Походът е безплатен и е по повод Международния ден на тези птици, който се отбелязва на 2 септември. Вижте подробностите
Автор: Десант
На 2 септември се отбелязва Международният ден на лешоядите, който има за цел да повиши информираността на широката общественост относно проблемите и нуждата от опазването им.
Тези птици са почитани от хората още от дълбока древност. Неуморни санитари и любящи родители, тези небесни господари са запленявали човешкото съзнание векове наред, а днес те са на път да изчезнат от лицето на Земята.
Фондация „ЕкоОбщност“ и Северозападно държавно предприятие организират на 2 септември тази година разходка, която включва наблюдение на белоглави и черни лешояди, както и други интересни видове птици, обитаващи района на Природен парк „Врачански Балкан“.
Ще бъде преминат маршрут в района на с. Долно Озирово, като общата дължина на прехода е до 8 км при малък наклон на терена.
Белоглавите лешояди са едни от най-големите птици, които се срещат на територията на ПП „Врачански Балкан”, с размах на крилете около 2,70 метра. Този вид е включен в Червената книга на Република България, а ПП „Врачански Балкан“ е едно от малкото места в нашата страна, където той може да бъде наблюдаван.
Белоглавият лешояд е възстановен като гнездящ вид в този район благодарение на усилията на Дирекцията на парка, Зелени Балкани, Фонд за дивата флора и фауна, Дружество за защита на хищните птици, Фондация „ЕкоОбщност“ и Фондация „Карталско гнездо“, които работят по различни проекти от 2004 г. до момента.
Черните лешояди са освободени по проект в ПП „Врачански Балкан“ през 2020 г., 2021 г. и 2022 г. Това е един от най-редките видове хищни птици в Европа и е с най-голям размах на крилата - до 2,95 м. Видът е включен в Червената книга на Република България, а ПП „Врачански Балкан“ е едно от малкото места у нас, където той може да бъде наблюдаван.
През 2021 г. тук се сформира двойка черни лешояди, която през 2022 г. и 2023 г. успешно гнезди в Западна Стара планина. Това са първите случаи на гнездене на черни лешояди в Западна България след повече от 70-годишно прекъсване.
От август тази година стартира нов международен проект, който цели връщането на брадатия лешояд – символ на българската природозащита в България и на Балканския полуостров. Той е озаглавен „Живот за брадатия лешояд“ и ще е с продължителност от 7 години (август 2023 – юли 2030 г.). Бюджетът му е: 5 173 446,71 евро.
Походът на 2 септември във Врачанския Балкан се осъществява именно в неговите рамки и е безплатен за всички участници. Те трябва да са с подходящи обувки и облекло за планински терен, дъждобран – при прогноза за дъжд, вода, лека храна, бинокъл – при възможност.
Сборният пункт е в центъра на с. Долно Озирово, община Вършец, с начален час за събиране на участниците 9:00 ч. Час на тръгване: 9:10 ч.
За пътуващите с кола: с. Долно Озирово се намира на около 25 км от Враца, 25 км от Монтана, 25 км от Берковица, 10 км от Вършец и около 100 км от София.
За допълнителна информация и връзка в деня на събитието: Георги Стоянов, тел. 087 8734 503.
При интерес,заявки се изпращат на електронна поща: office@bepf-bg.org.
Безобразните и глупави искания на "Летния университет на румънците от целия свят", състоял се в с. Izvoru Muresului/Извору Мурешулуй (=Извор на р. Муреш) в Румъниа.
Тези искания принадлежат на различни националистки рум. сдружения от Румъния, обаче и от съседните на Рум. страни и от по-далечни държави (Албания, Северна М.). Сред тях има и сружението на влаха Иво Георгиев от област Видин.
Примери на искания:
сред онези особено отправени към властите на Украйна:
а) Украйна да пре-открие всичките училища където през 1991 г. (година на разпада на Съветски Съюз и появата на Укр. като независима държава) се е преподавало на румънски. Училищата на се били закрити, само превърнати в у. където се преподава на украински, понеже процентът на румънците/молдовците, дялът им в общото население се беше намалило, според украинските власти.
Румънците казват че това беше само претекст на украинците и че целта беше претопяването на етническите румънци чрез липсва на образование на румънски.
Може би румънците са прави за някои от населените места където румъно-езичното училище е бил закрито, обаче сигурно не за всички.
В едните населени места може би украинците бяха прави да закрият румънското образование, понеже още от тогава нямаше достатъчни румънци за цялото училище да е румъно-езично. Сигурно има такива случаи
В други случаи (предполагам че ги има), закрити от дълго време, тъкмо закриването им е довело до асимилация на румънците, така че понастоящем няма основание да се върне румъо-езичното училище (освен пре-румънизацията на населението! Това е целта на румънското искане).
А сега какво да правят укр. власти? Да пре-открият румънските училища в населените места където понастоящем има 5%. 10%, 20% ученици с роден език румънски за да пре-румънизират населението?
б) Украинските власти да признаят че няма молдовска нация, че молдовците били румънци и че молдовски език не съществувал.
Румънските националисти си подкрепят искането със скорошното решението на Парламента на Молдова (от март 2023) според което молдовски език не съществува и румънски език го заменя като официален език на Молдова.
Limba română devine limba oficială în Republica Moldova. Parlamentul de la Chișinău a adoptat legea
16.03.2023
https://www.digi24.ro/stiri/externe/limba-romana-devine-limba-oficiala-in-republica-moldova-parlamentul-de-la-chisinau-a-adoptat-legea-2284849
Разбира се че няма значение какво казва Парламентът на Молдова, има граждани-жители на Украйна които се определят като етнически молдовци и техен език като молдовски език. Ако те се определят така, какво значение има решението на Парламента на Молдова? Това е тяхно свещено право да се определят както си искат.
Има етнически австрийци, ако и няма австрийски език.
Има етнически хървати/черногорци/босняци, има и хърватски/черногорски/босненски езици, международно признати като различни от сръбския.
Румънското искане е с цел украинците сами да румънизират молдовската им общност! Каква наглост!
Румънците, вкл. рум. "историци" претендират че "молдовски език" и "мд. нация" са изобретения на Съветски Съюз от времето когато Молдова беше окупирана от него, 1940-1941 г. и 1944-1991 г.
Рум. "историци" признават че молдовска нация е съществувала през Средновековието, обаче през 19 и 20 век молдовците са се бяха румънизирали, така че през 1918 г. (година когато Бесарабия става част от Румъния, също така година на създаване на Велика Румъния) молдовците бяха румънски патриоти.
Тогава остава необяснимо защо Румъния отказва предложението на президента на САЩ, направено в края на Първата Световна Война, в Бесарабия да се проведе референдум за "обединението с Румъния".
Много от молдовците в днешната румънска част на област Молдова през първата половина на 19. век още бяха с мд. етническо/национално самосъзнание.
Например, през 1812 г. в гр. Яш, "столица" на автономното княжество Молдова (част от Османската Империя) и бивша столица на средновековното независимо княжество М., излиза под печат книжка без заглавие, посветена от преводача на митрополит Вениамин Костаке.
На първата страница пише че книжката се превежда от гръцки ("grecie"/"гречие") на молдовски ("moldovenie"/"молдовение"), а не на румънски ("romanie"/"ромыние").
на днешен румънски език: от "greceste"/"гречеще" на "moldoveneste"/"молдовенеще", а не на "romaneste"/"ромынеще"; или от "greaca, greceasca"/"греакъ, гречеаскъ" на "moldoveana, moldoveneasca"/"молдовеанъ, молдовенеаскъ", а не на "romana, romaneasca"/"ромынъ, ромынеаскъ"
Книжката е печатана с кирилски букви.
снимка на първата страница тук:
Tropar pentru Melhisedec, Iași, 1812
https://dspace.bcucluj.ro/handle/123456789/67714
След 1859 г., молдовците в западна част на историческа област Молдова бързо се румънизират, докато в източна част, взета от Русия от Османската Империя през 1812 г. и преименувана Бесарабия, много (вероятно повече) от молдовците продължават да се самоопределят за етнически молдовци, чак до 1918 г., когато Бесарабия е окупирана от Румъния, а и след края на рум. окупация (1944 г.) до наши дни.
Северна и Южна Бесарабия понастоящем са в състав на Украйна, докато Централна Бесарабия съставя независима държава Молдова, в състав на която влиза и Приднестровието; като цяла Бесарабия може да се каже че представлява Източна Молдова.
Така че през 20 и 21 век етнически молдовци има само в независима Молдова и в укр. област Одеса (като южна Бесарабия, районът на гр. Болград е под-област на Одеска област); в западна част на област Молдова, тоест: в Румъния, етнически молдовци повече няма, те са се румънизирали.
1859 г. е година на вливането на османска/западна Молдова (на румънски: Молдова) в османско Влашко (на румънски: Цара Ромынеаскъ, тоест "Румънска Страна"), нещо което румънските "историци" наричат "Малкото Обединение", за разлика от "Голямото обединение", уж станал през 1918 г. когато Румъния окупира руската/източна Молдова (т.н. Бесарабия), а и австрийските Северна Буковина и Седмиградието/Трансилвания, тоест година на раждането на Велика Румъния. Според рум. "историци" това не са окупации, а 3 отделни обединения които съставят "Голямото Обединение". Под Трансилвания се рум. "историци" разбират не само Трансилвания, а и Южен Марамуреш, Източна Кришана и Източен Банат. Северен Марамуреш понастоящем е в състав на Украйна, Западна Кришана Е част от Унгария, Западен Банат (под-област на Войводина) е в състав на Сърбия, а около 1% е в състав на Унгария.
Забележки:
1. Нито една дума отказите на много етнически румънци от Украйна, които са войници в укр. армия (тоест: са на военна служба) да отидат на фронта и да воюват срещу руснаците. Тоест те се излагат че не са лоялни граждани на Украйна!
2. Нито една думичка и за това че румънците обитаващи украинската част на област Марамуреш (под-област на Закарпатия, на укр. Закарпаття) са третирани от румънците в Румъния (особено от "историците" а и от рум. власти) като второ-качество румънци в сравнение с румънците и молдовците обитаващи земи които в миналото са били в състав на Велика Румъния (Северна Буковина, Северна Бесарабия [районът на гр. Хотин], Южна Бесарабия [районът на гр. Болград, Измаил където живеят и много българи], районът на гр. Херца който е нито бесарабски, нито буковински).
Това се случва понеже Велика Румъния е много престижно нещо в Румъния, смятана за съвършена/идеална/митологична Румъния докато украинската част на област Марамуреш (тоест Северен Марамуреш) не е бил в нейния състав.
Единственото изключение от идеалността не Велика Румъния е Приднестровието -към която има много повече интерес отколкото към Северен Марамуреш- понеже официално е част на държава Молдова, смятана за втора румънска държава от румънските националисти; тоест Велика Румъния можеше да е била и по-голяма, обаче с Приднестровието, а не със Северен Марамуреш, нито с Тимошка Покрайнина от Сърбия, нито с "влашката Тимошка Покрайнина" от Бг.
Така че румънците в Севернен Марамуреш винаги са били изоставени и пренебрегнати от румънците в Румъния, а и от официална Румъния ("винаги" означава от създаването на Велика Румъния, тоест от 1920 г. насам).
В учебниците по "история", издадени от официална Румъния, от рум. Министерство за Образование (през комунистическо време а и в началото на 1990-те години), или само одобрени от официална Румъния и издадени от частни издателства (от края до 1990-те години до днес), румънците от Северен Марамуреш почти не са споменати, докато за румънците в другите по-горе изброени области се говори като жертви на Съветски Съюз която през 1940 била откраднала онези области от Велика Румъния, и че онези области били изконни румънски земи. Това нещо дава впечатлението у румънските ученици че Северен Марамуреш е изконна украинска земя и че тамошните румънци нямат исторически права върху него, докато другите области са изконно румънски, а украинците са ги откраднали (с помощта на Съветски Съюз).
В малкото румънски книги посветени на "история" на тази област обаче пише че и днешната румънска част (южната) и украинската (северна) били изконни румънски земи.
Напоследък обаче, когато и румънците от Северен Марамуреш, и онези от другите области имат същия статус и същата съдба, тоест: граждани на Украйна, румънските националисти се опитват повече да не пренебрегнат рум. от Северен Марамуреш.
Народът който третира по-добре едните му сънароднци в чужбина от другите, който дискриминира между неговите сънародници (като е румънски народ) заслужава да губи още територии, а не да открадне земи от съседите. Тоест Румъния не заслужава отново да открадне Южна Добруджа или Южна Бесарабия, а да губи още територии.
3. Нито една дума за това че Румъния признава русински език като отделен от укр., докато укр. езиковеди го смятат за укр. диалект. Тук румънците са на също мнение с други украинофоби, руснаците, като Руската Академия на Науките е признала русински език през 1992 г.
https://en.wikipedia.org/wiki/Rusyn_language
Scholars with the former Institute of Slavic and Balkan Studies in Moscow (now the Institute of Slavonic Studies of the Russian Academy of Sciences) formally acknowledged Rusyn as a separate language in 1992, and trained specialists to study the language.[63] These studies were financially supported by the Russian Academy of Sciences.
Україна в лещатах російських спецслужб
https://www.radiosvoboda.org/a/24433107.html
"Кому на руку русинський сепаратизм
На русинський сепаратизм на Закарпатті у лютому 2009 року звернула увагу навіть словацька газета Literárny (dvoj)týždenník. Мета сепаратизму, пише автор у статті «Русинська незалежність», – дестабілізувати Україну."
EXCLUSIV - Mărturia unui român din Ucraina care a fugit de război în România: „Nord-bucovinenii nu prea sunt dispuși să lupte. Mulți habar nu au ce este o armă”
25 Februarie 2022
https://www.hotnews.ro/stiri-razboi_ucraina-25390653-exclusiv-marturia-unui-roman-din-ucraina-care-fugit-razboi-romania-nord-bucovinenii-nu-prea-sunt-dispusi-lupte-multi-habar-nu-este-arma.htm
"Nord-bucovinenii nu prea sunt dispuși să lupte"
Превод на цитата ну думите на румънец от Северна Буковина:
Севернобуковинците не са чак толкова настроени да воюват [срещу Русия]
Под "севернобуковинец" той разбира хора като него, етнически румънци, понеже само те били истински севернобуковинци.
Крадливите украинци в Северна Буковина били дошли по-късно от "изконните" румънци, тоест те не били севернобуковинци.
Românii din Ucraina se simt abandonați. Mesaje disperate de la Cernăuți, din partea patrioților români: „Avem 600 de băieți pe front / Facem tot posibilul să rezistăm ca neam” (VIDEO)
16 iun. 2023
https://www.romaniatv.net/romanii-din-ucraina-se-simt-abadonati-mesaje-disperate-de-la-cernauti-din-partea-patriotilor-romani-avem-600-de-baieti-pe-front-facem-tot-posibilul-sa-rezistam-ca-neam-video_7545066.html
Румънците в Украйна се чувстват изоставени [от Румъния]. Имаме 600 момци на фронта [на войната]
Не им се иска да воюват за "чужда" държава (Украйна) въпреки че са нейните граждани
Apel pentru reîntoarcerea școlilor din Sudul Basarabiei, regiunea Odesa, la limba română. Va pune piedici Kievul?
august 24, 2023
https://rgnpress.ro/2023/08/24/apel-pentru-reintoarcerea-scolilor-din-sudul-basarabiei-regiunea-odesa-la-limba-romana-va-pune-piedici-kievul/
"În realizarea acestui deziderat comun al nostru contăm inclusiv pe dorința tot mai accentuată a societății din Ucraina de dabarasare de , unul dintre elementele și instrumentele acesteia fiind inventarea glotonimului ”limbă moldovenească” și impunerea acestuia, fără drept la replică, în școlile noastre seculare cu predare în limba română din Sudul Basarabiei."
Малкото молдовци с рум. етническо самоопределение искат Украйна повече да не използва изразът "молдовски език" и да не го признае повече, понеже бил отживелица от съветско време "reminiscențele politicii regimului totalitar sovietic", като съветските власти били изобретили името "мд. език" (<<inventarea glotonimului ”limbă moldovenească”>>)!!!
Голямото болшинство на тамошните молдовци имат молдовско етническо/национално самосъзнание, така че хората които искат румънски език не са представителни за тях.
