С нарастващи темпове се развива Евразийският проект „Пътят на коприната” от Китай до Великобритания, който дава възможност за уникални български и международни проекти
Автор: Проф. д.пс.н. Илия Пеев
По повод обявеното от ООН на 5 декември 2017 г. Десетилетие на науките за океана в интерес на устойчивото развитие (2021 г. - 2030 г.) на 7 април 2024 г. в Пловдив ще се проведе първата Национална научна конференция по иновация и медиация, която ще премине под надслов „Да си подадем ръце“.
Организатор на форума е Центърът за медиация и иновация в духа, културата и бизнеса. А неговата основна цел е да се постави началото на нов тип производствени предприятия, основани на новите окрития, обединяващи държавен и частен бизнес с иновативен подход на работа; внедряване на доказани успешни и ползотворни разработки от миналото, които до сега не са внедрени в производството.
България се нуждае от нов тип магистрали – морски магистрали, магистралите на синята икономика, духовното и научното развитие, коментира по този повод проф. д.пс.н. Илия Пеев.
През същата година, когато страната ни бе приета за член на ЕС, на 10 октомври 2007 г. Европейската комисия прие Синята книга, предлагаща Интегрирана морска политика за Европейския съюз (ИМП) и подробен план за действие, а на 14 декември 2007 г. Европейският съвет одобри Интегрираната морска политика (ИМП) и плана за действие.
Тогава бяха предложени и различни проекти за „морски магистрали“, които обхващат Балтийско море, Западна Европа, западната и източната част на Средиземно море, както и Черно море.
За достойно посрещане на Десетилетието на науките за океана в интерес на устойчивото развитие (2021 г. - 2030 г.) с общи усилия следва да подкрепим курса на държавния кораб по морските магистрали, които ще осигурят както благоденствието и благополучието на българския народ (Human Health and Wellbeing), така и духовния и научен разцвет (Global ocean science is „big science“ & multidisciplinary) на нашата Родина (The IOC-UNESCO Global Ocean Science Report (GOSR), категоричен е проф. Пеев.
Световната пандемия COVID-19 променя из основи статуквото в глобалния свят. С нарастващи темпове се развива Евразийският проект „Пътят на коприната” от Китай до Великобритания, който дава възможност за уникални български и международни научни, образователни, технологични, социално-икономически и духовни проекти.
Всяка оригинална идея първоначално изглежда невероятна и невъзможна. Такава е човешката психика, но това не следва да ни стъписва пред иновациите, а обратното – да ни стимулира и мотивира. Очите се плашат, а ръцете не се плашат. Убедителен пример ни дават габровци и казанлъкчани, които имат идея от 1897 г. за тунел под Шипка, припомня професорът.
След 123 години, през 2020 г., бяха отворени оферти за 13 фирми, които ще го направят.
През България преминават пет трансевропейски транспортни коридора. Страната ни има споразумение с Китай за тунел под Шипка и четири магистрали. В сила са рамкови споразумения за сътрудничество при реализацията на тунел под връх Шипка, автомагистрала „Черно море“, автомагистрала „Русе - Велико Търново“, автомагистрала „Хемус“, скоростния път „Видин - Ботевград“ и др.
Една друга идея е да се възроди за нов живот учебно-ветроходният кораб „Калиакра”. Според к.д.п. Денчо Добрев от БМКЦ са осигурили 200 000 лева за ремонт на морския съд, с който ще бъдат подновени документите му за плаване и за 40-годишнината си баркентината отново ще може разпъне ветрила.
Наличието на „Калиакра“ е престиж за морска България, а подготовката, която младите моряци получават на борда й е безценна.
По думите на проф. Илия Пеев, по света има ветроходи на над 100 години, намиращи се в отлично състояние.
България има нужда от развитието на синята икономика и от своите морски магистрали, в т.ч. и на Тракийската водна магистрала по поречието на река Марица. Преди време български интелектуалци призоваха с обединените усилия на България, Гърция и Турция тази река да се превърне Водната магистрала на Балканите, каквато е била в миналото.
Още през ХVI в. Марица се налага като основна магистрала на Тракия. Почти всичко се превозвало по вода – ненадминатият по качество ориз от Пловдив и Пазарджик, чудесна пшеница, масло и сирене, зоб за султанските конюшни, желязото, добивано в Самоков и Софийско (годишно по реката се превозвали около 24 000 тона метал).
В първият български пътепис: „Няколко дена разходка по българските места”, който е от 1868 г., Иван Богоров отбелязва: „Пловдив е пристанище на Марица, по което търговците изпращат със салове дори до Енос жита, орис, чамови дъски от дървета, отсечени в Доспад и нарязани на дъски в Батак. От Пловдив до Енос се пътуваше 10-12 дни.”
Да се надяваме, че тези, както и други иновативни стратегически инфраструктурни проекти ще намерят в скоро време своята реализация, за да отбележи достойно страната ни обявеното от ООН Десетилетие на науките за океана в интерес на устойчивото развитие (2021 г. – 2030 г.).
