Основните причини за проблема са свързани с настъпилите продължителни засушавания и по-високи температури, намаляване на почвената и въздушна влажност и физиологично отслабване на дърветата
Автор: Десант
Лесовъдски дейности по стопанисването на иглолистните насаждения дискутираха представители на науката и практиката на работно съвещание, проведено тази седмица на територията на Държавно горско стопанство – Хисаря.
Срещата се състоя на терен в един от най-силно засегнатите от съхнене райони с изкуствено създадени иглолистни гори на територията на Южноцентрално държавно предприятие.
В дискусията взеха участие учени от Лесотехническия университет, Института по гората при БАН, представители на Изпълнителната агенция по горите, Южноцентрално и Югоизточно държавно предприятие, Регионална дирекция по горите - Пловдив, Лесозащитна станция - Пловдив и държавни горски стопанства в региона, както и представители на неправителствени организации и местната власт, уточняват от Изпълнителната агенция по горите (ИАГ).
„На територията на цялата страна за последните шест месеца са засегнати 212 000 дка като 78% от засегнатите площи са в района на дейност на Лесозащитна станция – Пловдив“, посочи д-р инж. Мирослав Маринов, зам.-министър на земеделието и храните при откриването на срещата.
Целта на работния формат е обществеността да бъде запозната с проблема, който се наблюдава в различна степен на територията на цялата страна и хората да бъдат спокойни, че взетите експертни решения ще бъдат изцяло научно-обосновани и с мисъл за устойчиво стопанисване на гората, допълни той.
Специалистите подчертаха противоерозионната роля, която са имали залесяванията на иглолистни култури при тяхното създаване в средата на миналия век.
Тези насаждения са изчерпали растежния си потенциал, създали са горска обстановка и предпоставки за възстановяване на местната растителност.
Основните причини за съхненето им са свързани с настъпилите през последните години продължителни засушавания и по-високи температури, намаляване на почвената и въздушна влажност и последващо физиологично отслабване на дърветата. Това води до понижена устойчивост на горите и става предпоставка за развитие на гъбни патогени и нападания от насекомни вредители, които ускоряват процесите на съхнене.
През последните години броят на новоустановените патогени в страната нараства и те нанасят значителни повреди по дървесната растителност.
Степента на увреждане зависи от вида на конкрените патогени, конкретните условия на средата и здравослословното състояние на гората.
В зависимост от всички тези фактори ще бъдат приложени възможните лесовъдски намеси, които винаги са в посока да устойчиво стопанисване на гората, категорични са специалистите.
