Те са стотици хиляди, пръснати са навсякъде – заради маниакалния страх на диктатора Енвер Ходжа, че НАТО ще го нападне
Автор: Диана Славчева
Албания е балканска страна. Ей къде е – на хвърлей място от нас, но толкова малко знаем за нея. При това не беше зад желязната завеса в дългите години на социализма, а уж попадаше в нашия лагер. Но както е известно от историята, по времето на комунистическия диктатор Енвер Ходжа тя се бе самоизолирала от света и до нас достигаха само легенди за мизерията там и липсата на пътища. Какви пътища – то автомобили са нямали албанците!
Днес албанската територия кръстосват модерни шосета и магистрали с прекрасен асфалт, улиците са пълни с модерни коли - предпочитана марка там е мерцедесът. От мракобесната „ера“ на Енвер-Ходжовото управление почти не е останала следа – по адриатическите и йонийските крайбрежия никнат изискани курорти, в столицата кипи мащабно строителство на лъскави билдинги, селата благоденстват и конкурират градчетата с дву- и триетажни къщи и подредени като паркове дворчета.
За отминалите безвъзвратно тоталитарни години напомнят единствено стотиците хиляди бетонни противоатомни бункера, пръснати из цяла Албания – по планини, долини, дворове, села и градове. Смята се, че са около 700 000 на брой, като всеки от тях е побирал до 3-4 човека. Т.е. имало е за абсолютно всяка глава от населението, което е около 2 милиона.
Подобни скривалище са се правели почти във всички страни от бившия социалистически блок - дори и у нас, но те са били предназначени за укрития на партийния елит в случай на нападения с ядрено оръжие. Докато в Албания такива защитни съоръжения е имало за всеки.
Излирайки страната дори и от съюзните държави от соцлагера, Енвер Ходжа буквално е бил обзет от параноя, че албанците ще бъдат нападнати от САЩ, респективно от НАТО (този страх вече е преодолян и Албания е член на пакта от 2009 г., б.р.), и разпорежда невижданото строителство на бункерите. На народа се внушава, че видите ли, всички ни завиждат за успехите и просперитета, та затова искат да ни унищожат!
Години наред албанците участват в тренировъчни обучения как бързо и под строй да се приютят в бетонните скривалища, като непрекъснато е било поддържано зареждането им с провизии, така че да се преживеят в тях поне няколко месеца. Мотото на диктатора било пионерското заклинание: „Винаги готов“.
Фабриките денонощно изработвали нужните материали за изграждането на съоръженията. Заради липсата на пътища и необходимата тежка техника и превоз, много от строителните елементи били мъкнати на ръце от хората до труднодостъпните терени.
Краят на това безумие поставя смъртта на комунистическия лидер през 1985 г.
Днес неговият бункер в центъра на Тирана е превърнат в музей в памет на хилядите избити по време на управлението на комунистическия лидер. В него са изложени хиляди снимки на жертвите на политическата репресия.
Изходът от бункера на Енвер Ходжа в центъра на албанската столица
Във вътрешността му са подредени снимки на жертви на тоталитарните репресии
Много от останалите противоядрени скривалища след настъпването на демокрацията в тази банканска страна са разрушени, но голяма част от тях са запазени и до ден днешен. Тези, които попадат в частни земи - на места дори в дворовете на хората, масово са използвани като складове за инструменти или селскостопанска продукция. Други са превърнати в екзотични ресторанти. Трети приютяват бездомници. В някои пък нощуват домашните животни.
Тези, които са извън населените места, по принцип пустеят изоставени, но едва ли скоро ще бъдат заличени от капризите на времето, като се има предвид огромното количество бетон, налято при изграждането им. Ако трябваше да се взривяват като мавзолея на Димитров в София, сигурно нямаше да им стигнат на албанците всички рексурси на държавната хазна. Затова са си икономисали тези усилия.
А и защо да го правят?! Та това си е една безплатна атракция за туристите, които в с тази балканска страна напоследък стават все повече и повече.
Както гласи приписвания на Хераклит афоризъм: „Всичко тече. Всичко се променя“. Така че вече спокойно можем да приберем в килера на историята „крилатото“ клише за „албанския реотан“, което беше едно от любимите на българската улична лексика, когато на власт в Тирана бе авторитарният Енвер Ходжа, а албанците минаваха за непросветените аборигени на Европа.
