В научните среди няма единно мнение коя е изобразената богиня
Автор: Десант
Мраморна статуя от II в., намерена в руините на Ескус край плевенското село Гиген, е обявена за експонат на октомври на Националния археологически институт с музей при БАН.
Колосалната фигура (статуята е висока 2,83 м) представлява висока права жена, облечена в дълъг, силно надиплен хитон, който достига до глезените, и химатион, единият край на който е увит около дясната ръка, а другият е преметнат през раменете. Подобни колосални пластични изображения от Античността са рядкост не само по нашите земи.
Статуята дава възможност да се проследи практикуваният през Античността начин на работа, особено характерен за скулптурни произведения с големи размери – изработването на главата и крайниците отделно от торсото и последващото им прикрепване към него. Самото торсо е направено от два големи блока, към които са прикрепени главата и ръцете от лакътя надолу. Дупките от металните скоби личат ясно.
По-небрежно изпълнената задна част на статуята подсказва, че тя се е издигала в храм или на друго място, където е гледана само отпред. В научните среди няма единно мнение коя е изобразената богиня.
Големите размери, облеклото, позата, насочват към Деметра, Фортуна, Персефона, Коре и музите. Ако изобразената богиня е Деметра, то в дясната си ръка трябва да е държала факла, а в лявата – житни класове.
Ако е Фортуна, то в лявата ръка вероятно е държала рог на изобилието. Дълбоко изрязаните гънки по хитона на богинята и артистично драпираният химатион дават усещане за раздвиженост. Под дрехите умело са предадени обемите на тялото, като умишленото удължаване на долната част придава монументалност и величие.
Характерните детайли в изработката на дрехите на богинята насочват към датировка във времето на Антонините и по-конкретно в средата на II в. Статуарният тип и композицията я определят като майсторско копие на известен гръцки оригинал от школата на Праксител.
