Кулминацията е бъднивечерската трапеза – в очакване да се роди младият бог, семейството да е сито, а домът да бъде благословен от коледарите
Автор: Десант
Коледа е най-таченият календарен празник у българите, който отбелязва края на старата и началото на новата година посредством множество ритуали и текстове.
В навечерието на Христовото Рождество в русенския Исторически музей е подредена нова витрина с предмети от фонда на отдел „Етнография“. Те визуализират кулминацията на празничния цикъл, която е видима на бъднивечерската трапеза – в очакване да се роди младият бог, семейството да е сито, а домът да бъде благословен от коледарите. Подредените на нея ястия са своеобразна система от знаци на очаквания нов космически и житейски порядък.
Върху сламата като символичните ясли на Витлеем, застлана с шит трапезник, под иконата – пазител на дома, се разгръща картина на очакваното благополучие – боб и сарми, лук и чесън, орехи и люти чушки, жито и хляб, пуканки и сушенки.
Лемежът от ралото с въгленчета и тамян – за пречистване на къщата или сребърна пара и червена вълна на сурвачката – за здраве и сила на хората - са все знаци на празника-средоточие на вярата и надеждата за нова година и нов късмет.
