По случай 1170 години от създаването на тази писменост, в Централното фоайе бяха изложени Енинският ръкопис и Аргировият триод
Автор: Десант
През настоящата 2025 г. се навършват 1170 години от създаването на българската азбука и славянската книжовност. По този повод в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ ще се проведат поредица от събития под надслов – Година на глаголицата.
Първото с случи на 20 януари, когато бе Ден на отворените врати, като в Централното фоайе бяха изложени Енинският ръкопис и Аргировият триод. Те бяха представени на посетителите от експерти на институцията.
Двата ръкописа се съхраняват при постоянен температурно-влажностен режим и предвид това, експонирането им извън контролираната среда, ще бъде в рамките на два часа.
Аргировият триод датира от началото на XIII в. Фрагментът от 58 листа, изписан върху пергамент, съдържа части от богослужебната книга Постен и Цветен триод. Ръкописът е дело на един книжовник, който вероятно е преписал текста от по-стар глаголически ръкопис или ръкопис, запазил връзката с глаголическата традиция, както показват думите „на гроб“, написани с глаголица на л. 2б, в службата за Лазарова събота.
Друга особеност на паметника са нотните знаци от старовизантийската невмена система, макар и нанесени безразборно на л. 31б, а на л. 43а на две места е поставен музикалният знак „тита”.
Енинският апостол е старобългарски паметник от Х-XI в. и е най-старият кирилски паметник, съхраняван на територията на България. Изписан е със старинна кирилица – с висящо уставно писмо и съдържа апостолски четива от времето на 35-та неделя след Петдесетница до вечернята на Велика събота и от 1 септември до 3 октомври, деня на св. Дионисий Ареопагит.
Освен този ранен вид кирилско писмо, в текста на ръкописа са запазени и няколко глаголически инициала, основно с буквата „Б“, които заедно с другите езикови, текстологически и орнаментални особености на паметника показват връзката му с най-ранната глаголическа традиция.
През годината в Библиотеката ще се проведат четири ателиета „Аз пиша на глаголица“. Целта е в тях учениците да научат повече за най-старата славянска азбука и нейните уникални графеми. По време на едночасовите ателиета, участниците ще бъдат обучавани да пишат и смятат с глаголическите букви.
Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ отбелязва 1170 години от създаването на глаголицата със серия ателиета „Аз пиша на глаголица“. Първото от тях ще се проведе на 20 януари в зала „История на книгата“.
В ефира на „Добро утро, Европа“ проф. Елисавета Мусакова, която е изследовател на българската правописна книга изтъкна, че има различно тълкуване за сведенията за началото на глаголицата, но да се отбелязва нейната годишнина е важно, защото това е исторически момент, в който в Европа се е признала още една азбука на един народ, който по онова време не е заемал видно място на картата.
Припомняме, че в бургаския исторически музей се предлагат В бургаския музей предлагат картички с най-популярните български имена, изписани на глаголица.
