Тя е пренесена през 1964 г. от местността Тепавиците край Габрово, където е работила през 60-те години на XIX в.
Автор: Десант
Музей „Етър“ притежава единствената в България колекция от водни съоръжения. Сбирката се състои от 10 обекта и е една от най-пълните и добре организирани в Европа.
Забележителното е, че те са действащи, а основните им части: воденичните камъни, мелничните механизми, тепавичарските чукове и чарковете за плетене на гайтан, са оригинални.
Колекцията от водни съоръжения в музей „Етър“ показва майсторлъка на балканджията и неговата находчивост в създаването на различни приспособления, които спестяват труда, облекчават работата, увеличават производството и подобряват качеството на изделията.
Най-голямо приложение на водата като двигател е в гайтанджийското производство, по-точно в един технологичен момент—плетенето на гайтана (вълнен шнур).
Гайтанджийската одая в експозицията на музей „Етър“ е пренесена през 1964 г. от местността Тепавиците край Габрово, където е работила през 60-те години на XIX в.
Задвижващите механизми и водоподаващите улеи на всички водни съоръжения в музей „Етър“ периодично се подменят, като се изработват от същия материал, както в миналото, при спазване на традиционната технология.
Между 2020 и 2023 г. се извършва най-мащабната в историята на институцията реставрация и консервация на обектите.
Доколкото ми е известно, при заселването на славяните в Балкански полуостров (славяни както от бг, така и от сръбски род), единствената различна фонетическа черта между двата езика беше наличието на "щ" и "жд" в български, където сръбски имаше (и има) меки "ч" (ћ) и "дж" (ђ), например: къща-кућа, между-(из)међу
Ако носителите на преходните бг.-сб. говори, т.н. шопи и торлаци които имат твърди "ч" и "дж" в своите говори, първоначално, тоест при заселването на славяните в Балканите, бяха сърби (които имаха "ћ" и "ђ" в техен език), а чак после са влизали под влиянието на бг език, то те щяха да имат "щ" и може би и "жд", понеже в сръбски има "щ" от друг славянски произход, например думите "позорище" и "казалище", тоест наставка "-ище"). Те нямаха да изпитват трудност при подражаването на бг. произношения "къща", "пещера", "помощ" (като резултат на бг влияние) понеже има групировка от съгласни "щ" в сръбски език която произхожда от славянски, без това да се дължи на бг влияние (наставка "-ище", думи като прегрщ, штит и т.н.)
В обратен случай, ако носителите на бг-сб преходни говори, първоначално бяха славяни от бг род, които после са влизали под влияние на сръбски език (става дума за старото сръбско влияние, понеже след 1878 г. торлашките преходни говори са подложени на ново такова), то липса на типично сръбските съгласни меки "ћ" и "ђ" от говорите им и наличието на твърди "ч" и "дж" (в думи като "куча", "меджу") може да се обясни с това че българите не са били в състояние напълно да подражават срб. произношения с "ћ и "ђ", а са ги заменили с най-подобяващите бг съгласни "ч" и "дж" като "ч" присъства в български (думи като: вечер, черен, червен), а "дж" се образува лесно, от "жд" с обратно подредени съгласни "ж" и "д".
Така че торлаците и шопите първоначално са били българи, а не сърби.
