В новото издание на „Години любов“ са включени бележки и спомени от дневника на режисьора Въло Радев
Автор: Десант
Новото допълнено издание на официалната биография на Невена Коканова ще бъде представено в първия ден на април от 17 ч. в Народна библиотека „П. Р. Славейков“ във Велико Търново.
Луксозното томче включва страници от личния дневник и архив на Въло Радев. Биографът Георги Тошев избира спомени и бележки на режисьора, свързани с работата му върху филмите „Тютюн“ и „Крадецът на праскови“.
„Един от най-обичаните и гледани български филми има драматична съдба. Снимките са в Арбанаси и Велико Търново. Документите, които съпругата на Въло Радев – Жени Радева ми даде са впечатляващи. Те разкриват неизвестни факти около битката на режисьора с тогавашните филмови началници главната роля на Лиза да изиграе Коканова.
Любопитни са детайлите, които описва режисьора около снимачния период, загатва за любовта, която пламва между Невена и сръбския актьор Раде Маркович. Особено ценни за мен са свидетелствата на Радев за представянето на филма на фестивала във Венеция, което е постижение за българското кино през 60-те години“, казва Георги Тошев.
В новото допълнено издание има и фотографии, които за първи път се публикуват. Те са от личния архив на Въло Радев. Той с детайли описва в книгата трудния път по убеждаването на творческия колектив и хората от Кинематографията Коканова да изиграе Лиза от едноименната повест на Емилиян Станев.
Събитието във Велико Търново ще почете първата дама на българското кино и с изложбата с фотографии, създадени по време от фотопленер „Каменното гнездо“, организиран от Народно читалище „Невена Коканова“ в с. Иглика. Това е мястото, в което голямата актриса прекарва последните години от живота си.
Селектираните 34 творби ще бъдат представени в Регионална библиотека „П.Р.Славейков“ в рамките на най-престижното литературно събитие в Старата столица – „Фоайе на книгата с автограф“ 2025.
След откриване на изложбата в читалнята на библиотеката ще бъде прожектиран документалния филм „Невена Коканова. Пътуване“ на журналиста Георги Тошев, който ще бъде предсдтавен лично от автора му.
Професионалното сътрудничество на Въло Радев с Коканова започва още преди години, когато той я снима в няколко филма като оператор. Истинското творческо „влюбване“ на режисьора в актрисата се случва по време на филма „Тютюн“ (реж. Никола Корабов).
Въло Радев и Невена Коканова
Коканова става близък приятел на семейство Радеви, а Жени Радева създава едни от най-добрите портрети на актрисата. Благодарение именно на нея, спомените на Въло Радев станаха част от тази книга.
„Те са много точен барометър на времето, в което се създават едни от най-добрите български филми. Свидетелства са за духа на кинематографията ни и за рисковете, които поемат актьори, режисьори, сценаристи. Битките, които водят с тогавашната власт“, споделя още Георги Тошев.
Заглавието на книгата „Години любов“ кореспондира с първия важен филм в кариерата на Невена Коканова „Години за любов“, но и очертава звездния път на актрисата – да бъде обожавана от публиката си завинаги.
„С любов се оцелява. Няма друго оръжие срещу проблемите в този живот. Той сякаш ни е даден, за да се борим за него…“ – споделя тя в последното си интервю с Георги Тошев през 1999 г.
„Години любов“ припомня „лицата на Невена“ от дебюта й в „Две победи“ (1956), първата голяма роля – на Ема (в „Години за любов“), първата изява на театралната сцена, първата любов, участията в главна роля в „Тютюн“, „Дами канят“ – една от най-успешните комедии на българското кино, единствената ѝ изява като режисьор – довършвайки филма на съпруга си Любомир Шарланджиев „Трите смъртни гряха“ (1980), избора да напусне или да остане в България и други важни моменти от творческия път на голямата звезда.
„Отразих се в съзнанието на хората като киноактриса. Вратите на киното са по-широки, там влиза само публика. Така киното ме дари с популярност, а театърът – с живот… (...) Киното е ламя. Не отглежда децата си, изяжда ги“ – казва приживе Коканова.
„Част от това една жена да бъде красива, е да използва красотата си. Трябва да вярва, че може да преобърне света, когато пожелае. Е, действителността често се оказва в конфликт с фантазията, но не и при Невена. У нея има съблазън. Еротична естетика, която привлича силните и отблъсква слабите, чуждите“ – изтъква Георги Тошев
Освен автор на официалната биография „Невена Коканова. Години любов“ журналистът и продуцент е автор и на документалния филм за актрисата „Пътуване“ (АРТ Пръдъкшънс). Той е с продължителност 40 минути и включва архивни кадри с Невена Коканова, части от интервюта и среща с хора от близкото й обкръжение като нейния съпруг – режисьора Любомир Шарланджиев, актьора Григор Вачков, режисьора Гриша Островски, писателя Емилиян Станев и други.
Някои кадри се показват за първи път пред широка публика, защото са били забравени в архива на Филмотеката.
Журналистът Георги Тошев подрежда пъзела на един необикновен, изпълнен с изпитания живот, разкрива сложния път, по който актрисата избра да върви при създаването на своите екранни героини като Ирина, Лиза, Невена…
Филмът разкрива малко известни факти от биографията на актрисата и ни допуска до личния й свят.
Предстоят още представяния на книгата „Невена Коканова. Години любов“ и филма „Пътуване“ из страната, които ще бъдат обявени допълнително.
Що се отнася до изложбата, с която също ще се почете паметта на голямата актриса, тя е плод на
Национален Фотопленер „Каменното гнездо“, инициатива на Народно читалище "Невена Коканова" с. Иглика в партньорство с фондация „Артин Азинян“.
В пленера се включиха седем авторитетни майстори на обектива: фотограф-художника Нели Гаврилова, Надежда Павлова – преподавател в Националната художествена академия. Соня Станкова - преподава фотография в АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“–Пловдив, Антоан Божинов, фотограф-художник и преподавател по фотография във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет, проф. д-р Росен Коларов, преподавател в Нов Български университет и в Софийски университет, Цончо Балканджиев и Бедрос Азинян, създател на Първия музей на фотографията и съвременните визуални изкуства в Казанлък.
Всички участници са носители на статуетката „Академика“ за принос към българската фотография.
Фото творбите в изложбата са истински документален разказ за историята на село Иглика, изградено камък по камък от местните занаятчии, ковачи и дюлгери, както и за усилията на малката местна общност да съхрани и опази автентичен облик на населеното място и неговата уникална възрожденска архитектура.
