От антимонополния орган ще предприемат проучване относно наличието на евентуално антиконкурентно поведение в сектора
Автор: Дина Харизанова
Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) образува производство за установяване на евентуално извършено нарушение по Закона за защита на конкуренцията от страна на Асоциацията на млекопреработвателите в България и Националната асоциация на млекопреработвателите. Антимонополният орган се е самосезирал по повод драстичното поскъпване на млечните продукти.
На база публично достъпна информация от Държавната комисия по стоковите борси и тържищата за цените на едро и от „САПИ“ ЕООД за цените на дребно, Комисията е извършила сравнителен анализ за изменението на цените при кравето сирене в страната на годишна база за периода от 1 март 2022 г. до 8 март 2023 г.
През разглеждания период се наблюдава рязко покачване на цената на кравето сирене, като през март 2023 г. същото достига пикови стойности. Към 8 март 2023 г. цената на едро е на средна стойност от 11,42 лв. за килограм, а средната цена на дребно достига 17,85 лв. за килограм. На годишна база се
наблюдава ръст при цените на едро от 32 %, докато при цената на дребно повишението е с 45 %.
Наблюдава се и сериозно увеличение при абсолютната стойност в разликата в цената на дребно и цената на едро на кравето сирене през разглеждания период. През 2022 г. разликата е в интервала от 3,69 лв. до 5,40 лв. за 1 кг., а през 2023 г. е в интервала от 5,51 лв. до 6,43 лв. за 1 кг.
Покачила се е и цената на едро и дребно на кашкавал „Витоша“, като към 8 март 2023 г. цената на едро достига средни стойности от 18,17 лв. за килограм, а средната цена на дребно достига 25,85 лв. за килограм. На годишна база се наблюдава ръст при цените на едро от 31 %, докато при цената на дребно повишението е с 38 %.
Сериозно е увеличението при абсолютната стойност в разликата в цената на дребно и цената на едро на кашкавал „Витоша“ през разглеждания период. През 2022 г. разликата е в рамките на около 5 лв. за 1 кг., като през 2023 г. достига до 7,68 лв. за 1 кг.
Взаимната обусловеност на цената на дребно и тази на едро налага, като първа стъпка, процесът на увеличение на цената да бъде проследен надолу по дистрибуционната верига, отбелязват от КЗК. В тази връзка Комисията отчита наличието на редица медийни репортажи, отразяващи становищата на дружества търговци на едро, управляващи верига-магазини, че увеличението на цените на млечните продукти е продиктувано от доставната им цена и това, че стоките идват на по-високи цени от самите производители, които имали по-високи разходи.
Твърди се също, че виновни са големите търговски вериги, но „според статистиката цените на храните за 2022 г. са увеличени с 28% още при производителя“ коментира Николай Вълканов от Сдружението за модерна търговия.
Председателят на Националната асоциация на млекопреработвателите Владислав Михайлов в свое скорошно медийно изявление твърди, че за около килограм сирене по стандарт са нужни между 6 и 7 литра мляко, което при цена на литър мляко от около 1,10 лв. води до стойност от 7 лв. само за суровината за килограм сирене. Към това при производството се добавят разходи за заплати, ток, вода, охлаждане, които Михайлов посочва, че възлизат на между 2,5 и 3,5 лв. По тази сметка крайната стойност на килограм сирене е около 10 лв. без печалба, а с ДДС и минимална печалба, се посочва, че тя достига до 13 лв.
За производството на хубав кашкавал, пак по думите на Владислав Михайлов, са нужни около
10 литра качествено мляко и така крайната цена достига между 15-16 лв. за килограм, при печалба под 1 лев.
Доколкото това твърдение може да бъде кредитирано, на база извършения анализ от Комисията, би могло да се каже, че е налице значително несъответствие между цитираните прогнозни цени на едро и установените средни цени на едро за страната.
През разглеждания период на база публични данни Комисията е установила, че средната цена на дребно на бензин А-95 достига пикови нива през юли 2022 г., когато се равнява на 3,41 лв./л гориво, докато към 8 март 2023 г. се наблюдава сериозен спад и литър гориво се търгува средно по 2,59 лв.
Тази цена е по-ниска спрямо нивата през март 2022 г., когато литър гориво се е търгувал на стойности от 2,64 лв. По отношение на дизеловото гориво се наблюдава същата тенденция, като за сравнение, в началото на март 2022 г. литър дизелово гориво на дребно се е търгувал на нива от средно 2,70 лв.,
а след наблюдавания пик през юли 2022 г. достига цени от 3,56 лв. Към 8 март 2023 г. се регистрира сериозен спад в цената и литър гориво се търгува средно по 2,87 лв.
По отношение на цените на електрическата енергия на пазарен сегмент ден напред, Комисията е установила, че средната цена на търгуваната енергия през март 2022 г. е 487 лв./МWh, като за сравнение към 8 март 2023 г. средната цена е 246 лв./МWh, което е почти два пъти по-ниска стойност спрямо март 2022 г.
Що се отнася до цената на природния газ, по която „Булгаргаз“ ЕАД10 продава на
клиенти, през март 2022 г. цената на МWh без акциз и ДДС е 114,13 лв., като за сравнение през март 2023 г. цената е 118,38 лв. за МWh без акциз и ДДС.
На базата на тези данни от антимонополния орган правят извода, че повишението на цената на едро и дребно на хранителните продукти, в това число краве сирене и кашкавал, чисто обективно не намира пазарна обосновка в разгледаните по-горе фактори, предвид което Комисията счита, че следва да се установи дали не са налице допълнителни, непазарни фактори, ограничаващи конкуренцията, които да водят до повишаване на цената на едро на млечните продукти.
В хода на предварителното проучване, което от КЗК са извършили, се установява, че голяма част от изявленията в подкрепа на позицията на млекопреработвателите и търговците на едро изхождат от Асоциацията на млекопреработвателите в България.
Правят впечатление редица изказвания, които създават сериозни опасения за наличието на антиконкурентни пазарни практики.
Отделно от това, в Комисията е получен сигнал, в който се твърди, че председателят на Асоциацията на млекопреработвателите Димитър Зоров периодично внушава в медиите каква е минималната цена на истинското сирене и кашкавал.
Цитира се реално медийно участие на Зоров в БТВ, в което той посочва следното: „Колко е минималната цена, за да сме сигурни, че консумираме нещо качествено с 20% надценка, за сиренето трябва да е около 20 лв., а кашкавала около 25-26 лв. Говорим от мляко, произведено в България, а не полуфабрикат, какъвто е кашкавалът над 80% в момента“.
Налице са и други изказвания на представители на сдружения на млекопреработватели, в които се цели да се легитимират високите цени чрез позоваване на ръста в цените на горивата и ел. енергията, които бяха разгледани по-горе.
Така например, председателят на Националната асоциация на млекопреработвателите Владислав Михайлов коментира, че „В едно млекопреработвателно предприятие, където суровината е поскъпнала със 70%, природният газ е нагоре 3-4 пъти, цената на дизеловото гориво е скочила близо 1,5 – 2 пъти, имаме и увеличение на тока - нормално е това да доведе до ръст на цените“.
От Асоциацията на млекопроизводителите в България (АМБ), от своя страна, коментират покачването на цените на млечните продукти, в свои скорошни медийни изявления, като обяснимо с оглед разходите и дори недостатъчно.
Доколкото пазарът на търговия на едро с млечни продукти се характеризира с наличието на множество производители и млекопреработватели и вземайки предвид, че съгласно предварителното проучване на Комисията макроикономическите фактори, традиционно влияещи на сектора, не предоставят легитимна обосновка на високия ръст при цените на разглежданите продукти, се налага задълбочено изследване на практиките в сектора, довели до тези промени при крайната цена.
Ог КЗК допускат в този контекст вероятността разглежданите пазарни явления да се дължат на прикрити договорки и споразумения, ограничаващи конкуренцията както по хоризонтала, така и вертикални, не може да се изключи.
В тази връзка Комисията отчита наличието и на предходно установените картелни споразумения от производители и търговци на едро в хранителния сектор посредством представляващите ги браншови сдружения.
На настоящия предварителен етап, доколкото Комисията анализира публично достъпната информация в сектора, се откроява засилената роля на браншовите сдружения, които обединяват значителен брой пазарни участници – производители и млекопреработватели. Например членовете на едно от най-големите сдружения - Асоциация на млекопреработвателите в България, са общо 82 производителя и млекопреработвателя на територията на страната. Друго сдружение със значително
присъствие в публичното пространство е Националната асоциация на млекопреработвателите.
Това обособяване на отраслови обединения за отстояване правата и интересите на производителите спрямо останалите участници по веригата за снабдяване е обяснимо с оглед съществуващото несъответствие при пазарната сила на отделните нива на дистрибуция. Обединенията потенциално биха могли да се ползват за уравновесяване на огромните несъответствия в пазарната сила на участниците на две съседни нива на дистрибуционната верига.
Широко известно е, че големите търговски вериги, които са в преки договорни отношения с производителите, притежават значителната „сила на купувач“, която упражняват при договаряне на условията по договорите си. От другата страна на това правоотношение са производителите, които самостоятелно трудно биха могли да окажат влияние върху условията по договора.
Отделно от това, тенденцията за членуване в подобни организации от страна на голяма представителна маса от производителите в един и същи сектор благоприятства потенциално съгласуване на пазарното им поведение. Такова съгласуване може да доведе до завишаване на цените
дори и на ефективни пазарни участници с по-ниски разходи, предвид потенциала за повисока печалба, който такова поведение носи.
В допълнение, често тези организации събират и разпространяват между своите членове чувствителна търговска информация, посредством което се улеснява антиконкурентното координиране между тях.
Предвид всичко това, се налага КЗК да извърши проучване относно наличието на евентуално антиконкурентно поведение в сектора, осъществено от страна на обединенията на производителите под формата на решение на сдружение на предприятия, което има за цел или резултат предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията на пазарите на търговия на едро и дребно с млечни продукти в страната.
