На 22 декември почитаме деня на великомъченица Анастасия. В народните представи светицата е християнизираният образ на смъртта.
Вярва се, че в която къща не се празнува денят на света Анастасия, непременно ще се случи нещастие. Жените и особено майките не трябва работят нищо, за да не се разболеят децата им.
Народното поверие гласи:
Ако на този ден времето е хубаво, през юни ще е суша, а ако вали - и през юни ще е дъждовно. Времето на следващия ден определя по същия начин времето през юли.
Традицията повелява да се месят питки, които да се раздават, намазани с мед.
Анастасия била родом от Рим, дъщеря на знатен и богат римлянин. Баща й бил езичник, но майка й изповядвала християнската вяра.
В онова време (III в.) знатните римляни, като уважавали науката, полагали големи грижи за възпитанието на децата. Възпитанието на Анастасия било поверено на учителя Хрисогон, известен със своя ум и ученост. Когато се завършило възпитанието на младата Анастасия, всички в Рим се чудели както на необикновената й красота, така и на нейния ум и познания.
Но Хрисогон й предал друго безценно съкровище. Той бил християнин. От него и от майка си Анастасия получила познания за истинския Бог. Пламенната вяра, която загоряла от ранни години в нейното сърце, й дала възможност да понесе с търпение тежките изпитания, които й предстояли.
Случило се така, че още млада останала без майка и баща й я омъжил за един богат и знатен римлянин езичник против нейната воля. Съпругът й бил човек с груб и жесток характер.
Много сълзи проляла нещастната Анастасия. Едничка утеха тя намирала в молитвата и в изпълнението на своите християнски задължения. Често облечена в прости дрехи и придружена от вярната си прислужница Анастасия посещавала тъмниците, изпълнени по това време с християни, и всякак се грижела да облекчи участта на страдащите за Христос.
Нейният мъж обаче узнал за тия посещения и ѝ отнел тази последна утеха. Той негодувал, че Анастасия раздавала много средства на бедните, и понеже се боял тя да не разпилее за благодеяния цялото голямо наследство от баща си, съпругът започнал да се отнася жестоко към нея. След редица оскърбления той я затворил и така я лишил от всякаква възможност да помага на нещастните.
Положението на Анастасия постепенно се влошавало, защото мъжът ѝ от ден на ден се отнасял с нея все по-сурово. Но той скоро бил изпратен от император Диоклетиан със задача извън Рим и по пътя умрял.
Тогава Анастасия изцяло посветила живота си на служене на Бога и на ближните. Но по време на гонението на християните при Диоклетиан, тя била заловена и измъчвана жестоко.
Накрая, през 290 г., я привързали към четири стълба и я изгорили. Тялото й обаче останало невредимо в огъня и една християнка го погребала. Мощите й след това били отнесени в Цариград.
Имен ден празнуват всички с имената Анастасия, Анастас, Анастаса, Анасташа, Ася, Наташа, Настя, Настас, Сийка, Сия.
