Заплащанията в музикалната и филмовата индустрия в България са толкова ниски, че дори не попадат в световните класации
Автор: Десант
Авторите в България получават едни от най-ниските възнаграждения за труда си. Това отбелязва Световната организация на дружествата на автори и композитори – CISAC, в Доклада за глобалните приходи от авторски възнаграждения за 2021 г., който бе публикуван днес.
От него става ясно, че глобалните приходи за авторите бележат ръст от 5,8% за 2021 г., като достигат 9,6 млрд. евро, но все още са под нивата отпреди пандемията. Резултатите осветяват негативното въздействие за авторите от локдауна на концертния сектор, както и от огромните ресурси, генерирани от дигиталните платформи, много малка част от които достигат до творците.
Докладът на CISAC предоставя изчерпателни данни и анализ на събраните авторски възнаграждения от всички репертоари, включително музика, аудиовизия, визуални изкуства, драматургия и литература.
Данните в него показват, че събраните в България възнаграждения за автори в музикалната и филмовата индустрия са толкова ниски, че дори не попадат в класациите, оповестени от CISAC.
Единствено по показател „събрани авторски възнаграждения на глава от населението годишно“ България се нарежда на опашката с 0,79 евро на глава от населението през 2021 г., докато средната стойност за целия свят през същата година е почти два пъти повече – 1,49 евро.
Тази сума включва възнагражденията, които чуждестранните автори получават от използването на техния репертоар на територията на България, както и възнагражденията за българските творци. Приходите на последните са още по-ниски предвид по-малкото потребление на български репертоар в България спрямо чуждестранния.
Според организацията на авторско-правните дружества това до голяма степен се дължи на неспособността на държавата да създаде адекватна среда за професионално развитие и справедливо заплащане на творците.
В доклада си CISAC посочва, че тарифата за излъчване на музикално съдържание от телевизиите в България не е променяна от 2001 г. Това е резултат от липсата на ясна законодателна процедура, която да осигурява равнопоставеност при преговорите на авторските дружества с ползвателите на произведения.
С приемането на законодателни текстове държавата също трябва да гарантира, че този процес ще завърши с приемане на адекватни тарифи, които да носят справедливи възнаграждения на авторите от телевизии, радиостанции, кабелни оператори, дигитални платформи и други.
CISAC обръща внимание, че правителството действа бавно, като дава за пример две директиви за авторското право и сродните му права – за определени онлайн предавания (Директива (ЕС) 2019/789) и за цифровия единен пазар (Директива (ЕС) 2019/790) – които трябваше да бъдат транспонирани през 2021 г. Това обаче не се случи и не бяха предприети никакви мерки, което накара Европейската комисия да стартира наказателна процедура срещу държавата.
Всичко това, както и все по-задълбочаващите се дисбаланси в творческите индустрии в България бяха повод за създаването на Алианса за развитие на творческите сили (АРТС). Чрез него организациите за колективно управление Музикаутор, Филмаутор и Артистаутор се стремят към промяна и устойчив растеж в сектора, като подпомагат отговорните институции в намирането на правилните решения, които да гарантират прозрачност, справедливост и по-добри условия за творческите индустрии.
През тази година към обединението се присъединиха още Асоциацията на професионалните фотографи и Асоциацията на филмовите продуценти.
Инициативата бе припозната от CISAC и така българският пример беше описан в Доклада за глобалните приходи от авторски възнаграждения за 2021 г., наред с тези от още седем държави.
A.
РСМ не изскаше да приложи/ипълни Договора за добросъседство, приятелство и сътрудничество с Бг. Изглеждаше че те наистина бяха подпрекени от Запада (ЕС и/или САЩ), така че просто не искаха да го изпълнят.
Някои от българските политици (управляващи), вероятно предатели в полза на Русия са добавили още едно условие което РСМ трябваше да изпълни за Бг. повече да не използва правото й на вето: РСМ да впише българите в конституцията й, редом до другите национални малцинства (албанци, сърби, цигани, турци и т.н.)
Русия също беше (и продължава да е) на страна на РСМ в спора й с Бг., независимо че Русия ненавижда ЕС. Може би тази "ненавист" е само театърна игра.
Това условие не съществува в текста на Договора, така че "македонските" политици са получили безплатно аргументи от страна на българските за да ги използват срещу Бг.
Възможно е член 11, абзац 1. от Договора да се тълкува в полза нещо като:
"РСМ няма право да откаже на Бг. вписването на българите в конституцията й, където други общности (или национални малцинства) вече са вписани: албанци, сърби, цигани, турци и т.н."
Иначе, това би било действие на РСМ с неприятелски характер, насочена срещу Бг.
"Член 11
1. Нито една от Договарящите се страни няма да предприема, подтиква и поддържа действия, насочени срещу другата държава, които имат неприятелски характер."
Обаче българските политици-предатели които са поставили пред РСМ това ново условие (вписването на бг. в конституцията на РСМ) не са пояснили така искането им пред мк. власти, а са ги оставили на мира да крещят че това условие не се съдържало в Договора. Те само са искали да помогнат на РСМ (поради руска поръка) да обвини Бг. пред ЕС че и Бг. не спазва Договора, като поставя нови условия, не-споменати в текста.
Тоест не само те, политиците на власт в РСМ не го спазват, а и бг., с подтекст: ЕС да упражни натиск върху Бг. за РСМ да може да започне преговорите за присъединяване към ЕС.
B.
„Македонският език“ е български. От Брюксел и Скопие да спрат с агресията и манипулациите
https://vmro.bg/%d0%bc%d0%b0%d0%ba%d0%b5%d0%b4%d0%be%d0%bd%d1%81%d0%ba%d0%b8%d1%8f%d1%82-%d0%b5%d0%b7%d0%b8%d0%ba-%d0%b5-%d0%b1%d1%8a%d0%bb%d0%b3%d0%b0%d1%80%d1%81%d0%ba%d0%b8-%d0%be%d1%82-%d0%b1/
Коментарът ми:
1.
<<Нека също така да обърнем внимание на председателката на ЕК – първата сред равните в ЕС, че в международното право не съществува акт като „признаване на език“.>>
Точно така, но бг. политици и други общественици от 1999 г. (Декларация между Бг. и РСМ), или може би от по-рано, са онези които винаги настояват в договора/декларацията с РСМ да пише нещо от рода: "този документ е написан на български език и на езика на РСМ, според конституцията на тази държава".
вместо
"този документ е написан на български език и на македонски език"
Едва сега си давате сметка че езиците не се признават.
2.
<<При посещение на Урсула фон дер Лайен в Скопие премиерът Димитър Ковачески направи разгорещено изказване, в което обяви, че Европа е признала македонския език. Но не този провокативен акт е най-скандалният от тази среща, а фактът, че самият председател на ЕК го официализира в своята реч:
„Обещах, че договорът (с Фронтекс – бел. ред.) ще бъде на македонски език, наравно с всички останали 24 езици на ЕС. Няма съмнение, че македонският език е Вашият език и уважаваме това“.>>
Не, това не е македонски език, ако и беше толкова различно от български език за да заслужи да бъде признат от всички честни езиковеди на света.
"Македонски" принадлежи само на гърците, така че няма "македонски език". Няма и Пиринска Македония, където в древността са обитавали траки, а не древни македонци. През известно време на Средновековието под "Македония" се разбираше част от Тракия с главен град Одрин, но това не означава че турците/Турция има право на името "македонец" или на прилагателното "македонски". Василий Втори Българоубиецът беше родом в Македонската династия на Византия, като тя имаше корени в онази "Одринска Македония".
3.
<<Да, лексиката днес е често различна. Но с просто око се вижда, че е това е нарочен и задъхан опит за внос на думи или ползване на архаизми, сърбизми и турцизми, само и само да се постигне различно звучене. Да не е прозорец, а да е джам, да не е бутилка, а да е шише и т.н. За да разберат по-лесно това наречие, хората от България днес обикновено с усмивка се сещат как са говорили бабите им.>>
Повечето сърбизми не са стари заемки/архаизми, а нови. Например "сообракяй" = движението по улиците/пътищата. Няма как бг. баби да познаят такива думи.
Някои от старите "сърбизми" въобше не са сърбизми, а думи от старобългарски които в новобългарски липсват и са били заменени с други, например "люди, люде" за които в новобг. има само гръцката дума "хора". В новобг. има само "безлюдяване", вероятно заемка от руски (където също има "люди")
Турцизмите винаги са стари думи, за разлика от сърбизмите.
Понякога тъкмо хората от РСМ са онези които се сещат с усмивка как са говорили бабите им когато четат/слушат български.
Вместо турската дума "килим" те използват "тепих" сега, заемка от немски (чрез сръбски). За "чекмедже" имат сръбската дума "фиока". За "хазна" те имат срб. дума "ризница" (сръбска или, може би, старобългарска).
Появяването на "мк." като отделна/различна от бг. нация е заслужено наказание за това, че в миналото сте искали да откраднете Егейска Македония.
Егейска Македония наистина е македонска, обитавана от древни македонци (тоест гърци), докато т.н. "Пиринска Македония" беше обитавана от траки, а само нищожна част от т.н. "Вардарска Македония" беше обитавана от древни македонци.
Древното име на "македонския" град Благоевград беше Скаптопара, ясно тракийско име, както и другите с окончание "-пара": Дардапара, Брентопара, Стратопара, Бендипара и т.н.
https://groznijat.tripod.com/thrac/thrac_8.html
https://groznijat.tripod.com/thrac/thrac_4a2.html
4.
<<Езиците отдавна са политически етикети. Днес в бивша Югославия се създават всякакви етикети за езици, които по същество са еднакви. В цяла Европа е така. Не се знае дали езикът в Галисия е испански, португалски или… галисийски. Нито се знае дали във Валенсия говорят валенсиански, или това е същият каталунски. Прусаци и баварци трудно се разбират. Самите сърби признават, че трудно схващат шопските и торлашки диалекти в Поморавието – които, впрочем, също са български говори.>>
[...]
<<Да казваш, че Македония има някакъв различен език от България е все едно да казваш, че в Косово има някакъв различен език от Албания.>>
В Косово официалният език е стандартния албански (от/на самата Албания), докато в РСМ официалният език е диалект на български, а не стандартния български език (от/на самата Бг.). В Кипър пак официалният език не се различава с нищо от стандартния гръцки. В Молдова също, официалният език е стандартния румънски.
Тези казуси не могат да се сравняват с казуса Бг.-РСМ/български-"македонски".
Казус "сръбски-хърватски-черногорски-босненски" също е различен от казус български-"македонски" и не бива да се сравни с него.
Помежду официалния/стандартния език на Хърватия и онзи на Сърбия има само малки, под-диалектни различия, обаче на международно ниво (политически), хърватски (а и босненски/черногорски) се смята за отделен от сръбския. Под "международно ниво" не разбирам (западни) езиковеди, а само международните отношения и международната политика. Това не означава че ООН/ЕС/САЩ/Германия признават хърватски/черногорски/босненски език, понеже езиците не се признават, а само че, в международните политически отношения съществуват 4 езика (сръбски, хърватски, черногорски, босненски) вместо 1. Това не означава че тези 4 езика съществуват реално/езиковедски.
Поради огромното число сръбски заемки в "македонски" "език" казусът български-"македонски" може да се сравни само (например) с датски-норвежки или датски-шведски, чешки-словашки или украински-белоруски обаче норвежки/шведски, словашки и белоруски отдавна се смятат от езиковеди като различни от датски, чешки и, съответно, украински.
За бг. езиковеди: щом Староскандинавски език се казваше "донск тунга"/donsk tunga (=датски език) на староскандинавски, то и бг. претенции че научното име на староцърковнославянски език би следвало да е старобългарски са обосновани. Научното езиковедско име на този език обаче не е "стародатски", нито "общодатски", нито "прадатски", а "староскандинавски". Шведите и норвежците не искат повече да признаят че са датчани.
"Само-името" на старобългарски език беше (приблизително) "словенски йезик" (="славянски език" на ново-български), а не "български език", понеже сърбите, руснаците, чехите, поляците, словаците и т.н. не искат да признаят че носителите на славянския диалект който беше основата при създаването на старобг. език в най-ранните текстове (писмени паметници) бяха славяни които малко по-късно са станали българи (в Солунско). Понастоящем, може би, някои от тях се смятат етнически македонци, други етнически гърци, другите етнически бг.
Какво от това? Ако (да предположим) повечето от днешните солунски славяни се смятат за етнически гърци, науката би трябвало да пре-именува т.н. "староцърковнославянски език" старогръцки???
Освен това, доколкото ми е известно, старословенски език (от Брижинските паметници) не съдържа никакво старобг. влияние, така че не може да са съществували "староцърковнославянски" и старословенски същевременно в миналото, понеже старословенски също е славянски език. Брижинските паметници които засвидетелствуват старословенски език също бяха църковни текстове, обаче без "староцърковнославянско" влияние.
"Die Eigenbezeichnung dieser sich ab dem 9. Jahrhundert allmählich voneinander differenzierenden Sprachen im Mittelalter war donsk tunga (wörtlich „dänische Zunge“). "
Nordboere
https://da.wikipedia.org/wiki/Nordboere
<<Fra danske og islandske lærdes skrifter umiddelbart efter vikingetiden kan man dog se, at der stadig har været en opfattelse af sproget som fællesnordisk. Såkaldt dansk tunge (dvs. "dansk sprog") blev brugt som en slags standardsprog i Norden af især det norske hof og kirken i senmiddelalderen.[8] Det er uvist, hvor betegnelsen for dette sprog stammer fra, men den er sandsynligvis blevet til hos et nabofolk, der kan have forvekslet nordboere fra andre lande med danskere.[9] En tidlig saga om kong Olav Tryggvasons kristne mission på Shetlandsøerne, Orkneyøerne, Færøerne, Island og Grønland beskriver de vanskeligheder, det voldte, at de fremmede missionærer var ubekendte eller uerfarne med talen i "dansk tunge". Antageligvis hentyder udtrykket til de sprog, som taltes af befolkningen på øerne og vidner således om en bevidsthed om disses tætte slægtskab med sprogene, der taltes i Skandinavien.[10] I Yngre Edda og Heimskringla bruges udtrykket specifikt i en sammenligning af alle de nordiske lande, hvori et fælles sprog taltes, og dette sprog skelnes samtidig fra de sprog som taltes i Saxland (svarende til den nordlige del af nutidens Tyskland) og England.[10] Islandske lovtekster fra fristatstiden foreskriver, at hvis danskere, nordmænd eller svenskere dræbes på øen, så har alle den dræbtes slægtninge i de tre riger, hvor islændingenes tungemål tales ret til at anlægge sag ved de islandske domstole; men for alle andre tungemål end "dansk tunge" gælder det, at kun fædre, sønner og brødre, som i forvejen er kendt på øen, har ret til at anlægge sag.[11] Endvidere udelukkes folk, der ikke har "dansk tunge" som modersmål fra at tjene som dommer, indtil de har opholdt sig i mere end tre år på øen.[12] Denne fornemmelse af sprogligt fællesskab med danskere, svenskere og nordmænd—som ses i flere af lovens bestemmelser—vedblev på Island indtil i hvert fald slutningen af det 14. århundrede.[12]>>
Old Church Slavonic
https://en.wikipedia.org/wiki/Old_Church_Slavonic
"The term Old Bulgarian[13] (Bulgarian: старобългарски, German: Altbulgarisch) is the only designation used by Bulgarian-language writers. It was used in numerous 19th-century sources, e.g. by August Schleicher, Martin Hattala, Leopold Geitler and August Leskien,[14][15] who noted similarities between the first literary Slavic works and the modern Bulgarian language. For similar reasons, Russian linguist Aleksandr Vostokov used the term Slav-Bulgarian. The term is still used by some writers but nowadays normally avoided in favor of Old Church Slavonic."
