Сумата за издръжка на тези институции е малка, мизерна, крайно недостатъчна, категорични са музейните специалисти
Автор: Десант
Преди дни Министерството на финансите обнародва анализ на дейността на 3262 читалища, 111 музеи и художествени галерии и 27 библиотеки с регионален характер през 2022 г. Основното заключение в него бе, че няма зависимост между размера на финансирането и активността на работа на отделните регионални културни институти в страната. И затова се налага промяна в подхода за финансиране.
„Минимален е обхватът на дейността, свързана с организирането на редовни, ежеседмични форми на занимания с деца и възрастни. Разчита се на презентиране на статични изложби на експозиции и предоставянето на вече създаден и наличен библиотечен фонд, на участие или организиране на единични събития или изяви по повод конкретни празници или събития“ - изтъкват от ведомството на Асен Василев.
Музейните специалисти обаче не са съгласни с изводите на финансистите. Ето какво коментира по този повод Елеонора Авджиева, директор на Музея на на народните художествени занаяти и приложните изкуства в Троян:
„Според публикуваните данни на Министерство на финансите от държавния бюджет се отделят 55 млн. лв. за издръжка на българските музеи. Сумата е малка, мизерна, крайно недостатъчна.
Постоянните експозиции не могат и не бива да се обновяват ежегодно – затова са постоянни. Това се случва при необходимост, ясна концепция, финансиране и разписани правила. Посещаемостта и реализираните приходи не са измерител за качеството на извършваната работа. Музеите не са търговски дружества, нито пък атракционни центрове. Закон и правилници са определили техните функции. Желателно е да бъдат прочетени задълбочено от управляващи на всички нива.
Сравняването на две идентични институции в един град по посочените вече „критерии” е повърхностно и не показва същественото. Както знаем от една книга, то е невидимо за очите. Трябва ни контекст, за да имаме увереността да правим обобщения. Опитът да се противопостави една институция на друга ще е безуспешен.
Ние в Троян го преживяхме. Ние познаваме работата на колегите. Не е така, както твърдят министерските експерти. Просто не е така. Във всички цитирани музеи работят висококвалифицирани специалисти, с научни степени, с отношение, всеотдайност и почтеност в работата. Това от статистиката в анкетите няма как да стане ясно нито на министъра, нито на служителите, нито на обществото“.
В заключение Авджиева обобщава: „Анализът не струва! Време е да започне разговор за съдбата на българските музеи и галерии!“
