Действителното начало на футбола в България поставят през 1894 г. швейцарски учители
Автор: Проф. Лозан Митев
Още през пролетта на 2023 г. Българският футболен съюз направи опит за отбелязване на 100-годишнината на футбола в България, вероятно като повод за предконгресна подготовка на тогавашното ръководство. Когато разбрах за тази инициатива, проведох разговор с авторитетен член на ръководството на Българския футболен съюз с молба да спести огромния позор, който може тя да донесе не само за БФС, но и за нашия футбол и да посъветва тогавашното старо ръководство да се откаже от тази кампания.
Несъмнено, под влияние на журналисти, които имат любителско равнище по въпросите на история и са близки до футболните среди, е възникнала идеята да се използва повода от създаването на Българската национална спортна федерация – БНСФ на 16 декември 1923 г. като повод за провеждане на такова юбилейно честване. Още повече, че вековен юбилей се превръща в много представителна изява, каквато например беше отбелязване 100-годишнината на БОК през 2023 г. на 17 май - Деня на българския спорт.
Невъзможността и недопустимостта Българския футболен съюз да използва създаването на БНСФ като легитимация за своята 100-годишнина, а още по-малко за 100-годишнината на българския футбол, се аргументира с принципни, незаобиколими обстоятелства, които засягат същността на БНСФ и на БФС.
Първата организация най-напред е универсална и е свързана с развитието на няколко спорта, включително и футбола. Това са атлетика, баскетбол, волейбол, хазена, тенис на маса, кънки, плуване, ски, борба, бокс и други.
БНСФ създава в България така наречените универсални спортни клубове, които също така развиват многобройни спортове. Причината за това е, че преди 100 години основната ценностна ориентация на спортните организации в България е била насочена съм универсалното атлетическо развитие на хармонична личност и гражданско възпитание на спортистите.
В същото време съвременните спортни организации, включително и БФС са основани на развитието само на един вид спорт, като в тяхната дейност се изповядва предимно целта за специфично развитие на качества и способности на спортистите, които пряко са свързани с постигането на победа, рекорд, класиране и като цяло спортен успех.
Вторият важен аргумент е, че между БНСФ и съвременния БФС няма никаква организационна, ценностна и културна приемственост. След 9 септември 1944 г. цялото ръководство на БНСФ и на множество от неговите клубове е подложено на репресии. А създаването на организация, която да развива футбола се осъществява именно от тези, които обезглавиха БНСФ. Главно от редовете на „народната милиция“.
Един от най-символичните примери за това, че е светотатство да се приема връзката между съвременната организация на футбола с БНСФ, е свързан с преименуването на офицерския клуб „Атлетик и Слава 23 в „Централен дом на народната войска“ (ЦДНВ), впоследствие ЦДНА и ЦСКА, в съответствие с налаганата от комунистическия режим в България съветизация не само на футбола и спорта у нас, но и в цялостния обществен, политически и културен живот.
Такъв е и символичният пример за колониалното положение на България спрямо СССР е и замяната на „Царската купа“, на чието място се налага купата на Съветската армия като символ на нашата национална купа.
Действителното начало на футбола в България поставят през 1894 г. швейцарските учители, чиято роля за развитието на телесната култура, включително и спортовете, в това число и футбола, почете НСА „Васил Левски“ тази година. Именно преди 130 години във Варна, Казанлък, София и Кюстендил швейцарските учители разпространяват играта футбол между своите ученици и създават първите отбори.
Благодарение на тяхната инициатива, през 1900 г. във Варна, по време на Първия национален събор на Съюза на българските гимнастически дружества „Юнак“, който има характер на шампионат по няколко вида спорт, се предвижда състезания по футбол между 4 отбора, но проливните двудневни дъждове осуеятават провеждането на футболните състезания.
С идеята да се чества 100-годишнината на футбола в България сега – 2024 г., инициаторите фактически нанасят морален и културен удар върху българския футбол, като зачертават, неясно защо, дейността на Сава Киров, на основателите на клубовете „Славия“, „Левски“, „Ботев“, „Напредък“ и др. още преди първата световна война.
Но в крайна сметка БФС е организация, която, ако има претенции за 100-годишна история, трябва да знае, че това влече със себе си отговорности свързани с опознаване, опазване и спазване на истината за собственото историческо наследство.
Приемането и разпространението сред обществото на мантрата 100 години български футбол е недопустимо от всякаква гледна точка и отговорност за това трябва да понесат идеолозите и инициаторите на тази проява, която в крайна сметка нанася удар върху авторитета на нашата национална спортна култура.
Вероятно от БФС разполагат с необходимите ресурси и експерти, които имат автентични доказателства, с които биха оборили посочените в този материали факти и с това да защитят позицията на съюза, а ръководството на БФС е необходимо да даде задължително пояснение и извинение пред спортната и футболна общественост в България, Европа и света за своята некоректност и некомпетентност.
Трябва обаче да се подчертае, че позоваването на първия международен мач на България през 1924 г., като начало на българския футбол е неиздаржано както логически, така и концептуално. Най-малкото, ако ръководството на БФС се опита да направи справка какви критерии другите футболни съюзи в света взимат за ориентир при определяне на началото на футбола в дадена страна.
Ето защо, нека ни е честита 130 годишнината на българския футбол, а ако някой има други виждания, нека да представи аргументи и доказателства.
