, уредник на този изложба временна, която може да бъде посетена между 27 май и 17 юли 2022 г.
