Още от най-древни времена учените се опитват да изследват звездното небе. За една от най-древните му карти се смята звездният каталог, съставен от древногръцкия астроном Хипарх през 129 г. пр. Хр.
Досега, в продължение на две хилядолетия, този документ се считаше да изгубен. Той беше известен на специалистите само от работи, датирани в по-късни периоди.
Западните медии съобщиха обаче, че той е намерен от сътрудници на Националния център за научни изследвания на Франция на територията на един от храмовете в Египет. Откъси от текста на Хипарх са се оказали скрити под християнски текстове, съхранявани в манастира „Св. Етакерина“ на Синайския полуостров.
Страниците съдържат Codex Climaci Rescriptus, колекция от сирийски текстове, написани през X или XI век. Но с помощта на съвременни технологии е установено, че това е палимпсест, пергамент, от който писар е изстъргал стария текст, за да може да се използва повторно.
Оцелелият пасаж, разшифрован от Гиземберг и колегата му Еманюел Зинг от Сорбоната, заема около една страница (виж заглавната снимка на статията). В него се посочват дължината и ширината в градуси на съзвездието Северна корона и са дадени координатите на звездите. Няколко доказателства, като се започне с начина, по който са изразени някои данни, сочат Хипарх като автор.
