Вековни огнища в Босилеградско гаснат едно след друго, а хората са принудени да си потърсят по-добри места за живот – там, където има достатъчно чиста питейна вода и чиста околна среда
Автор: Иван Николов
Два месеца след скандалното нападение на телевизионен екип на БНТ с камъни в с. Караманица, на 10 август 2022 г. по покана на екоактивисти и сдружения, в Босилеград пристигна Александър Йованович Чута, народен представител от коалицията „Морамо”, която има 13 мандата в сръбската Скупщина.
Чута е известен сръбски екоактивист, родоначалник на зелената политика и зеленото движение в Сърбия. Безкомпромисен борец срещу изграждане на малките ВЕЦ-ове в Сърбия и основател на екологичното сдружение „Да защитим реките на Стара планина”. През 2021 г. е водач на „Екологичното въстание” – серия от многохилядни екологични протести които заляха няколко големи сръбски града.
Заедно с него в Босилеград пристигнаха телевизионните екипи на двете известни свободни телевизии в Сърбия „Нова С” и „Н1”.
Идеята беше Александър Йованович Чута лично да се запознае на място както с екологичните проблеми които настанаха с безконтролното изграждане на малките ВЕЦ-ове, които буквално унищожиха планинските притоци на река Драговищица, така и с незаконното производство на олово и цинк в мината „Подвирове” в с. Караманица, а също и с препълнените хвостохранилища, които застрашават да се излеят и постоянното отравяне на реките с тежки метали, химически реагенси и нитрати в Тлъмински и Горнолюбатски район.
След среща с екоактивистите и гражданите на Босилеград, Чута отиде на среща с кмета на Босилеград, където в коридорите на общината влезе в остър словесен сблъсък с директора на „Босил-Метал ДОО” Миодраг Вукайлович с директния въпрос „Ти ли си този, който хвърля камъни срещу хората?”.
В същия напрегнат тон мина и срещата с кмета, след което заедно с телевизионните екипи отиде и в мината „Подвирове” в село Караманица, където, за разлика от българските журналисти, сръбските телевизионни екипи този път не бяха дочакани с камъни, но освен охраната никой друг не излезе да ги посрещне.
Все пак, от заснетите кадри се вижда, че мината продължава да работи – от входа излизат вагони с руда, а от флотационните съоръжения излиза концентрирана руда и мръсна пепеляво-сива вода.
Въпреки двусмислените (полу)отговори на директор Вукайлович и на кмета Захариев, станаха ясни поне две съществени неща.
Първо, че частната фирма „Босил-Метал ДОО” се ползва с подкрепата и протекцията на общинското ръководство, и второ, че тя на практика продължава да работи незаконно – без разрешение за ползване, без ОВОС и вероятно без още други необходими документи!?
Същия ден, докато продължаваше посещението на сръбския депутат в Босилеград, на официалния сайт на сръбското Министерство за руда и енергетика се появи информация, че още преди две години, на 19 август 2020 г. ведомството е прекратило разрешението на „Босил-Метал ДОО”за ползване на пилотното съоръжение за „технологично изследване за флотационна преработка”.
Там се пояснява също, че компанията е имала валидно одобрение за експлотационото поле и разширението му в „Подвирове”, но не и одобрение за преработка на руда, с оглед на това, че не притежава обект за флотация и не може да използва пилотното съоръжение което служи за технологично изследване, флотация – обогатяване и преработка на руда.
По нататък в информацията пише, че: „След извънреден инпспекционен надзор на 17 юни 2021 г., министерството е взело решение, с което на компанията „Босил-Метал ДОО” се забранява провеждането на рудодобивни дейности в пилотното съоръжение за техонологично изследване за преработка на руда на експлоатационото поле № 515 и се забранява складиране на междинни продукти които настават с флотацията на оловни, цинкови и бакърни руди извън одобреното експлоатационно поле”!?
Странно е, че информацията за тия решения на Министерството за рударство и енергетика се появиха след една, съответно две години, и то точно в деня, когато народният представител Александър Йованович Чута дойде в Босилеград.
Въпреки всичко това е ясно, че мината за олово и цинк в с. Караманица е трябвало да спре да работи още преди две години. Тя не само не се е съобразила със заповедтта на министерството, но продължава да работи и досега, да ангажира работници, да копае руда, да я складира, да я извозва и да осъществява печалба, напук или може би, под патронажа на държавата или поне на местната власт!?
Това донякъде обяснява и агресивното поведение към българските журналисти на 14 юни в Караманица. Вероятно замесените в схемата хора се опасяват, че телевизионните екипи биха могли да разобличат бездействието на държавните органи и институции и евентуалните престъпления на рударската компания.
Належащ е и все още нерешеният въпрос с оценката за въздействие върху околната среда в трансграничен контекст, без което мината не би могла да бъде открита, или поне без да се приложат най-съвременните мерки за пречистване на отпадните води. А това ще рече, че и българските специалисти трябва да си кажат тежката дума за замърсяването на речните води.
Едно обаче е сигурно. ВЕЦ-овете и мините след 2016 г. ускориха обезлюдването (обезбългаряването) на Босилеградско. В този смисъл те се превръщат в допълнително оръдие на великосръбската националистическа политика и допълнително изпитание за добросъседските българо-сръбски отношения и членството на Сърбия в Европейския съюз. Ако Сърбия все още има политическа воля за него.
В този смисъл, предстои тежка и неравностойна битка. Парламентарната група на Александър Йованович Чута е слабичка, за да се наложи, но е достатъчно шумна и убедителна, за да разбуни духовете на хората, чиито вековни огнища гаснат едно след друго, а техните последни пазачи са принудени да си потърсят по-добри места за живот – там, където има достатъчно чиста питейна вода и чиста околна среда.
