Първите предводители в тъмата на духовното робство бяха Паисий, Ботев и Раковски
Автор: Доц. д-р Боряна Гагова
Водачи много, предводители – малко! Мисията на предводителите е да открият и покажат вярната посока към доброто бъдеще, да формулират целите, да активират населението и да го поведат по верния път към целта.
Предводител е този, който може да изскочи над гъстата мъгла и не само да огледа това, което се вижда, а и да зърне зад хоризонта все още невидимото от земното ниво, този, който не само вижда незримото, а и е в състояние да го предаде разбираемо на незрящите в невидимия свят.
Предводител е този, който не се задоволява с критика на настоящото битие, а търси най-подходящите решения на проблемите и организира тяхното решаване. Предводител е този, който смело излиза от анонимността и застава с името си зад словото и делото си. Предводителят материализира мисълта си в слово, а словото – в действие.
Духовно-интелектуалните предводители на българския народ са именно тези изкрящи личности, които трябва да го поведят нагоре и напред. Защо първо нагоре, а после – напред? Защото първо трябва да се направи необходимия духовен скок, за да се излезе над маранята, която вкарва в заблуда погледа и съзнанието.
Едва когато достигнеш синевата на огряния от слънцето простор, едва тогава ще можеш да определиш вярно къде точно се намираш и къде искаш да отидеш, едва тогава ще можеш да набележиш правилния път, чрез който да се достигне до разумно пожеланото обиталище на общонародното бъдеще.
Естествено възниква въпросът – коя обществена прослойка е родилното отделение за предводители към бъдещия просперитет на държавността ни?
Когато наскоро изслушах последните интервюта на Валентин Вацев за бъдещето на българската държавност и предназначението на т. н. контраелит, веднага осъзнах, че именно същинските интелектуалци с висока духовност и отговорност пред народа, от който са произлезли, именно те са невидимите жребци, които теглят и ще изтеглят българския народ, и не само него, а и сродните ни балкански народи от блатото на духовната нищета, в което сме затънали в последните години.
Самият той предпазливо посочва, че пътят напред минава през буржоазно-демократична революция, но аз съм убедена, че тъй наречената буржоазия вече е останала в отдалечаващото се назад към миналото ни битие, че това е залязваща бивша класа, понастоящем – само прослойка, и бъдещето не е нейно. Това е така, защото навлизаме в епохата на духовно-интелектуалната революция, която ще помете материалните щения и ще ни поведе към по-добри житейски бъднини.
Нито Валентин Вацев, нито другите минали и сегашни народни водители са буржоа, те са борещи се и трудно оцеляващи, но неотказващи се от предводителската си мисия интелектуалци и вършат успешно делото си, въпреки че недоосвободения духовно народ все още трудно приема интелектуалеца за истински водач. Така или иначе, те са фаровете в нощния мрак, които ни помагат да се придвижваме напред, без да се разбием в скалите.
Първите предводители в тъмата на духовното робство бяха Паисий, Раковски и Ботев. Именно те разпалиха тлеещата свещица на българския дух, превръщайки я в саморазгарящ се духовен пламък. Те са указателните стълбове по пътя ни, чрез които сме достигнали до сегашното битие, показвайки ни пътя напред.
Те нямат никакви царски или научни титли, техните титли са кодовете на имената им, издълбани като с чук в съзнанието на всеки българин. Това доказва, че титлите не вършат никаква същинска работа, а имената и огънят в очите на творците чрез личностното им излъчване запалват сърдечния огън на последователите им.
Нямат вече шанс за успех старите формули от близкото или далечно минало, завихря се нова космополитна буря и след нея земята на обитаваната от нас планета ще има съвсем друг интелектуален цвят, и той няма да е цветът на тъй наречения „изкуствен интелект“. Не технологиите ще победят, а дареният ни от бога човешки естествен разум. Божествен дух и разумна душа в човешко тяло – това е завещаното ни от нашия върховен създател и няма да се допусне да бъдем покорени отново чрез механичните слуги на злото.
Имаме ли в сегашния момент наши, български народни предводители? Все още не се виждат отсам хоризонта, но е логично, че повечето от тях възникват и вече се формират в средите на т. нар. контра елит, ала и той все още няма ясно очертани водачи. Има обаче плеяда водещи личности, а зад тях се движат с добро темпо петнадесетина млади и енергични добре образовани интелектуалци.
Към този момент на първо място в контраелита ми се струва, че трябва да бъде поставен самият Валентин Вацев с неговата теория за възхода на контраелита в следващата българска държава, а на второ – Христо Смоленов с неговите прозрения за космическата свързаност на България.
Жените предводителки са тема на друг разговор. Класацията им се оглавява от недостижимата Нешка.
Смяната на това, което сега наричаме политически, културен и научен елит е исторически неизбежна, но първо трябва да се подготви негов висококачествен наследник. Това няма къде другаде да стане, освен в недрата на досегашния официален елит и най-вече в оформящия се контраелит.
Планетарната трансформация, в която навлизаме, е толкова мащабна и сложна, че една личност, дори и да е гениална, няма как сама да се справи с всички трудностите. Необходим е градивен предводителски отбор от високообразовани добросъвестни личности, отдадени на народното дело, което предстои да се осъществи – измъкване от тинята на миналото и извеждане на народа ни на здрава духовна територия. Спасителното време, в което това трябва да случи е не повече от две – три години.
Многообразната България въпреки всички препятствия и трудности пред които е изправена, не спира да върви напред. Умножават се архиологическите открития, доказващи древното ни минало на народ-предводител. Не спират да пристигат от цял свят медалите за върхови постижения на нашите ученици. Не прекланят глави нашите труженици, борещи се не просто за оцеляването, а за златното бъдеще на нашето замеделие и животновъдство.
Това, което сега е необходимо да се направи, е да се поспре, да се обмислят добре целите и да се излети нагоре към висините, за да се ориентираме като общност точно къде се намраме и къде трябва да стигнем. След това ще стане по-лесно, защото когато си знаеш задачите и пътя, по-леко и по-бързо вървиш по него към предопределената цел в изпълнение на мисията си.
Най-първата актуалната задача, която бързо трябва да реши целокупният български народ, воден своите истински предводители е да намери и реализира начина и средствата чрез които да се блокира и отстрани радикално отровната блатна тиня на неистова завист и злоба, наречена по западно му –хейтърство, чиито заразни изпарения тровят въздуха и почвата в нашите земи и силно затрудняват проникването на градивната творческа енергия.
А също и непрекъснатото черногледство, отричане на всичко свършено от другите и самобичуването ни като народ. От това дали тази задача ще се окаже непосилна за нас като народ или ще се справим успешно с нея, зависи и нашето бъдеще – упадък или възход. Едва след като се справим с тази болест, ще имаме вече достатъчно сили да полетим нагоре и да реализираме градивните си цели.
А на тези елитарни персони, които непрекъснато ни обясняват, че България се разпада и няма никакво бъдеще ще пожелая само да се опитат да погледнат в бъдещето й след четвърт век и ако действително имат някаква прогностична проницателност, няма как да не видят там една цветуща, духовно и материално обединена балканска държавност, преодоляла разединението и постигнала устойчива сплотеност.
