Увлекателното историческо четиво за славния хайдутин пренася читателите в годините на отоманския мрак и описва достоверно патриотизма на Бимбеловия и Узунниколовия родове
Автор: Яна Славянска
Сред непомръкващите исторически творби на именития български писател академик Константин Петканов достойно място със своята национално-патриотична полемика заема и романът „Индже вой-вода“, отпечатан през 1931 г. Сега бургаското издателство „Божич“ даде живот на неговото второ издание, което вече търси път към своите читатели.
Увлекателното историческо четиво за славния хайдутин пренася читателите в житие-битието на странджанските българи в годините на отоманския мрак и описва достоверно патриотизма на Бимбеловия и Узунниколовия родове - непримирими и непоколебими застъпници за църковно и национално освобождение.
Техни представители са участници в Караевренската буна против Юмер Драза - самопровъзгласил се за независим владетел на Странджанската Равна гора. Башията е в непристанни конфликти с кърджалийския главатар Кара Фейзи, в чиято орда за известно време се подвизава Индже войвода и последващият му байрактар и неразделен приятел Кара Кольо.
Факийските и Ичменските първенци Вълко Бимбелов, Маринчо Тюрюдията и Никола Узуна са непримирими врагове на османското владичество и опитите на гръцката църква да похити духовната самостоятелност на българите ги събира и единява за борба против националните неволи и въздигане на българския дух за освобождение. И срещата на тези непоколебими патриоти е опит за пробуждане на бунтовния дух на равногорци, за отхвърляне на робията и провъзгласяване на свободно българско царство.
В предговора си към изданието на ИК „Божич“ Иван Джамбазов отбелязва: „С великолепно художествено майсторство и завидна вещина авторът описва срещата, споровете, съмненията, страховете на тези бунтовни мъже. Упованията им във войводите, бродещи с дружините си по гори и балкани, за да мъстят на поробителя - Моню войвода, Христо войвода, Вълчан войвода, Стоян войвода от Ямбол, и най-вече надеждите им да приобщят към делото заместника на Кара Фейзи - Индже Стоян и Кара Кольо.
И те вярват непоколебимо в намеренията си, в техния успех. Замислят план, чрез който Юмер Драза и Кара Фейзи да застанат в открита един срещу други бран, при която да се погубят взаимно. И този план е построяването на Караевренската кула от Драза, която да му бъде в помощ за спа-сение при набег на Кара Фейзи.
Със задължението да склони потурнака да построи калето, въпреки отвращението си към него, се заема Вълко Бимбела. Всеки от съзаклятниците приема свое задължение в организиране на Странджанската буна. Накрая решават как и кога да се срещнат с Индже.
Заради страстта колкото по-скоро да се случат тези събития и войводата да бъде обявен за български цар, понякога водят до крамоли и несъгласие, но никога до разколебаване на замисъл. Още по-силна се възвисява вярата им след съгласието на Индже и другите войводи да се включат в делото против поробителите и гръкоманите.
Авторът с вещина и художествено майсторство изгражда разказа за събитията през онази историческа епоха - къде обнадеждаващо приповдигнати, къде горчиво-трепетни. Себеотрицанието и пробуденият патриотичен дух се възземат и остават живи пред опасността делото да бъде обречено на неуспех.“
Наред с описанието на бунта, на трагичните събития и несгоди, Константин Петканов разкрива самобитността на българския дом, неговото ежедневие, изпълнено с радости, трепети и грижи. Не подминава и природните красоти, което прави разказа му достоверно жив и колоритен.
