Изхвърлянето на метан е над 50% повече в местата, които те обитават в арктическата тундра
Автор: Десант
Изследователи от американския Университет на Аляска във Феърбанкс споделят в публикация в
Environmental Research Letters, че са установили в близост до водоемите в северозападните части на щата, където личат следи от дейността на бобри, че изхвърлянето на метан е над 50% повече от незасегнатите от водолюбивите гризачи водни басейни.
Това, по мнението на специалистите, е признак, че вечните ледове и замръзнала почва в региона деградират заради затоплянето, което ще доведе до дългосрочен риск от промени във въглеродния цикъл на територията на Арктика.
В хода на проучванията си експертите са проследили показателите на емисиите от метан около река Ноатак в участък от почти 430 квадратни километра. Тази територия представлява така наричаната криозона, където средната температура на въздуха през годината е около минус 5 градуса по Целзий, което осигурява условия за възникването на вечни ледове.
Учените са установили, че 118 водоема, намиращи се на тази площ, са засегнати то дейността на бобрите, а на дистанция до 25 метра от тях се наблюдава средно с 51% повече зони с изхвърляне на метан. Експертите твърдят, че това може да е причинено от факта, че язовирите водят до превръщането на течащите водоеми в застояли, в резултат на което те стават анаеробни и в тях се развива метаногенеза.
Освен това те смятат, че потопяването на низините под язовирните съоръжения води до термокарстови процеси и топене на леда във вечнозамръзналата почва с последващо освобождаване на метан от дълбините.
Изследователите предупреждават, че по-нататъшното разпространение на бобрите на територията на тундрата може да доведе до значителни промени в арктическия въглероден цикъл.
